Всяка година на днешната дата, вече 31 лета, семействата на 29 българи си спомнят с мъка за зловещата им смърт в най-нелепата самолетна катастрофа в историята на страната. На 2 август 1988 година самолет "Як-40" на авиокомпания "Балкан" се разбива само минути след излитането си от летище София за Варна. От общо 37 души на борда 23-ма изгарят в машината, а 14 са ранени. По-късно шестима от тях умират от раните си в болница. Сред жертвите са пилотите, няколко деца и секретарят в съветското консулство във Варна Юрий Черьомин, който пренася дипломатическа поща.

Фаталният полет обаче остава емблематичен и заради един много важен факт, който вероятно допринася за катастрофата. Самолетът излита само минути преди правителствения самолет, на борда на който е тогавашният комунистически лидер Тодор Живков. Така той прелита буквално над останките на разбилата се машина. Именно заради неговата височайша намеса в случая и до ден днешен не е съвсем сигурно каква е причината за инцидента, тъй като следите са прикрити веднага, няма записи от черните кутии, а информация почти не е съобщавана. Предизвикано прибързано решение на пилота или принудително излитане обаче са основните версии.

В този ден Тато, както народът го нарича, трябва да лети за Варна и цялата организация на летището е променена заради него. Първоначално полетът на правителствения "Ту-154" е насрочен за 17 часа, но се налага да бъде отложен, защото генералният секретар на БКП отива на... очен преглед. При това доста необичайен - в световноизвестната американска летяща очна клиника "Орбис", която каца на аерогарата малко по-рано.

Излитането е отменено за 17,35 часа, но и този час е условен, защото не се знае кога точно ще се появи Живков. Така и разписанието на другите полети се обърква и започва бързане който самолет може да излети преди този на държавния ръководител. Въздушният диспечер позволява на пътническия "Як-40" на БГА "Балкан" да излети, като обаче иска от екипажа да ускори излитането. Пътниците са пуснати 45 минути по-рано, като багажът им е обработен необичайно бързо, а те са откарани веднага до машината, вместо, както е обичайно, да чакат поне един час.

От командната кула казват на командира Стоян Цолов да излети "при готовност", тъй като в 17,23 часа пасажерите все още се качват. Той  извежда самолета на пистата, но не в началото й, както би трябвало, а някъде от 1800 м при обща дължина 2500 м. Той знае, че ако  стартира откъдето трябва, ще има има още 700 м., но с това трябва да загуби поне 2-3 минути. Няма доказателства дали някой го принуждава да го направи или той взема това решение сам, макар и очевидно притиснат от обстоятелствата.

Дори след първия несполучлив опит да се повдигне носовото колело, или никой не реагира за спиране на полета, или опитът да бъде прекъснат е направен прекалено късно. Така самолетът не успява да се отдели от земята преди края на пистата, разбива се в бетонираното корито на река Искър и избухва в пламъци.

Смята се, че пряката причина за аварията е разчупването на хоризонтален стабилизатор на самолета, който е намерен на плюс 1,5 градуса. Това означава, че той е бил нагласен за пикиране (спускане), а не на излитане, което е още една необяснима странност в този случай. Според следствието основната вина за жестоката трагедия, материалните щети от която са оценени на 865 885 лева, е именно на екипажа, сочат архивите, цитирани от "Досие".

"Як-40" отвътре

Снимка: Wikipedia

Сред оцелелите при злополучния полет е стюардът Иван Попов. Спасява се, защото преотстъпва мястото си на две сестри, за да седнат заедно. От години той живее в Бостън.

Оживява и Анета Боянова, която по онова време е 18-годишна и отива на море с две свои приятелки, които загиват. Те са сестри - Албена и Адриана. Едната остава жива, но се връща в самолета да спаси другата и също намира смъртта си. По-късно родителите им осиновяват две момиченца и ги кръщават със същите имена. Не е ясно дали става дума за същите сестри, на които е отстъпил мястото си стюардът.

Преди години Анета разказа в интервю за фаталния полет. Тя твърди, че дочула разговор между пилотите и служители на Държавна сигурност. Летците отказвали да се качат на самолета, докато агентите ги подканяли да излетят преди часа по разписание.

"Започнах да разбивам стъклото, чисто инстинктивно, за да влезе въздух, защото и аз започнах да се задушавам. След което последва удар. След него - не помня нищо. За секунди съм загубила съзнание. Явно от ужас мозъкът изключва, за да не полудее човек. Изпадам в тъмнина. Следващият ми спомен е вече как се намирам на една поляна. Явно съм минала през горящата дупка, където се е разцепил самолетът, затова имам тези жестоки изгаряния. Аз горях, косата ми гореше, паднах на тревата и почнах да си трия косата в тревата, за да я загася... В този момент виждам до себе си приятелката си Албена, която започва да крещи: "Сестра ми, сестра ми!". Колкото успявам да я прихвана, я прихванах и викам: "Моля те, остави, давай да бягаме!". Но Албена тръгва по горящата трева и влиза в горящия самолет, за да спасява сестра си. Как се е покатерила, не знам. А аз започвам да тичам, за да не ме настигнат пламъците. Намерили са ме някъде на метри, ама на много метри от пистата", разказа за ужаса тя и си спомни как в "Пирогов" при нея са идвали от Държавна сигурност, да я заплашват да не говори нищо.

Според нея пилотите са починали от умишлено неправилно преливане на кръв, защото не е трябвало да има свидетели. Когато ги видяла в болницата по време на превръзки, те й казали: "Ние ще умрем".

2 години след катастрофата момичето се възстановява мъчително от тежките изгаряния, които получава - краката, ръцете и лицето й са обгорели буквално до кокал. Лекува се при известната д-р Кръстинова във Франция. Но най-страшното е, че след преживяното баща й - професор по икономика, се разболява от левкемия и умира.

Оцелялата разказа още, че е получила 4000 лева обезщетение за катастрофата. Семействата на загиналите пък получили по 8000 на жертва.

По-късно Анета завършва българска филология в СУ "Свети Климент Охридски", а след това работи като журналист. Има дъщеря.

Най-леко се отървава 14-годишният Калин, който също остава жив, но загиват баба му и дядо му, с които отива на море, докато родителите му са в очакване на раждането на сестричката му. И той обаче няма дълъг живот. През август 2014 година негови близки  разказаха, че 6 месеца по-рано е починал от инфаркт. 

"Това, което разказваше, е малко като в екшън! Скарал се е с дядо си, че иска да седи до прозореца и се е преместил на друго място и не си е вързал колана! И е успял в един момент, когато се разцепва самолетът, стъпвайки на седалката, да се качи отгоре на самолета и оттам скача в реката. Имаше обгаряния само малко по ръцете и главата!", разказа тогава пред Нова телевизия Стефан Неделчев, приятел на Калин.

Щом разбират за катастрофата, той и бащата на момчето започват да го търсят.

"Пирогов", Съдебна медицина. И го няма никъде! Оказа се, че е пътувало едно бебе - Калин. Казаха ни, че Калин е загинал. Аз изразих недоверие, а те викат - "е, на година и няколко месеца" - Ооо, това не е нашият Калин!", спомни си още Неделчев.