Община Русе
Ветеран от войната отпразнува 100-годишен юбилей
Трайко Андонов – ветеран от Втората световна война, отбеляза 100-та годишнина от рождението си.
От общината връчиха на рожденика поздравителен адрес и подарък – картина с изглед към Доходното здание и Паметника на свободата от името на кмета на Пламен Стоилов, както и поздравителен адрес и подарък и от името на чл. кор. проф. д.т.н. Христо Белоев. Андонов получи и почетен знак за заслугите си от името на Министъра на отбраната Красимир Каракачанов, съобщи Дарик радио.
Трайко Андонов е роден е на 14 март 1918 г., в село Лазаро Поле, Македония. През 1926 г. семейството му идва в България и се установява в гр. Бяла, Русенско. През 1939 г. полага войнишка клетва, а през 1940 г. става ефрейтор, като по-късно му е присвоено званието кандидат подофицер. Завършва военната си служба същата година.
По време на 2-рата Световна война два пъти е мобилизиран и изпращан в противовъздушните батареи около София и Перник, за да защитава въздушното пространство над тях. В последствие получава удостоверение за участието си в бойни действия по време на война, което му дава право да ползва предвидените придобивки за ветераните от войните. През 1948 г. се установява да работи в Русе.
Работил е като експедитор в „ДЕСПРЕД“; началник отдел „Снабдяване и пласмент“ в Градски прокомбинат; началник отдел Завод „Петър Караминчев“; старши инженер в завод „Г. Димитров“; водещ корабостроител и др. Пътувал е в Европа и бившия Съветски съюз, за да договаря стока за местната промишленост. След пенсионирането си е поканен от ръководството на „Камашит“ Силистра да работи при тях, като до 1978 г. е главен моделиер.
Трайко Андонов е роден е на 14 март 1918 г., в село Лазаро Поле, Македония. През 1926 г. семейството му идва в България и се установява в гр. Бяла, Русенско. През 1939 г. полага войнишка клетва, а през 1940 г. става ефрейтор, като по-късно му е присвоено званието кандидат подофицер. Завършва военната си служба същата година.
По време на 2-рата Световна война два пъти е мобилизиран и изпращан в противовъздушните батареи около София и Перник, за да защитава въздушното пространство над тях. В последствие получава удостоверение за участието си в бойни действия по време на война, което му дава право да ползва предвидените придобивки за ветераните от войните. През 1948 г. се установява да работи в Русе.
Работил е като експедитор в „ДЕСПРЕД“; началник отдел „Снабдяване и пласмент“ в Градски прокомбинат; началник отдел Завод „Петър Караминчев“; старши инженер в завод „Г. Димитров“; водещ корабостроител и др. Пътувал е в Европа и бившия Съветски съюз, за да договаря стока за местната промишленост. След пенсионирането си е поканен от ръководството на „Камашит“ Силистра да работи при тях, като до 1978 г. е главен моделиер.