Проектът беше представен в Гранитната зала на Министерски съвет днес, предаде БТА. Той предвижда още да бъде създаден междуведомствен съвет за координация и противодействие срещу прането на пари, който ще събира информация от различни източници.

Планира се още създаване на специален фонд, в който да се конфискуват активи, придобити с престъпна дейност. Средствата ще се разпределят за подпомагане на жертвите на трафик на хора, както и за подпомагане на превантивната дейност на институциите, които противодействат на изпирането на пари, организираната престъпност и тероризма, съобщи "Фокус".

България е закъсняла в противодействието на изпирането на пари с почти едно десетилетие. В периода на преход са осъществени процеси на интензивно натрупване на средства, придобити от престъпна дейност. Поради липса на противодействие те се интегрираха в икономическата и финансова система на държавата при преразпределението на собствеността и приватизацията, сочи  проучване на неправителствената организация "Риск Монитор", представено по време на дискусията, в която участваха вътрешният министър Цветан Цветанов, както и новите шефове на ДАНС и БОРКОР Константин Казаков и Румен Миланов.

"Страната ни се забави в борбата с прането на пари от 90-те години досега. Много от изпраните пари бяха инвестирани в хотели и други дейности", потвърди Цветанов по време на кръглата маса.

Формирането на престъпни структури изпревари държавата и натрупа сериозен аванс, коментира и Дафин Маламов от ДАНС, цитиран от News.bg.
"Нашата организирана престъпност освен, че е организирана е и бързо организираща се. Държавата е в догонващо положение. В началото на прехода престъпните капитали се изнасяха от страната. Сега се наблюдава обратен процес - връщането на тези капитали, включително и под формата на чуждестранни инвестиции", заяви експертът.
По думите му най-ефективният метод за противодействието на организираната престъпност е "следвай парите".

Маламов успокои, че все пак България е успяла да навакса забавянето в противодействието на престъпността и изтъкна, че в последните години нараства броят на разкритите и внесени в съда случаи на изпиране на пари.
Резултатите по отношение на присъдите до 2010 г. в Окръжните съдилища в страната обаче не са никак обнадеждаващи. Общо за периода 2006-2010 г. са произнесени 72 присъди срещу изпирането на пари, но само 24 от тях са осъдителни. 14 са оправдателни, а по 34 случая се е стигнало до споразумения между страните.

Според американския посланик Джеймс Уролик, който също участва в дискусията, и в САЩ проблемът с прането на пари все още не е изцяло решен.
"България не е имунизирана срещу този проблем. Важно е да се проследяват паричните потоци. Това обаче не е достатъчно", каза дипломатът, според когото всяка страна трябва да може да конфискува средствата, придобити по престъпен начин.