Комисията за ревизия на държавните харчове обяви 9 приоритета за 4 г. назад
Депутатите приеха проекта на Корнелия Нинова за мораториум върху решенията на МС и обсъждат промени в Изборния кодекс. Заседанията на НС вече ще се предават и в социалните мрежи
На първото си заседание временната комисия по проверка за разходването на държавни средства реши, че започва работа си с 9 приоритета за 4 години назад, докато се изпълни 10-годишният период, гласуван в пленарна зала.
При създаването й беше прието, че тя ще проверява харчовете на Министерския съвет, министерствата, държавните органи, държавни предприятия и дружества с повече от 50 на сто държавно участие през последните 10 години.
От ГЕРБ гласуваха "против" с аргумента, че не може с решение на комисията да се ограничава срокът на проверка, гласуван от Народното събрание, и подчертаха, че ревизията следва да обхване 10 години (това означава да бъде проверено и правителството на Пламен Орешарски - б.р.).
Първоначалното обаче беше предложено обхватът да е само 2 г. назад, защото част източванията продължават и в момента.
"Временната комисия по ревизията е факт. Очакванията към работата на комисията са огромни. Хората очакват истината за харчовете на публични пари, както и истински проверки за злоупотреби и нарушение. Обхватът на комисията покрива около 40 сектора с висок корупционен риск - органи, ведомства, дружества, програми и "черни каси", в които се наливаше огромен финансов ресурс", заяви председателят на комисията - Мая Манолова от "Изправи се! Мутри вън!", която се закани, че ще бъде проверено и най-малкото държавно дружество в най-малкото населено място.
Членовете на комисията приеха 9 приоритета, като критерият е излетият най-голям финансов ресурс в тези сектори и дружества.
1. Разходвани финансови средства от Министерския съвет с постановления и решения за четири години;
2. Сектор пътно строителство: Автомагистрали и пътища, в т.ч. и "Автомагистрали" ЕАД, АПИ и свързаните с тях;
3. Проект "Турски поток" и "Булгартрансгаз" ЕАД;
4. Българска банка за развитие;
5. Национална програма за енергийна ефективност;
6. Финансирането на мерките за справяне с пандемията от Ковид-19;
7. "Български ВиК-холдинг" ЕАД, "Държавна консолидационна компания" ЕАД, "Монтажи" ЕАД, "Монтажи - София" ЕООД, ДП "Управление и стопанисване на язовирите";
8. Сделките на Софийската стокова борса с предприятията с повече от 50 на 100 държавно участие;
9. Шестте държавни горски дружества.
Манолова обясни, че стартовият списък е изготвен на базата на най-големите направени разходи за последните четири години и по най-чувствителните за обществеността сектори с оглед на корупционния риск. Тя подчерта, че повечето точки в този списък са направени по поредица журналистически разследвания.
"В Комисията по ревизията вече са постъпили десетки сигнали за нарушения. Само на влизане в комисията ни съобщиха за 60 сигнала, които различни организации ще ни предоставят. Залети сме със сигнали от неправителствени организации и разследващи журналисти. Комисията ще работи с документи, по сигнали, както и ще се самосезира при публични данни за злоупотреби", категорична бе тя, като подчерта, че ще работи с неправителствени организации, журналисти и експерти, които искат да съдействат на комисията да установява злоупотреби.
Комисията ще заседава публично прозрачно, излъчвайки онлайн своите заседания, заяви още Манолова. Следващото ще се състои във вторник, 27 април, от 12:00 ч.
Гледат проекта на Нинова за мораториум върху решения на МС
Междувременно на първото си заседание Правната комисия в 45-то Народно събрание разгледа шест проекта за промени на Изборния кодекс и един за промени в Закона за политическите партии, съобщи БТА.
Председателят на парламента Ива Митева Йроданова-Рупчева предложи в дневния ред да бъдат включени и двата проекта за решение за налагане на мораториум върху определени действия на Министерски съвет в оставка на Мая Манолова и Корнелия Нинова.
Предложението беше приет единствено за проекта на Нинова, който предвижда налагане на мораториум върху отдаването на концесии, продажбата и държавни и общински болници и назначенията в държавната администрация, регулаторните органи и предприятията с над 50 процента държавно участие.
След това започна обсъждане на промени в Изборния кодекс. Свои законопроекти са внесли представители на всички парламентарни групи без БСП и ДПС.
Общото в законопроектите на "Изправи се!Мутри вън!" , "Има такъв народ" и "Демократична България" е акцент върху гласуването на българите зад граница.
Предлага се да отпаднат ограниченията за откриване на секции, да може да се гласува и електронно, и по пощата, у нас да има видеонаблюдение, а ЦИК да бъде променена като структура и състав - да е по-професионална без политически квоти.
Предложението на ГЕРБ за промени в Изборния кодекс е свързано с въвеждането на мажоритарно гласуване в два тура - "една стара идея", каза Десислава Атанасова, която е била внесена още през 2016 г. след референдума, организиран от екипа на "Шоуто на Слави", която не мина тогава.
Още преди започването на дебата, който предстои, от ГЕРБ се обявиха против гласуването по пощата и избор на нова ЦИК.
Ще излъчват заседанията и в социалните мрежи
Заседанието на Народното събрание и на постоянните комисии ще се излъчват пряко и в социалните мрежи, реши пък Временната комисия, която разглежда изработването на Правилника за организацията и дейността на парламента. Когато има пряко излъчване, поискано от депутатите, както и парламентарният контрол, то вече ще се излъчва в ефира на БНТ 1, а не на БНТ 2, предаде БНР.
Ще можем да влизаме в парламента без изискване за единен граждански номер, приеха още от комисията. Депутатите приеха времето за приемане на предложения и законодателни промени да бъде удължено до 72 часа.
Отхвърлена бе идеята на Мария Капон от "Изправи се! Мутри вън!" да бъде увеличено работното време за пленарните заседания от 9 до 18 часа, а комисиите да заседават в понеделник и вторник.
Пленарната зала ще реши начина, по който ще започват пленарните заседания и кворумът от 121 народни представители, като от "Изправи се, мутри вън" предложиха приемането на закони да се извършва при присъствието в зала на 121 народни представители.
ГЕРБ, ДПС и БСП обаче изказаха мнение, че има различни опции при гласуване на депутатите, като решено бе по време на гласуване в пленарната зала този казус допълнително да бъде дебатиран.