На извънредно заседание на Комисията по правни въпроси към Народното събрание депутатите приеха промени в Наказателния кодекс. С гласовете на 19 депутати, без нито един "против" и "въздържал се" беше прието да се завишат санкциите за причинена лека и средна телесна повреда. 

Народните представители гласуваха извършителят на средна телесна повреда да може да получи до 8 години затвор, вместо досегашните 6 г., както и да отпадне възможността за пробация при лека телесна повреда. Освен това беше прието за такъв вид престъпление да се предвижда до 2 г. лишаване от свобода и увеличаване на глобата от 500 до 1000 лева, вместо сегашната - от 100 до 300 лева.

В обществото има необходимост за по-адекватен отговор дали наказанията при телесна повреда водят до превенция, каза Надежда Йорданова, заместник-председател на ПГ на "Продължаваме промяната - Демократична България", в началото на заседанието.

В момента депутатите продължават с обсъждане на проектопромените в Наказателния кодекс (НК) и в Закона за защита от домашното насилие, които бяха внесени от Бойко Методиев Борисов, Делян Славчев Пеевски, Кирил Петков Петков и група народни представители на 1 август.

Домашното насилие вече да се наказва не само при брак или съжителство на семейни начала, но и при интимна връзка, се предлага с поправките в Закона за защита от домашно насилие.

Нито една законодателна мярка не е достатъчна сама по себе си, за да се преустанови насилието. Нужни са комплекс от мерки. Чака ни още много законодателна работа, за да може законите ни да отговорят на съвременните обществени отношения, коментира Надежда Йорданова.

Снимка: БТА

Друго предложение е да има долен праг от три месеца при тези наказания. То бе представено от Цвета Рангелова от "Възраждане".

Омбудсманът Диана Ковачева пък предложи да има нов състав на престъпления за изтезание и неочвешко отношение. Това са престъпления, които смазват човешкото достойнство и това много пъти бе посочвано като упрек към България, каза Ковачева. Изтезанията разрушават човешкото достойнство по-брутално от обидата и клеветата, които са инкриминирани, смята тя.

Институциите закъсняха в известна степен с реакцията си, а обществената реакция дава надежда, каза правосъдният министър Атанас Славов. Станахме свидетели на случаи, когато бъдат поставени проблеми, свързани с домашното насилие, Народното събрание да бъде ползвано за развихряне на страсти.

Щяхме ли да сме днес тук, ако съдия Гьонева беше направила правилна преценка? Трябваше ли всички да се крият зад съдебния медик, попита Хамид Хамид от ДПС. По думите му съдът трябва да налага адекватни наказания. Когато не го направи, ние ще увеличаваме наказанията, добави Хамид.

Рая Назарян заяви, че често съдът погрешно квалифицира тези деяния като лека телесна повреда, вместо средна. Според нея е нужно Наказателната колегия на Върховния касационен съд (ВКС) да излезе с тълкувателно решение в тази посока.

Мирослав Иванов от ПП-ДБ не се съгласи, че с повишаване на наказанията ще бъде наложен модел на поведение на съдиите. Целеният ефект е превенция на подобни прояви. Съдебната система трябва да се саморегулира и да отговаря на обществените очаквания, каза той.

Министър Атанас Славов се намеси и заяви, че позициите по време на дебата не бива да се приемат като натиск върху съда. Той призова да не бъдат споменавани имена на съдии в рамките на днешната дискусия. Има значение каква работа са свършили разследващите и прокуратурата, каза той.

Снимка: БТА

Позицията на Министерството на правосъдието е, че е важно да има калибриране на санкциите на телесни повреди и квалифициращи признаци.

Той подкрепи предложението на омбудсмана Диана Ковачева за инкриминиране на деяния, унижаващи човешкото достойнство чрез причиняване на физическа болка или страдание. Предложените промени ще бъдат обсъдени на следващо заседание.

След като бъдат анализирани и прецезирани тези текстове, изпълнителната власт ще предложи конкретни мерки за синхронизация между институциите за психологическа и правна помощ от първия момент на подаването на сигнала за насилие, заяви министърът.

Освен двата проекта като точка в дневния ред е включено обсъждане на ветото на президента Румен Радев върху промените в Закона за съдебната власт. В мотивите си държавният глава посочва, че този закон не допринася за трайни и ефективни реформи в правосъдната система и това има пряко отношение към борбата срещу беззаконието и безнаказаността.

До извънредното заседание на правната комисия и на парламента се стигна след протестите в цялата страна срещу насилието над жени и в подкрепа към 18-годишното момиче, нападнато в Стара Загора. Случаят е от края на юни, но придоби широк обществен отзвук преди дни. Задържаният по случая получи и обвинение в заплаха за убийство, съдът реши той да остане в ареста.