България остава най-корумпираната в ЕС, Румъния с два пункта по-напред

Доближаваме Афганистан и Северна Корея в класацията на "Трансперънси интернешънъл"

10:46 | 25 януари 2022 | Редактор : Лилия Чалева 148 5651 Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

България е под средата, на 78-мо място, в глобалната класация на международния "Индекс за възприятие на корупцията" за 2021, а в Европа страната ни се нарежда на последно място в класацията. Данните от изследването бяха представени от Калин Славов и Ваня Нушева от "Прозрачност без граници" на пресконференция в Националния пресклуб на БТА.

Още по темата

Позицията на страната в класацията показва системни, трайни и структурни проблеми в борбата с корупцията, отбеляза изпълнителният директор на "Прозрачност без граници" Калин Славов.

Индексът показва, че държавата ни има 42 точки от 100 възможни /като 100 е нисък резултат, а 0 - висок/. Средната стойност на индекса в глобален план е 43 точки. Начело в класацията са Дания, Финландия, Нова Зеландия, Норвегия, Сингапур и Швеция. В тези държави има стабилни политически власти, утвърдени демократични принципи на гражданско участие и контрол, както и чувствителност на обществото към отклонения на хора от публичната власт от нормите на поведение, обясни Калин Славов.

В Европа страната ни се нарежда на последно място в класацията, при средна стойност от 66 точки. Преди нас са Унгария (43), Румъния (45), Хърватска (47) и Гърция (49). И тази година най-некорумпирани държави в ЕС са Дания (88), Финландия (88), Швеция (85), Нидерландия(82). В дъното е България, а тази година Румъния се "откъсва" от страната ни и бележи по-добър резултат с два пункта.

Ваня Нушева отбеляза, че индексът за страната ни се движи между 41 и 43 пункта през годините, което показва, че не просто нямаме напредък, а България "тъпче на едно и също място в борбата с корупция".

От "Прозрачност без граници" заявиха, че страната ни се доближава повече до страни в дъното на световната класация като Афганистан и Северна Корея с показатели 16 от 100, отколкото до първенците в нея - Дания, Финландия и Нова Зеландия (88 от 100).

"Ние сме устойчиво под линията на 50-те точки - границата, "показваща изобщо някаква способност на една държава да се справя с корупцията", каза Калин Славов.

Изследването показва още, че само 25 държави са отбелязали прогрес в борбата с корупцията. През последните 10 години при 90 процента от държавите има низходяща тенденция. Над 120 държави имат индекс под 50. В глобален контекст се откроява преследването на гражданските активисти и закриването на неправителствени организации, посочи още Славов при представянето на резултатите.

Декларативната нулева толерантност към корупцията трябва да започне да се облича в конкретни политики, секторни планове и действия, според изпълнителния директор на "Прозрачност без граници".

"С 50% са намалели чуждестранните инвестиции за изтеклата година, а това е добър лакмус. И това не са преки чуждестранни инвестиции, а реинвестиране на български пари от чуждестранни компании, които те са изкарали в България. По-добър ориентир за посоката на движение няма", коментира той.

"Трендът е обърнат надолу, като почва да сочи една от най-ниските в исторически план стойности, които сме имали. Надявам се само да не започне да се превръща в спирала. Точно сега е моментът, в който имаме шанс да се опитаме да я обърнем тази посока, с нова енергия в посока борба с корупцията", категоричен е Славов.

Според него негативната тенденция от миналата година може да бъде обяснена - дълго време изпълнителната власт беше без контрола на парламента, имахме и пандемична година, в която правителствата - при това в глобален план, разширяват своята намеса в гражданските права, ограничават достъпа до информация.

Той обърна внимание върху "тенденции за приватизирането на държавни ресурси, каквито не сме си мислели, че могат да се случат".

С тол системата и екостикерите и чистотата на въздуха например се създават системи, в които има контрол върху публичен ресурс в полза на частен интерес, даде пример Славов.

При съставянето на корупционния индекс са използвани голям брой доклади и аналитични оценки, публикувани от авторитетни международни изследователски и финансови институции, сред които Световната банка, Световният икономически форум, "Икономист интелиджънс юнит", "Фрийдъм хаус", Световният проект за правосъдие, фондация "Бертелсман", Университетът в Гьотеборг и други. Изследването се публикува от 1995 година насам и отразява анализи, оценки и възприятия относно нивото на корупция според представителите на бизнеса, местните и чуждестранните анализатори в съответните страни. България е включена в изследването за двадесет и четвърти пореден път.

ИЗБРАНО