За проекта гласуваха 123 депутати, един се въздържа, предаде БТА.
Стратегията е внесена от Министерския съвет и в нея са предвидени 70 конкретни дейности и мерки за дълбоки реформи в областта на висшето образование.
Предвижда се модернизация и повишаване на качеството на висшето образование, подобряване на достъпа и увеличаване на дела на висшистите между 30 и 34 г. в България, по-здрава връзка между университетите и пазара на труда.
Разписан е и план за конкретни действия и срокове, но без конкретни суми.
Приоритет са усъвършенствани системи за контрол и за отпускане на стипендии, диференциран подход за финансиране на университетите според успехите и реализацията на завършилите, целево финансиране на стратегически за страната направления, използване на прогнози на социалното министерство за тенденциите на пазара на труда, по които да се планира приемът, както и ефективен механизъм за оценка на професионалната реализация на завършващите студенти.
По предложение на депутата от ПФ Милен Михов в стратегията се записа, че трябва да се усъвършенства нормативната база и да има активна политика за привличане на студенти от българите, живеещи в ЕС и от българските общности в трети държави.
Парламентарните групи подкрепиха стратегията. Някои от тях обаче не скриха своя скептицизъм и отправиха отделни критики към документа.
Снежана Дукова посочи, че стратегическият документ има подкрепата на ГЕРБ. Според нея проблемът е с финансирането на тази стратегия. Тя посочи, че средствата за финансирането й трябва да дойдат от националния бюджет и от европейските фондове.
По думите й стратегията е отправна точка за нов Закон за висшето образование.
Колегата й Методи Андреев смята, че трябва да се промени начинът на развитие на образованието - приемането да е по-лесно, а завършването - по-трудно. Андреев каза, че държавата трябва да престане да създава нови висши училища.
Светла Бъчварова от левицата каза, че с приемането на стратегията ще се направят първите крачки за реализирането на по-качествено висше образование и финансирането му от европейските програми.
Според Станислав Станилов от "Атака" не може да има стратегия, в която по никакъв начин не се гарантира бъдещото нарастващо финансиране. Той посочи, че ще подкрепят стратегията, макар и да не виждат смисъл, защото тя не отговаря на философията, по която се управлява нашето общество.
"Стратегията е добра и нашата група ще я подкрепи", каза Вили Лилков от РБ.
Според него е недопустимо в стратегията да не са включени политики за спорта.
Росен Петров от БДЦ посочи, че ще подкрепят този документ, защото "виждат, че такъв е духът на парламента". Според него, обаче, тя има нужда от актуализация.
Димитър Байрактаров от ПФ смята, че една стратегия не е достатъчна, за да се изчистят административните недъзи в тази обществена сфера.
"Източването на интелектуален потенциал е проблем", каза Байрактаров и допълни, че не трябва да си затварят очите за него.
Той уточни, че Патриотичният фронт дори и да подкрепи тази стратегия, го прави със своите особени резерви.
Стратегията е внесена от Министерския съвет и в нея са предвидени 70 конкретни дейности и мерки за дълбоки реформи в областта на висшето образование.
Предвижда се модернизация и повишаване на качеството на висшето образование, подобряване на достъпа и увеличаване на дела на висшистите между 30 и 34 г. в България, по-здрава връзка между университетите и пазара на труда.
Разписан е и план за конкретни действия и срокове, но без конкретни суми.
Приоритет са усъвършенствани системи за контрол и за отпускане на стипендии, диференциран подход за финансиране на университетите според успехите и реализацията на завършилите, целево финансиране на стратегически за страната направления, използване на прогнози на социалното министерство за тенденциите на пазара на труда, по които да се планира приемът, както и ефективен механизъм за оценка на професионалната реализация на завършващите студенти.
По предложение на депутата от ПФ Милен Михов в стратегията се записа, че трябва да се усъвършенства нормативната база и да има активна политика за привличане на студенти от българите, живеещи в ЕС и от българските общности в трети държави.
Парламентарните групи подкрепиха стратегията. Някои от тях обаче не скриха своя скептицизъм и отправиха отделни критики към документа.
Снежана Дукова посочи, че стратегическият документ има подкрепата на ГЕРБ. Според нея проблемът е с финансирането на тази стратегия. Тя посочи, че средствата за финансирането й трябва да дойдат от националния бюджет и от европейските фондове.
По думите й стратегията е отправна точка за нов Закон за висшето образование.
Колегата й Методи Андреев смята, че трябва да се промени начинът на развитие на образованието - приемането да е по-лесно, а завършването - по-трудно. Андреев каза, че държавата трябва да престане да създава нови висши училища.
Светла Бъчварова от левицата каза, че с приемането на стратегията ще се направят първите крачки за реализирането на по-качествено висше образование и финансирането му от европейските програми.
Според Станислав Станилов от "Атака" не може да има стратегия, в която по никакъв начин не се гарантира бъдещото нарастващо финансиране. Той посочи, че ще подкрепят стратегията, макар и да не виждат смисъл, защото тя не отговаря на философията, по която се управлява нашето общество.
"Стратегията е добра и нашата група ще я подкрепи", каза Вили Лилков от РБ.
Според него е недопустимо в стратегията да не са включени политики за спорта.
Росен Петров от БДЦ посочи, че ще подкрепят този документ, защото "виждат, че такъв е духът на парламента". Според него, обаче, тя има нужда от актуализация.
Димитър Байрактаров от ПФ смята, че една стратегия не е достатъчна, за да се изчистят административните недъзи в тази обществена сфера.
"Източването на интелектуален потенциал е проблем", каза Байрактаров и допълни, че не трябва да си затварят очите за него.
Той уточни, че Патриотичният фронт дори и да подкрепи тази стратегия, го прави със своите особени резерви.