Ръководството на Прокуратурата на Република България оценява доклада на Европейската комисия (ЕК) относно върховенството на закона за 2021 г. като реалистичен - това се казва в официално съобщение, след като днес от Брюксел представиха втория доклад за върховенството на закона в държавите-членки на Европейския съюз.

Дадената от ЕК положителна оценка за наличието на "засилената дейност по разследване" в България е удовлетворяваща. Тя потвърждава приноса на Специализираната и на Апелативната специализирана прокуратура за увеличаване на делата по отношение противодействието на корупцията по високите етажи на властта и организираната престъпност. Като положителна се приема и оценката за постигнатия напредък относно финансовото и кадрово обезпечаване на специализираното правосъдие, пише още в съобщението на прокуратурата.

Положителен е и фактът, че за втора поредна година Комисията не представя доклад по Механизма за сътрудничество и проверка. Това е показателно за неотменимостта на постигнатия напредък от България в областта на реформата на правосъдието и противодействието на организираната престъпност и корупцията.

Същевременно, като предизвикателство и за прокуратурата, намираме изразената от ЕК позиция, че "окончателните присъди по нашумели дела остават ниски и в това отношение остава да бъде създадена стабилна практика от окончателни присъди", се допълва в позицията.

Многократно българската прокуратура е споделяла експертни становища за необходимостта от законодателни промени, които биха ограничили тежкия формализъм в наказателния процес у нас, както и за нуждата от актуализиране съобразно новите реалности на наказателното законодателство.

Напълно споделяме препоръката на ЕК за въвеждането на изрична уредба на дейността по лобиране и очакваме, че тези въпроси ще бъдат във фокуса на вниманието на представителите на законодателната и на изпълнителната власт.

Убедени сме, че единствено конструктивното взаимодействие между всички отговорни институции може да осигури нужния консенсус за отговаряне на препоръките в Доклада на ЕК относно върховенството на закона за 2021 г.

Прокуратурата и занапред ще продължи да дава своя принос за реформата в съдебната система, като същевременно ще отстоява независимостта й като най-голямата гаранция за върховенство на правото.

Ръководството на ПРБ изказва благодарност към всички прокурори, следователи и съдебни служители, чиято ежедневна работа допринася за утвърждаването на България като правова държава, завършва изявлението.

В него обаче не се коментира критиката в доклада, че главният прокурор- независимо кой е той, разполага с необичайно много правомощия в правораздавателната система, които практически са оставени без контрол. Въпреки някои опити за промяна през последните десетина месеца те се провалиха и ситуацията остава същата. Предизвиква загриженост отсъствието на съдебен контрол над решенията на прокурор да откаже да започне разследване, заявиха от ЕК.

И дадоха няколко примера:

"В мнение на Венецианската комисия (CDL-AD(2019)031) се казва: Мнозинството разследващи са служители на полицията, процедурно надзиравани от прокурорите; малък броя следователи имат статут на магистрати и работят в Националната следствена служба или в разследващи поделения, които са част от прокурорските служби на регионално ниво. Процедурно, всички те са под надзора на прокурорите. Процедурният надзор означава, че всички решения на разследващ могат да бъдат отменени от надзираващия прокурор. Надзираващият прокурор, от своя страна, е обект на надзор от прокурор на по-високо ниво в йерархията, достигащ чак до нивото на главния прокурор."

"Главният прокурор може да анулира или поправи всяко решение от който и да е прокурор, което не е било прегледано от съдия. Нещо повече, той може да командирова прокурори без съгласието им за период от 3 месеца в рамките на календарна година (бел.ред. - това е известен начин да се заобикалят конкурси за по-високи постове, както и да се оказва натиск със заплаха за изпращане в друг район), както и да дава писмени инструкции на прокурори във връзка с прилагането на закона, включително по конкретни случаи. Главният прокурор разполага и със значителна власт над прокурорите, ръководещи служби на районно и окръжно ниво."

"Потенциалните кандидати за прокурори може да се опасяват от рискове за кариерата си, в случай, че главният прокурор е против тяхната кандидатура, тъй като всички членове на Прокурорската колегия във ВСС също са подчинени на главния прокурор" (из Меморандум H/Exec(2021)9 от 11 март 2021 г. за Департамента за изпълнение на решенията на Европейския съд за правата на човека).