Конституционният съд: Парламентът не може да променя необнародван закон

Това тълкуване на основния закон беше направено по искане на президента Румен Радев, беше внесено през 2021 г., а повод за него законодателната техника на 44-тото Народно събрание

15:50 | 6 юни 2023 | Редактор : Лилия Чалева 6 6153 Снимка: Конституционен съд

Според Конституционния съд (КС) не е допустимо приет от Народното събрание закон да бъде изменян, допълван или отменян, преди да е обнародван в Държавен вестник. Това показва решение на КС.

Президентът Радев

Съдът бе сезиран за тълкувателно решение по искане на президента за даване на задължително тълкуване на текстове от Конституцията.

Решението е прието единодушно с десет гласа.

КС бе сезиран в началото на 2021 г. от държавния глава, а повод за него законодателната техника на 44-тото Народно събрание.

В искането президентът отбеляза, че сезирането се налага заради противоречивото прилагане от законодателя на посочените разпоредби. Има случаи, в които Народното събрание приема повторно закон, върнат от президента за ново обсъждане, и изчаква обнародването му, за да го измени.

Пример за това бяха приете промени в Закона за потребителския кредит през Закона за ДДС през 2020 г. и се стигна дотам, че от 1 януари 2021 г. влязоха в сила две взаимно изключващи се разпоредби. Най-общо причината за това беше, че веднага след приемането на двойна и неподлежаща на съдебен контрол неустойка по бързи кредити се разрази скандал. Президентът наложи вето, но преди то да постъпи в Народното събрание, тогавашната шефка на бюджетната комисия Менда Стоянова внесе промени, с които беше отмена неустойката. Парламентът прие предложението на Стоянова, а отхвърли ветото, макар и двете да целяха едно и също, припомня lex.bg.

В искането си до КС Радев сочи, че в други случаи парламентът е действал различно - изменя закона в рамките на процедурата, предвидена при обсъждане на върнат от държавния глава закон. И дава пример със Закона за бюджета на здравната каса за 2018 г. Там той наложи вето на една разпоредба, но то беше преодоляно от Народното събрание. Така разпоредбата беше обнародвана в Държавен вестник и ден след това беше отменена.

Затова се обърна към Конституционния съд и в искането си посочи, че е недопустимо, докато не бъде обнародван законът, неговите разпоредби да се изменят, допълват или отменят освен при наложено вето. В противен случай, се създават предпоставки за нарушаване на принципа за правовата държава, тъй като ще има неяснота относно текста на приетия закон и ще бъдат засегнати адресатите на правните норми, които няма да знаят какво поведение се изисква от тях.

ИЗБРАНО