Те отиват там, където другите обикновено не искат, не могат или просто ги е страх. Нямат работно време и светът за тях не свършва след 17:30. Мигновена реакция, пълна и постоянна информираност за актуалното от деня, безпощадно улавяне на детайла са само част от детайлите за тях. Фоторепортерите са онези хора, които ни правят свидетели на случки без да сме там, показват ни емоции без да говорят, улавят моменти, които никога повече няма да се случат. За да видим и да разберем. Понякога се прибират с кръв по подметките си, защото се прибират от мястото на събитието. На ужасното събитие. На първа линия са и преди 2020-а, когато се оказа, че може да носят и зараза, прибирайки се вкъщи. И въпреки опасността COVID-19, за тях вирусът е и креативно предизвикателство: как да предадеш фотографски проблем с нещо, което е голямо някакви микрони?

Ето какво разказва пред Dir.bg фотожурналистът и основател на агенция "Булфото" Евгени Димитров за изпитанията на професията, предизвикателствата на 2020-а, която промени всичко и за смисъла на всеки ден като фотожурналист. В поредица интервюта ви срещаме с професионалистите, които предстои да оценят авторските материали в журналистическия конкурс Web Report, организиран от Dir.bg за четвърта поредна година.

Като един от най-добрите български фотожурналисти Евгени е и част от журито на конкурса за добра журналистика.

Днес говори Евгени - освен с думи, разказва и с кадри. Свои и на колегите си от "Булфото".

- Евгени, с кои събития и кадри ще запомните безпрецедентната 2020? Питам, защото в изолирания свят, в който се събудихме, медиите се оказаха с доста важна роля, налагайки дневния ред с информацията, която предават. И ако по отношение на текстовете беше нужно тя да е изключително точна и безпристрастна, то кадрите сякаш останаха тези, с които можем да предадем емоцията от случващото се.

- Кадрите на 2020 са от изолация, пустота, обърканост, но и от масови протести, обществени вълнения и надежди за промяна. Ключова през 2020 беше липсата на полезна информация в световен мащаб, не само поради общата обърканост спрямо пандемията на държавно ниво, но и заради загубата на журналистически рефлекс в медиите. Повечето колеги са забравили за обществената функция на журналистиката, която трябва да е полезна на хората, а не само да ги забавлява. Поставянето като първа задача да привличаме и задържаме на максимум вниманието на читателя доведе до загърбване на полезността на журналиста, превръщайки го в обикновен контент-агрегатор. Предаването на емоция се превърна в самоцел и гонене на кликбейт, а не в пресъздаване на обществен процес. С други думи - с котенца, силикон, и ГИФ-чета няма как да помогнем за информирания избор на читателя.

Самотен музикант свири в празния подлез под Софийския университет. Много артисти загубиха препитанието си по време на епидемията.

Снимка: Евгени Димитров/Агенция „Булфото“

Когато правихме годишния обзор на заснетото от агенция "Булфото" се получи селекция от хора с маски и предпазни костюми, наводнения, взривове и много, много протести. Нашите репортери бяха от самото начало в COVID-отделения, щабове, ромски махали и се промушваха между сълзотворния газ на полицията и метнатите шишета с урина от по-радикалните протестиращи. В крайна сметка мисля, че успяхме да постигнем необходимия баланс така, че да представим визуално нещата с най-важните им детайли.

Жена с маска пали свещ по време на богослужението в столичния храм "Св. Александър Невски" в София. Българската православна църква зае позиция, че вярата ще запази от зараза посетителите на християнските храмове за празника.

Снимка: Евгени Димитров/Агенция „Булфото“

- Колко може да разкаже един кадър?
- Един кадър може да разкаже толкова, колкото може да "прочете" зрителят. Човек, който няма познания за актуалната действителност ще разбере много по-малко от добрия фоторепортерски кадър, отколкото човек, който се образова и интересува какво се случва около него. Фотографията е процес, в който активно участва и зрителят и без него кадърът е просто една поредица от пиксели и мегабайти.

Заплашително подредени стари легла в спортната зала на Варна, символизиращи подготовка за посрещане на пандемията.

Снимка: Любомир Бенковски-Бенджи/Агенция „Булфото“

- Фоторепортерите бяха на първа линия през изминалата 2020 г., когато всички бяха затворени по домовете си. С какви предизвикателства се сблъскахте професионално?
- В първите дни на локдауна, когато всички трепереха по къщите си, ние препускахме да снимаме от една дезинфекция на друга, в парламента, в щабовете, в болниците. На първо място за нас, както винаги, стоеше въпросът с личната сигурност и здравето. Внимавахме много как да се движим в тази среда. Понякога, по време на катастрофа например, ми се е случвало да нагазя в локви кръв, и не можех да си представя какво мога да донеса в къщи с подметките си. Независимо от това, нито един от нас не се отказа от дълга си да е на мястото на събитието, и винаги сме били на първа линия. Подходящ пример за държавната дезорганизация в овладяването на кризата е, че фоторепортерите на агенция "Булфото" присъстваха в списъците за ваксиниране на хората от първа линия от самото начало, но и до момента никой от РЗИ не ни е потърсил. Наложи се да се спасяваме поединично в София и другите градове и стигнахме до заветната игла преди изобщо някой още да се е сетил за нас. Професионално пред фоторепортерите през 2020 стоеше ужасът от еднообразието на сюжети за снимане всеки ден. Как да предадеш фотографски проблем с нещо, което е голямо някакви микрони? Маски, пръскалки, спринцовки, костюми, болнични коридори и отново същото. Креативността на всеки беше сериозно предизвикана, и тук си пролича големият професионализъм на много български фотожурналисти.

Дезинфекция на столичния пазар „Илиянци“

Снимка: Георги Палейков/Агенция „Булфото“

- Как гледате на гражданската журналистика? Вече всеки има своя медия - социалните мрежи и телефон, с който може да направи ключов кадър. Има ли находки в тази посока?
- Гражданската журналистика никога няма да измести професионализма в медиите, защото това е и занаят. Но гражданската журналистика е безценен помощник в подсказването на теми, случки и проблеми. Когато медиите се опитат да потулят някаква важна обществена несправедливост, гражданската журналистика е факторът, който ги притиска с остена да започнат да разследват, за да не останат извън борда на актуалността на деня. 

Сблъсъци на протест "Велико народно въстание" от 2 септември

Снимка: Евгени Димитров/Агенция „Булфото“

- Вие сте основател на фотографска агенция "Булфото" - кои са паметните моменти през годините или събитията, които са се оказали най-голямото предизвикателство за снимане?
- За 20 години пред обективите ни минаха много хора и събития - премиери, президенти, цар, двама папи и съдбите на безброй обикновени хора, които съставят тъканта на нашия живот. Наши снимки станаха символни за прехода и в момента вече неконтролируемо "се търкалят" из визуалното пространство години наред. Радвам се, че снимаме все по-малко кръв и убийства на улицата, и все повече вдъхновяващи хора, захванали да правят нещо хубаво. Завръщането на първите поколения след прехода, попили добрите неща от други общества също разведрява пейзажа за фоторепортера. Въвеждането на нормите за GDPR стресна много колеги, но с Асоциацията на професионалните фотографи, чиито съосновател съм и заедно с юриста Емил А. Георгиев, успяхме да постигнем корекции на Закона за защита на личните данни в парламента. Това поохлаби примката около врата на фоторепортера, когато снима на обществени места.

Протестиращи играят федербал в палатковия лагер на Орлов мост.

Снимка: Евгени Димитров/Агенция „Булфото“

- Инициатор на различни кампании за медийно популяризиране и спасяване на културното наследство. Как това стана Ваша кауза?
- Страстта към историята и археологията е нещо, от което трудно можеш да си тръгнеш, ако веднъж си се запалил. Считам, че съчетанието между количеството исторически богатства по нашите земи и искрения ентусиазъм на българските учени има нужда от безусловна медийна подкрепа. Образоването на публиката в тази област ще ни спаси от глупаво патриотарство и ще ни даде здрава основа за национално самочувствие. С помощта на медийния експерт Людмил Каравасилев през годините осъществихме много успешни кампании, а последната - Експедиция "Преоткрий България", даде името си на инициативата на "Метро кеш енд кери" за подпомагане на българския туризъм, с което много се гордея.

Вуду ритуал на антиправителствените протести

Снимка: Валентин Захариев/Агенция „Булфото“

- Освен поглед върху нещата буквално - какво е нужно, за да си добър фотожурналист?
- Добрият фотожурналист няма работно време. Светът не се свършва след 17:30 и фоторепортерът трябва да е готов винаги да реагира, когато е нужно. Постоянната информираност за хора, случки и процеси помага на фотожурналиста да види обобщеното и символното в един сюжет, в погледа на снимания човек или в особен детайл от кадъра.

Почетният председател на ДПС Ахмед Доган посреща протестиращи зад храстите в резиденцията си в парка Росенец.

Снимка: Румен Раканов/Агенция „Булфото“

- Конкурсът на Dir.bg за добра журналистика Web Report е в разгара си. Как да познаем добрата журналистика в морето от информация?
- Добрата журналистика не скача веднага върху емоциите на читателя. Бомбастичното заглавие почти винаги е гаранция за неточно поднасяне на информация. Цитирането на надеждни информационни източници и възможността за проверката им е важен белег на кого да вярваме. И преди всичко - за да разпознаем добрата журналистика, самите ние трябва да се пазим от собствената си тъпота. Като начало - да спрем да четем само заглавията.

Сблъсъци на протест "Велико народно въстание" от 2 септември

Снимка: Андрей Михайлов/Агенция „Булфото“

- Какви са критериите, които ще играят роля при отличаването на най-добрите?
- В областта на фотографията - ще търсим най-добрите кадри, които ни разказват историята грамотно, не са "прешопени" с дигитални манипулации, и ще гледаме да открием съчетанието между интересна история, завладяваща визия, и честен поглед върху сюжета. Да не забравяме, че журираме само кадри, които са вече публикувани в онлайн медия, и сме получили линк със самата публикация, а не само картинката.

След 30 години бездействие беше взривен недовършеният още по соца строеж на ИПК Родина.

Снимка: Евгени Димитров/Агенция „Булфото“

- Има ли начин и какъв е да се справим с фалшивите новини, които ни заливат? Помним например снимката на малко дете, което гледа полицейско насилие по време на протестите, а се оказа дребна жена, която снима...
- Фалшивите новини процъфтяха и заради процъфтяването на първосигналната реакция на читателя, който клика и споделя без изобщо да мисли, завладян от собствената си емоция. През 2017 г. присъствах на медиен семинар, където немският експерт Томас Щокле ни показа изследвания как силната емоционална реакция потиска в мозъка способността за аналитично мислене и човек буквално оглупява при четене на бомбастично заглавие, или гледане на стряскащи кадри. Реакцията на много хора към въпросната снимка беше точно от такъв тип. По онова време всички бяхме на жълтите павета и колежката Милва Цветкова, която беше дошла от Италия, за да снима протестите, наистина беше буквално навсякъде. Дребничка, но много пъргава, тя успяваше да се завира бързо на необичайни места, за да си хване гледната точка, и заради това влезе в кадъра на друг колега, докато полицаите бяха натиснали на земята демонстрант. Някой от първите, споделили кадъра беше развихрил фантазията си, описвайки в текст как полицаите арестуват човек, докато малкото му дете си играе наоколо. Много хора, точно в прилив на емоционално възмущение изобщо не впрегнаха мозъчните си клетки и машинално споделиха снимката, добавяйки още огън и жупел. С което се обезличи каузата на обективната гражданска журналистика, защото по това време наистина бяха извършени неправомерни арести, с фалшиви показания от полицаи, които съдът в последствие отхвърли.

Доброволци инсталират комплект за дистанционно обучение в дома на многодетно семейство в Костинбродско. Инициативата е на компютърния специалист Виктор Пенев, който организира "верига на доброто" за дарения и ремонти.

Снимка: Евгени Димитров/Агенция „Булфото“

- Кога за последно бяхте впечатлен от репортаж, история, журналистическа находка, снимка?
- Почти нямам време да ги запомня, защото и моите колеги от агенцията, и другите от нашата гилдия ежедневно надскачат себе си с нови и нови интересни попадения.

Бежанци на турско-гръцката граница в началото на 2020 г.

Снимка: Георги Палейков/Агенция „Булфото“

- Какъв съвет бихте дали днес на младия фотожурналист Евгени Димитров?
- Да бъде по-смел, да не скромничи. И да си купи свестен апарат, с който да дава повече техническо качество на кадрите, вместо да куца с някакви пластмасови играчки.

Интервю на Гергана Костова 

Крайният срок за участие в Web Report e 17 май! Цялата информация за конкурса за добра журналистика на Dir.bg и как да кандидаствате с авторския си материал можете да намерита на сайта webreport.bg или на Facebook страницата на конкурса Web Report 2021.

Web Report е конкурс за важните теми, които вълнуват обществото и авторите, които продължават да спазват професионалните стандарти в бурно развиващата се информационна среда.

Водещи имена в българските медии ще четат и гледат, рецензират и оценяват авторските материали: Владимир Жеглов (Основател на Dir.bg и почетен председател на журито), Антон Хекимян (Директор "Новини, актуални предавания и спорт", bTV), Евгения Атанасова (Журналист и продуцент, БНТ), Анна Заркова (Журналист и писател, член на УС на СБЖ), Ива Дойчинова (Директор на Радио "София", БНР), Методи Владимиров (Водещ и продуцент, NOVA), Ваня Николова (Журналист, сценарист), Владимир Йончев (Гл. редактор, OFFNews.bg), Елица Николова (Гл. редактор, списание "Мениджър"), Галина Александрова (Гл. редактор, 3e-news.net), Найден Тодоров (Председател на Асоциацията на спортните журналисти в България), Евгени Димитров (Основател на агенция "Булфото"), Илияна Захариева (Директор "Корпоративни комуникации", А1).

Генерални партньори на конкурса са A1 и Dundee Precious Metals.

Web Report се провежда с официалната подкрепа на Съюза на българските журналисти.

Медийни партньори на конкурса са БНТ, БНР, БТА, bTV Media Group, NOVA, списание "Мениджър", телевизия ММ и агенция "Булфото".