Австралия и Нова Зеландия заявиха, че ще изпратят правителствени самолети в Нова Каледония, за да евакуират свои граждани от френската територия, която вече цяла седмица преживява смъртоносни бунтове, предизвикани от промени, извършени от френското правителство в Париж, предаде Ройтерс, цитирана от БТА.

Върховният комисариат на Франция в Нова Каледония заяви днес, че летището остава затворено за търговски полети и ще разположи военни за защита на обществените сгради.

Около 3200 души чакаха да напуснат или да влязат в Нова Каледония, тъй като търговските полети бяха отменени поради размириците, които избухнаха миналата седмица, съобщи местното правителство.

Над 1000 жандармеристи и полицаи от Франция действаха, а през следващите часове ще бъдат добавени още 600 души, съобщи Върховният комисариат на Франция.

Шестима души бяха убити, а размириците оставиха след себе си опожарени предприятия и автомобили, разграбени магазини, а по пътищата и барикади, ограничаващи достъпа до лекарства и храна. Търговската камара съобщи, че 150 предприятия са били ограбени и опожарени.

Външните министри на Нова Зеландия, Франция и Австралия разговаряха по телефона вчера вечерта, след като страните им заявиха, че очакват разрешение от френските власти да изпратят военни самолети, за да евакуират туристите.

По-късно на заседание на Съвета по отбрана на Франция беше постигнато съгласие за мерки, които да позволят на туристите да се върнат у дома.

"Новозеландците в Нова Каледония са изправени пред предизвикателство от няколко дни - и връщането им у дома е спешен приоритет за правителството", заяви външният министър на Нова Зеландия Уинстън Питърс.

Напрежението в отдалечения на близо 17 хиляди километра от Париж архипелаг тлее от десетилетия и периодично избухва. Основна причина за размириците е желанието на коренното население на Нова Каледония за повече права и самостоятелност.

Смъртоносните безредици - нещо, което е дежа вю за архипелага - избухнаха, след като френският парламент одобри конституционна реформа, която ще позволи на хора, заселили се наскоро там, да гласуват на местни избори, предаде Ройтерс. Според представители на коренното население - канаките, това ще даде право на гласа на хиляди етнически французи и съответно заселниците ще придобият по-голяма политическа и електорална тежест.

До момента е потвърдена смъртта на шестима души, съобщи Франс прес.

Конституционната поправка, която според някои лидери на канаките ще размие вота на коренните жители, e просто поредното възпламеняване на тлеещото от десетилетия напрежение заради ролята на Франция в Нова Каледония, отбелязва Ройтерс.

Населението на Нова Каледония, архипелаг с площ от 18 575 квадратни километра на около 1500 километра източно от Австралия, наброява 270 хиляди души. 41 процента от тях са представители на коренното население - канаките, които са от меланезийски произход - 24 на сто са европейци.

Президентът Еманюел Макрон отреди на Нова Каледония, която е една от петте френски островни територии в стратегическия Индийско-тихоокеански регион, главна роля в плана си да увеличи влиянието на Франция в Пасифика. Освен това архипелагът е на трето място на Земята по залежи на никел - метал, който намира широко приложение в промишлеността.

Нова Каледония се намира в центъра на важен в геополитически план морски регион, където двете световни суперсили - САЩ и Китай, се борят за влияние, посочва Ройтерс.

Без да спомене изрично Китай, Макрон заяви, че Франция има за цел да разшири влиянието си в Пасифика, за да гарантира "едно основано на правила развитие" на региона.