"Политико": За краля и отечеството? Младите в Европа може да не са готови да се бият

По всичко личи, че не са в самопожертвователно предвоенно настроение

Снимка: БТА/АР

"Политико": За краля и отечеството? Младите в Европа може да не са готови да се бият

По всичко личи, че не са в самопожертвователно предвоенно настроение

15:42 | 12 юни 2024 | Автор: Джейми Детмър, Политико 188 11239 Снимка: БТА/АР

Когато украинците призовават за допълнителни западни оръжия, по-строги икономически санкции или конфискация на руски активи, те неизменно подхвърлят предупреждение - руският президент Владимир Путин няма да се спре на Украйна.

Русия - Украйна

Западните лидери повтарят този постоянен плач, като предупреждават, че заради иредентистка Русия Европа сега се намира в това, което полският премиер Доналд Туск нарече "предвоенна епоха".

"Не искам да плаша никого, но войната вече не е понятие от миналото. Тя е реална и започна преди повече от две години. Най-притеснителното в момента е, че е възможен буквално всеки сценарий... Знам, че звучи опустошително, особено за младото поколение, но трябва да свикнем с факта, че е започнала нова епоха: предвоенна епоха", заяви полският премиер през март.

Миналата седмица по време на интервю президентът на САЩ Джо Байдън спомена речта на руския лидер, произнесена през февруари 2022 г., като заяви, че тя илюстрира как Путин иска да възстанови съветската империя. Той повтори това по време на честванията на Деня Д, като направи паралели между съпротивата на Украйна и борбата срещу нацистите през Втората световна война. "Цената на необузданата тирания е кръвта на младите и смелите", каза Байдън.

Но обуздаването на тиранията си има цена и, уви, младите хора на Запада изглежда не са готови да я платят.

Миналата седмица западните лидери с право възхваляваха "най-великото поколение", като изтъкваха необикновената сила на духа, накарала предимно младежите да слязат на брега под град от куршуми и снаряди - ден на кръв и ужас, който е описан в началните сцени на филма на Стивън Спилбърг "Спасяването на редник Райън". Британският крал Чарлз говори за "върховното изпитание" на Деня Д и приветства поколението, което "не трепна, когато настъпи моментът да се изправи пред това изпитание".

Повече от 4000 съюзнически войници загиват в Деня Д, повече от 5000 са ранени - и това е само началото. През следващите осем мъчителни седмици американските, британските и канадските войници се опитват да се измъкнат от съюзническия плацдарм и с мъчително бавно темпо да се придвижат напред през високите и заплетени гъсталаци на Нормандия.

Според книгата на военния историк Джеймс Холанд "Нормандия '44: Денят Д и битката за Франция" през тези два месеца броят на ежедневните жертви понякога надхвърля кланетата от Първата световна война при Пашендел, Вердюн и Сома. "Нормандия е абсолютно жестока", пише той.

Но дали младите хора на Запада биха били толкова безкомпромисни, ако бяха подложени на изпитание днес?

По всичко личи, че те не са в самопожертвователно предвоенно настроение. Както установи проучване в дузина държави от ЕС, проведено за Европейския съвет за външна политика миналата година, респондентите само в три държави - Полша, Португалия и Швеция - изразяват ясно предпочитание да се помогне на Украйна да си върне заграбените от Русия територии. Пет други държави - Австрия, Гърция, Унгария, Италия и Румъния - предпочитат най-вече Киев да бъде принуден да приеме споразумение, докато във Франция, Германия, Нидерландия и Испания обществеността е по-раздвоена.

Още по-тревожно е, че проучванията на общественото мнение, проведени както в САЩ, така и в Европа през последните няколко години, подчертават нежеланието на младите хора да се бият дори за собствените си страни - да не говорим за това да се притекат на помощ на съюзнически държави. Проучване на университета "Куинипиак" в САЩ през 2022 г. показва, че само 55% от американците биха останали и биха се сражавали в случай на инвазия; повече от една трета заявяват, че не искат да се бият.

Две трети от хората на възраст между 50 и 64 години казват, че ще останат, докато тези на възраст между 18 и 34 години са много по-ориентирани към бягство - само 45% от тях казват, че ще се борят за страната си.

Междувременно проучване на "Юнхърд" във Великобритания от миналата седмица установи, че макар 54% от британците да смятат, че страната ще бъде във война до пет години, все пак няма признаци на особен боен дух - няма звучно "Към пробива отново, храбри мои! Ако не минем, то да го затулим с английски трупове!" (Уилям Шекспир "Хенри V", превод Валери Петров - б.р).

Дори когато барабаните на войната бият все по-силно, само 29% от хората на възраст между 18 и 24 години заявяват, че биха защитили Великобритания от инвазия. И въпреки всички упреци към странното решение на премиера Риши Сунак да остави предсрочно възпоменанието за Деня Д, родителите на младите хора са на същото мнение като своите потомци, като само по-малко от една четвърт от тях заявяват, че биха искали децата им да се бият в защита на страната.

Континенталните европейци също не са много по-войнствено или патриотично настроени. Според Галъп, в случай че страната им бъде въвлечена във война, само 32% от европейците биха били готови да се бият.

За тази липса на патриотизъм могат да се търсят различни причини: нарастващото недоверие към лъжливите правителства, умората и отвращението от погрешно замислените "вечни войни", които са завършили с поражение - а когато става дума за Америка, и за дълготрайното въздействие на Виетнам, общата загуба на доверие в западните ценности, чувството за право на собственост, което младите хора сега изглежда имат в изобилие в сравнение с техните предшественици, а консерваторите, без съмнение, биха добавили към този списък и прекаленото извинение за миналите грешки на Запада и неуспеха да се възпита гордост от това, което Западът наистина е направил правилно.

Но къде остават европейските страни, които сега обмислят да въведат отново някаква форма на военна повинност, за да компенсират сериозния недостиг на активни служещи и резерв?

Няколко държави от НАТО, включително Латвия, вече въведоха отново наборна военна служба или, в случая на Швеция и Естония, я разшириха, за да обхване повече хора. Според бившия естонски президент Тоомас Хендрик Илвес наборната служба може да сплоти обществото и да помогне за преодоляване на социалните и политическите различия. И очевидно - според данните от социологическите проучвания, младите хора в балтийските и скандинавските държави са много по-подготвени да се бият за своите нации, отколкото техните връстници в други части на Европа.

Тази седмица германският министър на отбраната Борис Писториус трябва да представи официално предложение за частичен набор, за да се увеличат редиците на Бундесвера на активна служба и да се подсилят и резервните сили. Но той се сблъсква с опозиция в рамките на трипартийната управляваща коалиция на канцлера Олаф Шолц, както и с неодобрението на младите хора - неотдавнашно проучване на сп. "Щерн" показа, че 59% от младите германци са против тази концепция като цяло.

И все пак, може би воинският дух ще се възроди, ако се наложи. Може би, ако Путин наистина мисли отвъд Украйна, той ще бъде толкова изненадан, колкото Адолф Хитлер е бил изненадан от устойчивостта и бойния дух на своите противници.

Позорно е, че през 1933 г. дебатиращото общество на Оксфордския университет приема предложението: "Тази камара при никакви обстоятелства няма да се бие за своя крал и държава" - което по-късно Уинстън Чърчил заявява, че е формирало убеждението на Хитлер, че европейските му врагове са лесна плячка. Но когато войната идва, той в крайна сметка се лишава от тези илюзии. И колко величествено се сражават неговите противници за това, за което сега се борят украинците - за правото да съществуват. Може би скоро ще разберем дали днешните младежи имат същия характер.

ИЗБРАНО