Борел: Европа да не чака САЩ, а да действа по-бързо, твърде много се колебахме за Украйна

Снимка: ЕС/БТА

Борел: Европа да не чака САЩ, а да действа по-бързо, твърде много се колебахме за Украйна

Олаф Шолц пък потвърди подкрепата си за Киев в интервю, взето преди съобщенията, че Байдън е разрешил използването на американски ракети във вътрешността на Русия

11:30 | 18 ноември 2024 | Редактор : Елза Тодорова 399 15373 Снимка: ЕС/БТА

"Европейският съюз досега вземаше всички решения за Украйна твърде бавно, много се колебаехме" - това заяви европейският върховен представител по външната политика и сигурността Жозеп Борел пред журналисти преди началото на днешното заседание на Съвета на ЕС по външни работи в Брюксел. Коментарът му идва на фона на съобщенията, че президентът на САЩ Джо Байдън е дал разрешение на Украйна да обстрелва с американски ракети с голям обсег обекти надълбоко в територията на Русия.

Русия - Украйна

"Казвам го още веднъж - Украйна трябва да може да използва оръжията, които сме ѝ предоставили, не само за да спира ударите, но и да им отвръща. Продължавам да вярвам, че това е, което трябва да се направи. Сигурен съм, че ще обсъдим въпроса отново. Надявам се държавите членки да постигнат споразумение за това", заяви Борел, цитиран от БНТ.

"Трябва да обсъждаме по-малко и да действаме по-бързо, не може решенията за действие да се обсъждат със седмици и месеци", призова той. "Посланието ми е ЕС да бъде по-единен", добави Борел, който се очаква след дни да предаде поста на Кая Калас.

Според него изглежда руският президент Владимир Путин не е готов да преговаря с Киев за постигане на решение, особено след последните въздушни удари по Украйна. Борел посочи, че политическата обстановка се променя много с преизбирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ. "Европейците трябва да бъдат в състояние да действат, без да чакат действията на САЩ", добави той, цитиран от БТА.

Върховният представител съобщи също така, че ЕС ще пренасочи 100 млн. евро, предвидени досега за подкрепа на грузинското правителство, към грузинското гражданско общество. Трябва да има разследване на грузинските избори, искаме правителството да провери жалбите на хората, трябва да има отчетност, обобщи Борел.

Шолц потвърди подкрепата си за Украйна

Олаф Шолц

Снимка: ДПА чрез АП/БТА

Малко по-рано, преди срещата на върха на Г-20 в Бразилия, германският канцлер Олаф Шолц потвърди в интервю за вестник "Фоля де Сао Пауло" ангажимента на Германия да подкрепя отбраната на Украйна срещу Русия, обещавайки да продължи да помага "толкова дълго, колкото е необходимо".

ДПА и БТА отбелязват, че съобщенията, че Байдън е разрешил на Украйна да удари територия на Русия с американски ракети с голям обсег, са се появили докато Шолц е пътувал за Бразилия. Германският канцлер пристигна в Рио де Жанейро вчера вечерта.

По-рано Шолц отказа да достави на Украйна ракети с голям обсег "Таурус", които имат обсег от около 500 километра, страхувайки се от ескалация на конфликта. В интервюто той повтори призива си за конференция за мир в Украйна с участието на Русия, подчертавайки, че траен мир в Украйна ще бъде постигнат само на базата на международното право и ще изисква значителни усилия.

В интервю за бразилския вестник Шолц защити и решението на Германия да достави оръжие на Израел, въпреки че беше подложен на критики от няколко държави. Канцлерът подчерта правото на Израел на самоотбрана и увери, че Германия ще запази солидарността си, включително ще предостави оръжия и военно оборудване, за да гарантира отбранителните способности на Израел.

Бразилският президент Луиз Инасио Лула да Силва реши да не превръща войната в Украйна в официална тема на двудневната среща на върха с водещи световни икономически сили и не покани украинския президент Володимир Зеленски. Русия обаче е представена от външния министър Сергей Лавров.

Преди няколко дни Шолц разговаря с руския президент Владимир Путин за първи път от декември 2022 г., призовавайки го Русия да се изтегли от украинска територия и да започне мирни преговори. Това предизвика възмущение от страна на Зеленски, който каза, че разговорът ще отслаби международната изолация на Русия.

Критики от Полша за Шолц

Анджей Дуда и Володимир Зеленски

Снимка: AP/БТА

Междувременно полският президент Анджей Дуда заяви, че едно решение на САЩ да позволят на Украйна да използва американски оръжия за нанасяне на удари дълбоко в територията на Русия може да се окаже решителен момент от войната, предаде Ройтерс.

"Това решение е много необходимо... Русия вижда, че Украйна се радва на силна подкрепа и че позицията на Запада е непоколебима и решителна. Това е много важен, потенциално решителен момент от тази война", заяви Дуда пред журналисти. Той също така разкритикува Германия за това, че е заявила, че няма да съгласува политиката си със САЩ и изрази разочарование от телефонния разговор на германския канцлер Олаф Шолц с руския президент Владимир Путин.

"Германия може би търси възможности, както посочва германската преса, да постигне някакво споразумение с Русия, за да се върне към енергийните договори и да получи възможност отново да купува енергийни ресурси от Русия", предположи Дуда.

"Русия нападна жестоко Украйна, а един от лидерите на свободния свят, един от лидерите на Запада, голяма европейска страна, най-силната икономика в Европа, води разговори с агресора. Аз абсолютно вярвам, че това бе грешка на международния политически фронт", добави той.

Полският премиер Доналд Туск също разкритикува Шолц и заяви, че "никой няма да спре Путин с телефонни разговори".

Никакъв телефонен разговор не може да спре руската агресия в Украйна, заяви полският премиер Доналд Туск днес - два дни след предизвикалото полемика решение на германския канцлер Олаф Шолц да се обади по телефона на руския президент Владимир Путин, предаде Франс прес.

"Никой няма да спре Путин с телефонни обаждания", написа Туск в социалната мрежа "Екс". "Снощната (руска) атака, една от най-големите в тази война, доказа, че телефонната дипломация не може да замени реалната подкрепа за Украйна от страна на Запада като цяло", подчерта той.

Финландската външна министърка Елина Валтонен от своя страна призова европейските лидери към сдържаност в отношенията им с Москва във връзка с войната в Украйна, предаде ДПА. "Най-важното е да разберем, че не може да се стигне дотам - да се окажем в конкуренция за вниманието на Кремъл", посочи тя пред германската обществена телевизия A Ер Де.

Това, че европейските ръководители се обаждат на Путин, независимо дали по координиран или некоординиран начин, няма да доведе до резултати, подчерта Валтонен. Тя добави, че е необходим координиран отговор, не само със САЩ, но преди всичко с Украйна.

Западните издания за разрешението Украйна да обстрелва с американски далекобойни ракети във вътрешността на Русия

Володимир Зеленски и Джо Байдън

Снимка: AP/БТА

Днес американските вестници "Ню Йорк таймс" и "Вашингтон пост" пишат, че два месеца преди края на мандата си президентът на САЩ Джо Байдън е дал разрешение на Украйна да обстрелва с американски ракети с голям обсег обекти надълбоко в територията на Русия, отбелязвайки, че това е съществен завой в политиката на Вашингтон.

Британският в. "Гардиън" посочва, че информацията, която до момента не е обявена официално от Белия дом, е подадена на съгласуван брифинг пред представителите на двете споменати американски издания и световните агенции Ройтерс и Асошиейтед прес. Въпросните медии не назовават американските представители, които са подали информацията. Тя идва в навечерието на хилядния ден от началото на руската инвазия в Украйна на 24 февруари 2022 година, който ще бъде отбелязан утре и на извънредно заседание в Европейския парламент в Брюксел.

Байдън за първи път разрешава на украинската армия да използва ракетните системи АТАКМС (ATACMS, съкращение на английски от Army Tactical Missile System, или Армейска тактическа ракетна система), отбелязва "Вашингтон пост", като уточнява, че използването на тези оръжия американско производство за нанасяне на удари във вътрешността на Русия ще бъде "ограничено".

Решението - за което в коментара си във "Вашингтон пост" военният експерт за Русия и Украйна на Фондацията за международен мир "Карнеги" Майкъл Кофман прави уговорката, "ако е истина" - е отговор на "изненадващото" (според американски представители) прехвърляне на севернокорейски военнослужещи в редиците на руската армия за сражения с украинските сили.

Това е и значим завой в политиката на САЩ, настъпил след изпращането на около 10 000 севернокорейци в Курска област в помощ на руските войски, които се опитват да си възвърнат територията, завзета от силите на Киев в началото на август.

Прехвърлянето на хиляди севернокорейци на фронта в Русия доведе до промяна в сметките на Байдън, посочва по темата друго американско издание - "Уолстрийст джърнъл".

Същевременно "Вашингтон пост" припомня, че новоизбраният президент на САЩ - републиканецът Доналд Тръмп, който ще приеме властта в Белия дом от демократа Байдън след два месеца, даде знак, че възнамерява да сложи край на войната в Украйна, без обаче да изясни как точно ще стане това.

Правителството на Байдън се страхува, че към руската армия може да се присъединят още военнослужещи от специалните части на КНДР, пише Джъстин Портър в това американско издание. Авторът цитира представител на САЩ, според когото ходът на Вашингтон е в рамките на усилията за възпиране на Пхенян от пращането на още войници в Русия. Според въпросния представител, на севернокорейския лидер Ким Чен-ун трябва да бъде дадено да разбере, че е направил "скъпоструваща" грешка, пише "Вашингтон пост".

Според друг американски представител, цитиран от столичния вестник, разрешението за използването на ракетите АТАКМС "ще има много специфичен и ограничен ефект" на бойното поле, като целта е да се сведат до минимум притесненията от ескалация на войната.

"Това би донесло оперативни ползи на Украйна, като ѝ позволи да удържи завзетата територия в руската Курска област и да ѝ помогне да преодолее предимството, което руската армия получава с подкрепленията от Северна Корея в конкретен сектор от фронта", е мнението на експерта на "Карнеги" Кофман, изказано пред "Вашингтон пост".

Американска ракета АТАКМС

Снимка: БТА/АР

Американските ракети АТАКМС ще бъдат използвани от украинската армия за първи път именно в Курска област, посочва другият американски вестник, който разпространи получената информация от американски представители - "Ню Йорк таймс". Изборът на Байдън два месеца преди да предаде властта на приемника си Тръмп, който заяви ограничаване на помощта за Украйна, е довел до разделение сред неговите съветници, пише "Ню Йорк таймс".

Вестникът припомня, че Байдън е започнал да облекчава ограниченията върху използването на доставени от САЩ оръжия на руска територия, след като Русия започна трансгранична офанзива през май в посока Харков - вторият по големина град в Украйна.

За да помогне на украинците да защитят града, американският президент им позволи да използват високомобилната артилерийска ракетна система ХАЙМАРС (HIMARS), която има обсег от около 80 километра (50 мили) срещу руските сили, посочва "Ню Йорк таймс". Вестникът допълва, че тогава Байдън не е позволил на украинците да използват ракетите АТАКМС, които имат доста по-голям обсег, за защита на Харков.

Британският в. "Гардън" на свой ред коментира, че президентът на Украйна Володимир Зеленски негласно е потвърдил информацията за разрешението от Байдън за ракетите АТАКМС с думите, че "каквото и да е доказателство за промяната в политиката (на САЩ) би се появило на бойното поле, ако и когато ракетите бъдат използвани".

Друго британски издание - "Индипендънт", обръща внимание на предупреждението на Москва, че ще приеме едно разрешение за използване на американски ракети от украинската армия като "ескалация" на конфликта. Вестникът припомня и факта, че украинският президент Зеленски от месеци настоява за подобно позволение, като има поддръжници както в Републиканската, така и в Демократическата партия на САЩ.

Според "Гардиън", макар и някои американски представители да са скептични, че разрешаването на удари на далечни разстояния ще промени цялостния развой на войната, решението може да помогне на Украйна в момент, в който руските сили превземат територии, и евентуално да постави Киев в по-добра позиция за преговори, "когато и ако има преговори за прекратяване на огъня".

Решението, взето от Вашингтон, отговаря на отдавнашното искане на украинския президент да използва американски оръжия за удари по военни цели далеч от границата, по-специално по летищата, използвани от руските военновъздушни сили за бомбардиране на Украйна, е мнението, изразено и от френския в. "Монд".

ИЗБРАНО