Президентът пита КС: Допустима ли е "противоречива практика" на парламента да променя закони?

След измененията за потребителските кредити от 1 януари влязоха в сила две взаимно изключващи се разпоредби

15:53 | 9 февруари 2021 | Редактор : Десислава Димитрова 457 9052 Снимка: БТА

Президентът Румен Радев отправи искане до Конституционния съд за тълкуване на разпоредби от Конституцията, свързани със законодателния процес. Целта е да се преодолее противоречивата практика по въпроса допустимо ли е да се изменя, допълва или отменя закон, приет от Народното събрание, преди да е обнародван или когато е върнат за ново обсъждане, съобщиха от прессекретариата на Румен Радев.

Президентът Радев

Държавният глава упражнява конституционното си право, воден от разбирането, че е необходимо тълкуване на чл. 84, т. 1, чл. 88, ал. 3 и чл. 101, ал. 1* от Основния закон, за да се създаде яснота и да се установи предвидимост на законотворческия процес.

В искането президентът отбелязва, че сезирането се налага заради противоречивото прилагане от законодателя на посочените разпоредби. Има случаи, в които Народното събрание приема повторно закон, върнат от президента за ново обсъждане, и изчаква обнародването му, за да го измени. В други случаи парламентът изменя закона в рамките на процедурата, предвидена при обсъждане на върнат от държавния глава закон, изтъква Радев пред КС.

Наред с това има и практика Народното събрание нито да изчаква обнародването на закона, нито да го променя в рамките на повторното му обсъждане при наложено вето, а да прави измененията преди да е изтекъл срокът по чл. 88, ал. 3 от Конституцията, и то с друг закон, чието приемане на второ гласуване е предстоящо. Наличието на различни действия, предприети в идентични случаи от едно и също Народно събрание, е категоричен аргумент, че разпоредбите, за които се иска тълкуване от КС, се прилагат по различен начин.

Според президента е недопустимо, докато не бъде обнародван законът, неговите разпоредби да се изменят, допълват или отменят освен при наложено вето. В противен случай, се създават предпоставки за нарушаване на принципа за правовата държава, тъй като ще има неяснота относно текста на приетия закон и ще бъдат засегнати адресатите на правните норми, които няма да знаят какво поведение се изисква от тях, се казва още в официалното съобщение.

В сайта на държавния глава е публикувано цялото искане до КС.

Скорошен пример за законодателна техника, каквато има предвид Радев, са промените в Закона за потребителския кредит, които бяха направени през Закона за ДДС, пише правният сайт "Лекс". При тях се стигна дотам, че от 1 януари 2021 г. влязоха в сила две взаимно изключващи се разпоредби. Най-общо причината за това беше, че веднага след приемането на двойна и неподлежаща на съдебен контрол неустойка по бързи кредити се разрази скандал. Президентът наложи вето, но преди то да постъпи в Народното събрание, шефката на бюджетната комисия Менда Стоянова (ГЕРБ) внесе промени, с които се отменя неустойката. Парламентът прие предложението на Стоянова, а отхвърли ветото, макар и двете да целяха едно и също.

Разпоредбите от Конституцията предмет на искането

Чл. 84, т. 1 Народното събрание приема, изменя, допълва и отменя законите.

Чл. 88, ал. 3 Приетите актове се обнародват в "Държавен вестник" не по-късно от 15 дни след приемането им.

Чл. 101, ал. 1 В срока по чл. 88, ал. 3 президентът може мотивирано да върне закона в Народното събрание за ново обсъждане, което не може да му бъде отказано.

ИЗБРАНО