Търговската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) отправи до Конституционния съд на Република България (КС) искане за обявяване противоконституционност на § 8 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Закон за изменение и допълнение (ЗИД) на Закона за банковата несъстоятелност (ДВ, бр. 22/13.03.2018 г.) в частта, с която се придава обратно действие на чл. 59, ал. 5 и 6 от Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН), като противоречащ на чл. 4, ал. 1, чл. 6, ал. 2, чл. 17, ал. 1 и чл. 121, ал. 1 от Конституцията на Република България (КРБ).

Това се казва в официално разпространено съобщение на институцията. Поправките в закона за банковата несъстоятелност бяха предложени от трима депутати от ДПС и станаха популярни като "Законът на Пеевски, Цонев и Хамид".

Решението за отправяне на искането до КС е взето от Общото събрание на Търговската колегия (ОСТК) по Протокол № 29/25.04.2018 г., като от присъстващите 20 върховни съдии "за" са гласували 14, а 6 са гласували "против", се казва в съобщението.

В искането се посочва, че предвиденото обратно действие в § 8 от ЗИД на ЗБН е противоконституционно в частта, свързана с чл. 59, ал. 5 и 6 от ЗБН, тъй като: 1. Накърнява придобитите права, поради придаденото обратно действие на регулираща ги материалноправна норма, без изменението на закона да е обусловено от защита на важен обществен интерес, не е налице нито неотложна необходимост от такова изменение, нито промяната е съразмерна за страните по материалното правоотношение; 2. Чрез обратното действие се създават два успоредни режима, единият облекчава, а другият затруднява положението на всяка от страните по делата (в зависимост от процесуалното й качество), с което се създава неравноправно третиране на гражданските и стопанските

Същевременно обаче вземането на кредитора към банката, което е било прихванато, не би било възобновено. Нещо повече, то би се считало за погасено съгласно чл. 110, ал. 1 от ЗБН, поради непредявяването му по реда и в сроковете на чл. 63 и сл. от ЗБН. То не е било предявено, предвид зачетеното от кредитора погасително действие на прихващането." Според ОСТК по силата на придаденото обратно действие с § 8 от ПЗР на ЗБН кредиторът на банката със заявено за прихващане и вече прихванато и погасено вземане, би се превърнал в неин длъжник, без да има възможност да реализира своето вземане в това или което и да е друго производство, мотивират се съдиите.

Върховните съдии са категорични, че с приемането на оспорената норма законодателят е преуредил приключени към момента на изменение на закона правоотношения (същинска ретроактивност), която, както многократно е имал случай да посочи КС, е в разрез с принципа на чл. 4, ал. 1 от Конституцията, въвеждащ противоконституционност на правни норми, нарушаващи правната сигурност, погасяващи придобити права и рушащи доверието в правната система.