- "Правителството е неспособно да гарантира сигурността на гражданите в България." Съгласен ли сте с тази теза на БСП в искания от тях вот на недоверие, господин Йончев?
- Разговорът за сигурността не може да се води обективно, ако влезе в дневния ред на политическото противоборство. Вярно е, че всяка опозиция съставя своя дневен ред, водена от стремежа си да вземе властта. Такава е логиката на парламентарния живот. В този смисъл БСП сама решава дали да иска вот на недоверие към правителството по темата за сигурността.
Дали правителството е в състояние да гарантира сигурността на гражданите ни е въпрос, който независимо дали ще бъде тема на вот на недоверие или няма да бъде, си остава съществен за всяко управление. Нещата тук стоят много по-сложно. Сигурността на гражданите е резултантно състояние от нормалното протичане на всички процеси в обществото, при това в продължение на десетилетия. За някои от тези процеси правителството има пряка отговорност, за други може да влияе чрез създаване на правила и да следи за спазването им, но има и такива, за които то е безсилно.
Един пример. На пътя страната ни дава по два батальона души жертви годишно, и два пъти по толкова ранени. Не споменавам материалните загуби. Естествено е, че правителството има преки отговорности за реда на пътя, но не седи зад волана. Вчера видях в магазин младо семейство, чието чедо цепеше въздуха с писъци, не защото страдаше от нещо, а защото се забавляваше. Родителите дори не забелязваха какво става. А ставаше това, че пред очите им растеше потенциален убиец на пътя след няколко години.
Малко по-късно солиден мъж си хвърли опаковката от сладоледа с апломб на тротоара. Той не е потенциален, той е реален убиец, когато поеме волана. Живеем в общество с разкъсана социална връзка. Ние самите сме собствените си врагове.
- Какво направи правителството на Борисов в областта на сигурността?
- С много компромиси и недомислия бяха приети няколко важни документа като Стратегията за национална сигурност и няколко закона в тази област. Връзките със съюзниците ни в НАТО се поддържаха на добро равнище. Когато се появяваха трудности в сигурността, се прибягваше до кадрови промени и до отстъпки пред протестиращите от системата на сигурността.
От всички елементи на сигурността като цяло акцентът се постави върху външната политика в духа на опитите да се търси път към всеки участник в международните отношения и разбира се към тези на Балканите.
Трудно може да се открои някаква достатъчно ясна политика, която да има за цел да повиши сигурността на гражданите. При всеки тревожен случай следваше засилено медийно присъствие и бодряшки речи на онези, които би следвало да поемат отговорност. Но тази практика не е родена от правителствата на Борисов. Те само я продължават.
- Какво не направи правителството на Борисов в тази област?
- Правителствата на Борисов не успяха да се справят с организирането на дейностите в областта на сигурността. Закъснялата с 25 години Стратегия за националната сигурност не заложи основите на изграждането на система на сигурността, в която единствено може да се види как да се поражда и как да се поддържа сигурността на гражданите. Твърдя, че това не беше сторено първо, поради лични и групови интереси и второ, поради ниската култура на управление и ниската компетентност на назначаваните на важни постове лица в сигурността.
Във време, когато сигурността се разглежда като състояние, повлияно от всевъзможни фактори (практически нищо не може да се изключи от тази картина) у нас цари убеждението, че експерт по сигурността е всеки, който е работил в някоя от службите и който е назначен на такава длъжност. Това пълно пренебрежение към световните усилия да се осмисля сигурността в глобалния свят ни изолира от тях и ни оставя в едно отдавнашно минало.
Казано кратко, у нас не се работи за създаване на съвременна култура на сигурността. Но как да прави това едно правителство, което е пример за тази анамнеза. Дали опозицията иска да изгражда точно такава култура не знам, защото не виждам знаци за това.
- Как ще коментирате развитието на скандала с избягалите затворници, един от които беше убит в центъра на родния си град? Адекватно ли беше решението на министъра вътрешните работи за последвалите уволнения или просто "измиване на ръце"? Това е тема, която ще бъде дискутирана във връзка с вота на недоверие към правителството.
- От години наблюдавам мъките в Министерството на вътрешните работи. Там все повече намаляват компетентните служители, спада мотивацията, расте посредствеността. Министерството не е онзи коректен партньор на съдебната власт в процеса, то не доставя онова, от което се нуждаят прокурорите, а самата съдебна система е твърде проблематична в очите на общественото мнение.
Нямам достъп до служебната информация по въпросния случай, но мога да твърдя, че дори и в този град да има агентура, то тя не е работеща. А обществен ред и сигурност на гражданите без ефикасна агентура не се постига. Интернет не е агентура.
- Още една гореща тема - падането на военния хеликоптер Ми-17 в района на авиобаза Крумово, при който загинаха двама военни пилоти, а трети военнослужещ беше ранен. Според вас трябва ли да бъде използвана като аргумент на БСП срещу правителството?
- Това е печален факт, който има своето политическо значение, тъй като привлича вниманието към недостатъчната финансова и логистична осигуреност на летателния състав, както и към това, че състоянието у нас не отговаря на стандартите на НАТО, които са норми и за нас. Но както вече стана дума, сигурността не се заключава в няколко вертолетни ескадрили. Смятам обаче, че чисто човешката страна на тази трагедия би била достатъчен повод за интелигентния политик да не злоупотребява в акцентирането върху нея.
- Процесите по обновяване на военната техника на България са съпътствани със спорове, дори със скандали... Вие следите тази тема още от началото на демократичните промени, как ще коментирате?
- По стечение на обстоятелствата в първите години след Десети ноември бях в ръководството на Комисията по национална сигурност. Знам какво наследихме като система на сигурност и какъв огромен проблем беше нейната цялостна промяна.
Още тогава политическите сили в Народното събрание не намериха доблест и честност да се изправят пред този проблем и да набележат дългосрочното му решаване. Вероятно всяка от тях е имала своите основания, но в резултат на това България загуби много от своя капацитет, десетки и стотици хиляди хора преминаха през различни страдания (в голямата си чест незаслужени), на улицата се оказаха огромни контингенти с криминален потенциал, а що се отнася до превъоръжаването - то и до днес е в неустановен стадий.
Въпреки редицата документи, които да регулират този въпрос закупуваната бойна и спомагателна техника по-скоро поражда проблеми, отколкото да решава, а това което предстои винаги е предмет на политизирани разпри с привкус на корупция.
Нека не се забравя, че превъоръжаването е само един от многото елементи на системата на сигурност, която пак подчертавам дори не е учредена законодателно. Тук сме в условията на парадокс, а именно, имаме закон за управление на системата за национална сигурност, но закон за самата система нямаме.
- Може ли българинът да се чувства спокоен при заплахата от тероризъм в международен план?
- Никой не е в безопасност в съвременния свят, но поради всеобщото напрежение, което отличава последното десетилетие от предходните, самоубийственият тероризъм има редица много по-приоритетни цели, отколкото сме ние. Не бива това да намали бдителността ни, защото сме на невралгично геополитическо кръстовище на интереси, процеси и понякога провокации.
Може би опитите на Борисов да бъде в контакт с всички все пак са нещо за предпочитане пред "юнашките призиви" на новооперените български ястребчета.
- Сигурността и енергетиката са пряко свързани. Какво е значението в този смисъл на срещата на премиера Борисов и президента на Русия Владимир Путин?
- Путин направи така, че Ердоган да промени отношението си към него диаметрално, при това в рамките на един период малко по-голям от година.
Това, че нашият министър-председател посети Москва и отново върна на масата някои въпроси от геоенергетиката едва ли учудва политическите реалисти. Ние сме в правото си да търсим диверсификация на енергийните доставки и резерви, но не можем да обърнем гръб на факта, че техният произход в значителната си част е под пряк или не толкова пряк контрол от страна на Русия. Китайците казват, че когато една кокошка снася златни яйца не е толкова важно, че изглежда проскубана.
Отдавна нямаме въоръжени сили за самостоятелни настъпателни или отбранителни операции. В случай на нарушаване на териториалната цялост на страната ни разчитаме да се задейства чл. 5 от Вашингтонския договор на НАТО, сиреч съюзниците да влязат у нас с въоръжени формирования и заедно с тях да възстановим демократичния ред и териториалната ни цялост. Няма да коментирам тази възможност, но едва ли тя ще бъде избягната, ако успеем да постигнем пълна независимост от руските енергийни доставки. Дори изглежда, че обратното е по-реално.
За да се затвърди тази съвсем не глупава позиция на България обаче ще се наложи правителството сериозно да помисли за държавни гаранции при големите инфраструктурни енергийни проекти. В крайна сметка това са гаранции в посока на бъдещата сигурност.
- Европейската комисия предложи в следващия дългосрочен бюджет на ЕС за периода 2021-2027 г. за нов Европейски фонд за отбрана да бъдат предвидени 13 млрд. евро. Къде е България в тази перспектива?
- Трудно ми е да видя България като някакъв европейски донор за каквото и да било. Миналата година Борисов огласи някои разговори в Брюксел и Страсбург като се изказа за създаването на европейски отбранителни способности. На фона на Брекзит тези идеи идват някак със закъснение, макар че те между впрочем принадлежаха на времето на Дьо Гол, много преди да бъдат изразявани от други.
Европейският проект в не едно отношение си остава уязвим в качеството си на политическо джудже. Ще може ли общност от независими държави (такава е формулата) да притежава единни въоръжени сили е открит въпрос.
От експертна гледна точка проблемите са множество и някои подобни на тях в НАТО не бяха решени с десетилетия, а други си остават нерешени и до днес.
Единен политически субект е в състояние да има въоръжени сили и отбранителна политика, но една нестройна компания от политически субекти едва ли би постигнала ефективността на единния субект.
Този въпрос със сигурност сега няма да намери своя отговор, но е в състояние да роди бюджет от 13 (за сега) милиарда евро. Това е сигурно и ние ще се напрегнем да дадем своя пропорционален дял. Надявам се.
Проф Димитър Йончев завършва висше военно-гражданско образование във Народно военно училище "Васил Левски", Велико Търново през 1967 г. със специалност "инженер по ДВГ", лейтенант. През 1962 - 1990 служи в Българската народна армия. Полковник.
Участва в работата на Кръглата маса. Съосновател е на Обединението за социална демокрация в БСП. През 1997 г. напуска БСП и участва в създаването на Българската евролевица.
През периода 1990 - 1994 е депутат в НС. Председател и заместник-председател на Комисията по национална сигурност в 7-то велико народно събрание и в 36-то народно събрание.
От 1995 до момента е председател на фондация "Демокрация и сигурност", а от 2003 г. е и председател на Управителния съвет на сдружение "Балкански форум по сигурността".
Преподавател във висши учебни заведения от 1978 г. досега, включително във Военната академия "Г. С. Раковски" и Академията на МВР.
Професор в Центъра за изучаване на рисковете и сигурността на Нов български университет, където води курсовете "Теория на разузнаването", "Културна антропология на насилието", "Секретология" и "Обща теория на сигурността" и др.
Доцент от 1988 г.; професор от 2005 г.; академик (действителен член) на Всемирната академия по комплексна безопасност от 2005 г.
На 24 януари 2012 г. е удостоен със званието "Почетен професор на Нов български университет" за приноса му в създаването и утвърждаването на програмите на департамент "Национална и международна сигурност".
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}