Google Добавете ни като предпочитан източник в Google
В огромната си част те са от първата половина на 50-те години на XX–и век, което вероятно е пряко свързано с операция „Конвой“ (1950-1955 г.), която американското разузнаване провежда срещу комунистическа България. Тя си поставя четири основни цели, пише Фронтално, цитирано от "Дунав мост".

Първата е създаването на българска военна рота от около 200 доброволци, базирана в Западна Германия, като идеята е при евентуална война срещу СССР тя да бъде включена в състава на съюзниците. По-късно от същата рота са били избирани агенти-командоси, които да бъдат прехвърляни през границата за специални мисии в България.

Втората цел на операция „Конвой“ била провеждането на пропагандни действия, изразяващи се в пускането на позиви с антикомунистическо съдържание от самолети над българските градове, а също и изграждането и развитието на радиостанция „Горянин“. Тя била базирана в околностите на Атина и нейната цел била да поддържа духа на населението и да води ярка пропаганда в ефира срещу комунистическата власт у нас.

На трето място, с тази операция ЦРУ се опитва да установи връзка с българската съпротива, както в страната, така и зад граница (тук се има предвид преди всичко организацията на българската емиграция, оглавявана от земеделския лидер д-р Г. М. Димитров), като се опита да даде оценка доколко тази съпротива е в състояние да води реална борба за свалянето на болшевишкия режим у нас.

Последната, и може би най-важната задача на операция „Конвой“ /„BGCONVOY“/ е била изграждането на собствена шпионска мрежа, която да е независима от местната съпротива и да работи на пряко подчинение на ЦРУ. Последната цел е от особено стратегическо значение, тъй като в началото на 1950 г. България и САЩ прекратяват дипломатическите си отношения и посолството в София е закрито. Това на практика оставя американците без възможност за легално пребиване на техни агенти у нас. А става дума за годините в началото на Студената война, когато се очаква реална война между Запада и СССР, когато шпиономанията у нас е в разгара си, когато комунистическата власт е най-кръвожадна и безпощадна, когато Държавна сигурност дебне навсякъде и следи всеки…

В разсекретените архиви на ЦРУ имената на информаторите и псевдонимите на агентите са заличени. В един документ обаче, се споменава, че източниците на информация от Русе са седем (за сравнение във Варна те са 23, а в София около 40). За изготвянето на своите доклади американското разузнаване ползва освен своите агенти и информатори, също и новопристигнали на територията на Гърция и Турция нелегални емигранти от България, публикации в тогавашния печат и др.

От разсекретените документи, свързани с Русе, става ясно, че ЦРУ е разполагало с изненадващо точна и доста изчерпателна информация за всичко, което става в крайдунавския град през 50-те години. В голямата си част файловете представляват „информационни доклади“, предимно с гриф „Поверително“ и по-рядко обозначени като „Секретно“ или „Строго секретно“.

Архивите на ЦРУ за Русе от днешна гледна точка имат преди всичко историческа стойност и са надежден източник на информация за живота в града през 50-те години на миналия век. Тази информация е всеобхватна и покрива всички сфери на обществения живот. Анализирайки разсекретените документи се открояват няколко важни теми, на които са посветени десетки, а в някои случаи дори стотици страници.

Военна информация

Напълно очаквано, може би най-обемният масив за Русе е свързан с най-разнообразна военна информация. Под наблюдението на агентите на ЦРУ в града са Пети Дунавски пехотен полк, артилерийските части, противовъздушната отбрана и военно-морските части, действащи по река Дунав. От особено значение е добитата информация за бойните заповеди на различните поделения. Редовно са правени оценки на числения състав на военните в Русе, тяхното въоръжение, характеристики на личния състав (с профили на командващите офицери), извършваните маневри и тренировъчни учения, разположението на установките на противовъздушната отбрана, карти на военните обекти и т.н. В много случаи е анализиран и моралът сред военнослужещите по отношение на комунистическата власт. Към този масив спада и движението на части на Съветската армия пристигащи или заминаващи от България през русенското пристанище, доставките от СССР на военно оборудване и техника, информация за военните складове на руснаците в града.

Отделено е внимание на секретна база на Съветската армия, намирала се по това време в гората на Образцов чифлик. В много материали се среща информация за изграждането нови или възстановяването на съществуващи бомбоубежища в града, предимно по поречието на дунавския бряг, с описания на тяхното разположение, система от тунели и капацитет.

Обща информация за града

Друг голям масив е този, посветен на по-обща информация за града. Тук предимно са представени рисувани на ръка карти на Русе с обозначените на тях важни обекти, в това число сгради на различните институции, заводи, транспортни и стратегически обекти. Редовно се съобщават имената и са правени кратки профили на ръководните дейци в града – партийни секретари, общинско и областно ръководство на местни и държавни институции, началници на Народната милиция и на Държавна сигурност. Съществува дори документ с детайлен план на стария Русенски затвор, придружен от поименен списък на администрацията на затвора и на всички надзиратели, работещи в него.

Дунав мост

В началото на 50-те години започва изграждането на Дунав мост, свързващ България и Румъния при Русе и Гюргево. ЦРУ проследява в големи детайли целия процес по строежа. В стотици материали са описани плановете за моста, използваните материали, доставяни предимно от Чехословакия и Унгария, проблемите с изпълнението на графика. Дадена е информация за инженерните екипи и трудовите ресурси, използваната технология и техника и т.н. Не липсват и любопитни информации.

Примерно, без да потвърждават съпричастността на американците към този инцидент, агентите на ЦРУ съобщават, че в началото на май 1954 г., когато мостът вече е бил завършен, над него прелетели едновременно три шпионски самолета. Те се появили в небето над Русе, направили няколко рейда и по всяка вероятност са осъществили детайлно заснемане от въздуха на района на Дунав мост. Информаторът на ЦРУ казва, че румънската противовъздушна отбрана при Гюргево се е задействала и подложила самолетите на масиран обстрел, но без успех. Сред населението в Русе се говорело, че това били американски самолети.

В друг файл се посочва, че след като Дунав мост бил построен, няколко месеца не бил използван. Причината била в сериозни пукнатини и дефекти, които се появили на една от колоните от българска страна. Агентът на ЦРУ споменава, че не било ясно, дали това е резултат от целенасочен саботаж – вероятно действие на съпротивата или пък на некачествено строителство.

Русенското пристанище

Като важен стратегически и транспортен обект агентите на ЦРУ в Русе държат под око пристанището в града. Разсекретените документи изобилстват от информация за пристигането и отплаването на кораби в и от акваторията на града. От особен интерес са данните за движението на товарите. Американското разузнаване отбелязва, че се внасят предимно военно оборудване и суровини за промишлеността, а се изнасят жито и други хранителни стоки в посока СССР. В архивите на ЦРУ човек може да намери дори тогавашното разписание на пътническите кораби по Дунава, осъществяващи водния транспорт между Видин, Лом, Свищов, Русе и Силистра. Пътникопотокът също е следен от ЦРУ, особено заради пълзящата „втора окупация“.

Става въпрос за пристигането в България на десетки хиляди съветски граждани през пристанищата на Русе и Варна. Те пристигат „тихо“, „на малки групи“, „без да се набиват излишно на очи“ и потеглят веднага за местоназначението си във вътрешността на страната. След приключването на военната окупация на Съветската армия, тези граждани на СССР са пратени у нас, за да гарантират и защитават интересите на съветското правителство. Това са така наречените „съветски съветници“ или „съветски специалисти“, които са „прикачени“ към всяко ръководно звено в България – от Правителството и отделните министерства до местните органи на самоуправление, заводите и учрежденията. Задачата на тези хора е била да „съветват“ българските ръководители от различните нива, но фактически да вземат важните решения и следят за изпълнението им от страна на българските им „другари“. Освен това, тези „съветници“ държат под око и докладват направо в Москва всеки опит на българите за отклонение от курса, начертан от Кремъл.

Заводите в Русе


Промишлеността на Русе в началото на 50-те години е друга голяма тема, която ЦРУ следи с подчертан интерес. Докладите на американското разузнаване описват във възможно най-големи детайли заводите в града – техния предмет на дейност, оборудване, технологии, капацитет, брой на работниците в тях, режима на работа. Отделено е и внимание на директорските им екипи и на техническия персонал от специалисти. За повечето заводи са подготвени подробни списъци на ръководствата им, с профили на отделните им членове по възраст, квалификация, политическа принадлежност, лоялност към властта и т.н. За някои заводи, като например „Найден Киров“ и захарната фабрика „Димитър Благоев“, са посочени дори началниците на сутрешната и следобедната смяна в отделните цехове.

Действия на нелегалната съпротива и саботажни акции

Един от по-интересните дялове в разсекретените архиви на ЦРУ е този, свързан с дейността на нелегалната съпротива. И това е така, защото нито в цензурираната тогавашна преса, нито в архивите на МВР и Държавна сигурност има достатъчно информация по темата, докато американското разузнаване очевидно целенасочено се е интересувало от този въпрос. А Русе наистина се оказва, че има с какво да се похвали. Тук е бил един от центровете на горянското движение – въоръжената съпротива срещу комунистическия режим.

Агентите на ЦРУ съобщават подробности за битките между горяните и силите на милицията и Държавна сигурност в окръга. Има дори информация за среднощни престрелки в самия Русе.Днес малцина възрастни русенци вероятно ще си спомнят, че в през 50-те години в началото на днешния Младежкия парк е имало бюст на Георги Димитров. Една нощ обаче той бил строшен на парчета с чукове от неизвестни лица. Естествено, че и в този случай ставало дума за действия на нелегалната съпротива, съобщават агентите на ЦРУ в Русе.

Американското разузнаване е било наясно с репресиите, убийствата, лагерите и огромния брой на политическите затворници. Покрай многото информации за големия лагер на остров Белене, в архивните документи има и сведения за действалия през 50-те години концентрационен лагер край село Пиргово, Русенско. Там имало кариера, на която лагерниците са били подложени на изтощителен, тежък труд при нечовешки условия, всичко това придружено с брутални побоища и гаври от страна на надзирателите.

В общи линии може да се обобщи, че ЦРУ се справя повече от добре с поставените в операция „Конвой“ цели. И особено с последната – създаването на собствена агентурна мрежа в комунистическа България. За това говори всяка от тези десетки хиляди разсекретени страници. Желязната завеса не се оказва особена преграда пред американското разузнаване за събирането на предостатъчно информация и за изграждането на една пълна картина за състоянието на страната ни в онези години.
Google Добавете ни като предпочитан източник в Google