Кирил Вълчев: Oбщото мирно бъдеще на Сърбия и България зависи от повече и по-задълбочена информация за хората в двете страни

По думите му информацията е в основата на всяко разбирателство

Снимка: БТА

Кирил Вълчев: Oбщото мирно бъдеще на Сърбия и България зависи от повече и по-задълбочена информация за хората в двете страни

По думите му информацията е в основата на всяко разбирателство

12:49 | 14 юни 2024 | Редактор : Лилия Чалева 2 849 Снимка: БТА

Общото мирно бъдеще на Сърбия и България зависи от повече и по-задълбочена информация за днешния ден на хората в двете страни. Това каза генералният директор на Българската телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев в приветствено слово по време на Шестата трансгранична конференция по проект "Европа на Балканите: Общо бъдеще". Събитието, организирано от БТА, се провежда днес в Белград. Паралелно конференция по проекта ще се проведе и във Видин.

Балканите

Вълчев подчерта, че за общото бъдеще на Балканите в Европа информационната свързаност е особено важна, за което голяма отговорност носят информационните агенции. По думите му информацията е в основата на всяко разбирателство и затова БТА полага големи усилия да предостави повече знания за съседите на България.

Днешният разговор в Белград е част от проекта на БТА "Европа на Балканите: Общо бъдеще", с който националната информационна агенция на България, в партньорство с Европейската комисия, представя европейските политики за сближаване на България и нейните съседи, посочи Вълчев. По думите му изборът на Европейската комисия БТА да организира този съвместен проект за политиките на сближаване и общото бъдеще на Балканите е правилен, тъй като вече 126 години "Б" в името на агенцията означава не само "българска", но и "балканска". Вълчев заяви, че тази последователно разпространявана от БТА информация от Балканите е продължение на политиката на България, която посвети първото си председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г. на разширяването на Съюза към Западните Балкани, както и към общата европейска политика за насърчаване на развитието на регионалното сътрудничество чрез финансиране с трансгранични фондове за сближаване.

"Разговаряме тук един ден след православното Възнесение Господне - празник на нашата обща в България и Сърбия християнска вяра, която е в основата на ценностите, върху които е основана Европа и тези ценности са общи за всички хора по света, защото се срещат и в други религии. На Възнесение Господне православните българи и сърби празнуват надеждата за спасение на душите. И това спасение, според общото ни вярване, преминава през живота на всички хора в мир. Спасението от войните и раздора е в сътрудничеството, а то започва с това да знаем какво ни обединява днес, а не само това, което ни разделя вчера, но без да го забравяме, за да не повтаряме старите грешки", отбеляза той.

Вълчев заяви, че осигуряването на по-задълбочена информация за днешния ден на гражданите в двете страни може да бъде осигурена по няколко начина, като първият от тях е двустранна подкрепа за българоезичните медии в Сърбия. Те дават ценна информация за българското малцинство като мост за приятелство между България и Сърбия, посочи Вълчев. Той заяви, че в знак на такава подкрепа БТА всяка година организира световни срещи на българските медии, като следващата седмица такава ще бъде открита в Одеса, в района на която живеят 150 000 българи.

Като втори начин той посочи обмен на новини между националните информационни агенции. Вълчев припомни, че вчера споразумение подписаха БТА и Tacno - сръбската новинарска медийна компания, която работи като новинарска агенция под марката ТАНЮГ. Така БТА има споразумения за обмен на новини с националните информационни агенции на всички съседни на България страни, отбеляза Вълчев.

Като ключово за обмяната на новини той посочи и наличието на кореспонденти. Вълчев заяви, че БТА планира да открие постоянен кореспондентски пункт в Белград. Това е част от стратегията на БТА за разширяване на мрежата от постоянни кореспондентски бюра - такива има в Скопие (Република Северна Македония), Букурещ (Румъния) и Анкара (Турция), като планира да добави още в Атина (Гърция). В Босилеград (Сърбия) и Истанбул (Турция) агенцията разполага и с кореспонденти - стрингери. Целта е кореспондентите на БТА навсякъде на Балканите да имат национален пресклуб, който да бъде медиен център за срещи и събития, заяви Вълчев.

През последните три години БТА отразява със специални кореспонденти и всички значими събития на Балканите - избори, икономически форуми, културни и спортни прояви, възможности за туризъм, добави той.

Като ключово Вълчев отбеляза и наличието на общи информационни проекти. Той даде пример с това, че БТА и ТАНЮГ споделят новини чрез European Newsroom - платформа за сътрудничество между европейските информационни агенции, в която БТА участва от първия ден и ТАНЮГ също е член.

От 1973 г. БТА обявява "Спортист на Балканите" - класация, която прави с участието на спортните редакции на всички балкански информационни агенции, включително ТАНЮГ. Осем пъти победител в тази класация (включително миналата година) е сърбинът тенисист Новак Джокович, каза Вълчев.

Като основополагащо за обмяната на информации той посочи и сътрудничеството между информационните агенции в общи международни организации. БТА и ТАНЮГ са единствените представители на нашите страни в Европейския алианс на информационните агенции (ЕАНА), посочи Вълчев.

През септември 2022 г. БТА стана седалище на Асоциацията на балканските информационни агенции - Югоизточна Европа (АБНА-ЮЕ), в която участват 12 агенции. Вчера поканих ТАНЮГ да се присъедини към АБНА-ЮЕ и моята колега, главен изпълнителен директор на ТАНЮГ - Маня Грчич, каза, че приема поканата, каза още той.

Проектът "Европа на Балканите: Общо бъдеще" се изпълнява от БТА с подкрепата на Европейската комисия и надгражда вече осъществения проект "Европа в България: общо бъдеще". Сред целите на проекта са по-добро разбиране на ролята на политиката на сближаване с акцент върху Балканите, повишаване на осведомеността за проекти, финансирани от ЕС чрез кохезионната политика, насърчаване на открит диалог за резултатите от изпълнението ѝ на местно ниво, както и на гражданското участие по въпроси, свързани с политиката на сближаване.

Началото на поредицата от конференции по проекта бе дадено на 20 декември миналата година в София. До момента са осъществени пет трансгранични конференции - в Букурещ/Русе, в Одрин/Хасково, в Скопие/Кюстендил и в Босилеград, както и в Солун/Благоевград.

ИЗБРАНО