"За няколко седмици от ротата остана по-малко от взвод". Украински военни разказват за Бахмут

Всички отбелязват изключителната тежест на боевете и многобройните жертви

21:50 | 2 юни 2023 | Редактор : Денис Коробко 539 61580 Снимка: БТА/AP

Битката за Бахмут - най-кървавата във сегашната война, продължи повече от девет месеца. И според официалната версия на Украйна тя все още не е приключила: украинското министерство на отбраната твърди, че части на украинската армия продължават да държат югозападната част на града, докато руснаците обявиха "превземането" на Бахмут още на 20 май.

Русия - Украйна

Украинското издание "Страна" разговаря с украински бойци, които са се сражавали в този район. Всички отбелязват както изключителната тежест на боевете, така и много големия брой жертви. По тази причина някои от тях оценяват негативно решението Бахмут да се удържа на всяка цена.

Юрий, сержант: "Бях в Бахмут повече от месец. Бойната ни задача беше да отблъскваме нападенията с контраатаки. Бяхме се готвили предварително за градски боеве, но се сблъскахме със съвсем различна война. Трябваше да се сражаваме в градски жилищни блокове. Там бе мрачно, жилищата бяха опожарени, разбити, осеяни с мръсотия, през зимата духаше отвсякъде - никъде нямаше прозорци. Понякога се получаваше "сандвич": на горния етаж вагнеровци, на долния - наши. Тези отгоре бяха най-зле: бяха в изолация, затова се биеха до последния патрон и глътка вода. Боят в такива условия прилича на схватка в клетка, понякога се стигаше до ръкопашен бой, с ножове и зъби се късахме един друг. Много жертви имаше от минирани места по етажите и в апартаментите. Често минираха и тела, дори да бяха свои - най-често нямаше как да се приберат труповете. Нито ние можехме, нито руснаците. В същото време изобщо не беше ясно кой и кога ги е заложил (мините) - можеше и наши да го правеха. Ясно е, че при такива условия никъде не се води отчет за заложените мини. Случваше се е дори да си говорим с руснаците в почивките между схватките. Крещяхме си един на друг: "Предайте се, тук ще ви нахранят и нахранят, гарантираме ви живота". Но престрелките в сградите не бяха най-страшното. По-зле стана, когато руснаците започнаха да хвърлят авиационни бомби, и то дори в онези сгради, където имаше и наши, и техни. След ударите на ФАБовете от сградите не оставаше нищо, многоетажните блокове срутваха като като картонени кули. Там, в Бахмут, половината от труповете останаха под развалините. Сега никой няма може да сметне точния брой на жертвите, много от тях все още се смятат за безследно изчезнали. От моята група от осем души оцеляха половината".

Сергей, старши лейтенант: "Бахмут се превърна във финална точка за моето подразделение, след няколко седмици боеве от ротата остана по-малко от взвод. Беше ад. Командировката там беше формално оформена като доброволна: през януари нашият батальон от териториалните сили за отбрана беше строен и ни казаха, че трябва да се сформира рота от доброволци. Но желаещите да отидат там бяха малко - само около десетина души. Затова началниците просто съставиха списъци и ги обявиха пред строя. Нямаше никаква подготовка, дадоха ни униформи, оръжие, муниции, суха храна, натовариха ни на транспорта, включително на лични автомобили. И по подобие на циганския табор потеглихме към Бахмут. Бяхме разпределени към бригада на ВСУ, която държеше позиции там, а ротата беше разделена на четири части. След това ни пратиха в различни места и ни заповядаха сами да стигнем до позициите в града. Докато пътувахме натам, виждахме, че нашите се изтеглят оттам. Пътищата вече бяха напълно се обстрелваха, така че още преди да стигнем до позициите си, вече бяхме понесли загуби: един загинал, четирима ранени. Моята част от ротата държеше отбраната в полунаводнени мазета в жилищната част на града, като обстрелът бе денонощен. Непрекъснато се налагаше да сменяме позициите си. Останахме там в продължение на седмица, през която успяхме да поспим само няколко часа. Само през първите три дни половината от взвода бяха ранени, петима момчета бяха затрупани в мазето, само един оцеля. Когато от хората ми остана само една трета, получихме заповед да се оттеглим. Когато се измъкнахме, преброихме се: от 70 души бяхме останали само 23".

Станислав, старши войник, мобилизиран във ВСУ: "През февруари нашият батальон беше прехвърлен в Бахмут. Воювах там две седмици и бях ранен в крака от шрапнел. Преди това се сражавах в полеви условия, там беше по-лесно: колкото по-дълбок окоп изкопаеш, толкова по-голям е шансът ти да останеш жив. В Бахмут още на втория ден разбрахме, че сме останали без храна и вода - трябваше да събираме вода с тенджери от пробитите тръби в изоставените сгради. Повечето от офицерите останаха в тила, командваха по радиото, непосредствено на място ръководеха сержантите. Информацията за това кой къде се намира и къде е врагът бе нулева, никой не знаеше нищо. Приближаваш се до някоя сграда и никой не знае кой е там сега - руснаците или нашите. Ситуацията се променяше ежечасно. Нямаше нито едно място, където да си сигурен, че си в безопасност, дори за минута. На втория ден краката на един от другарите ми бяха откъснати до коляното от взрив, а ръката му - кутката му също беше почти откъсната - висеше на сухожилие. Не успяха да го евакуират, умря за половин час. Такива неща те удрят силно психически: едно е да гледаш в тила видеоклипове от сраженията, а друго е да седиш до кръста във вода в някаква яма, докато приятелят до теб крещи от болка. Много от нашите момчета се пречупиха психически от първите дни в Бахмут. Ето защо имаше много момчетата, които започваха да се скатават под всякакъв претекст. Обясняваха, че са болни, че са счупили или изкълчили някой крайник, контузили са се - опитваха се да се измъкнат от това ужасно място. Но почти всички ги връщаха обратно".

Константин, старши лейтенант: "Прекарах в Бахмут почти месец, с една седмица прекъсване за ротация, като командвах подразделение за огнева поддръжка. За нас, които държахме позиции в Бахмут, нямаше смисъл да продължаваме отбраната след февруари и март, когато противникът навлезе в града от различни посоки. В Бахмут се сражаваха комбинирани части от различни дивизии и родове войски. Естествено, за бойна сплотеност и дума не можеше да става. Нямаше ясна информация за текущата ситуация. Началството даваше абсурдни заповеди: от рода - атакувайте такъв и такъв обект, след три часа доложете обстановката. В резултат на това претърпяхме огромни загуби".

Сергей, парамедик от ВСУ: "Работих в Бахмут почти два месеца. През това време нашата група загуби две коли, трима от момчетата бяха ранени. Евакуирахме от там около триста ранени бойци, работехме денонощно, понякога нямахме време да измием подовете на микробусите от кръвта. Извозвахме ранените от Бахмут при много сложни условия, под непосредствен обстрел. Пътят от Бахмут беше истински път на смъртта. Загубихме колите точно докато евакуирахме ранените. Има големи проблеми в логистиката на военната медицина в Украйна. Няма достатъчно професионални парамедици, които компетентно да оказват първа помощ на място, войниците са зле обучени в оказването на първа помощ, а в аптечките им няма достатъчно болкоуспокояващи и основни, базови лекарства. В резултат на това много хора, които биха могли да бъдат спасени, не ги доставяме живи дори в полевите лазарети на трета линия".

Богдан, подполковник: "Защитата на Бахмут беше от голямо значение по няколко причини. Първо, отбраната на града започна още миналата есен, по това време фронтовата линия в откъм Донецк беше разтеглена и очаквахме руски удар в няколко направления едновременно. По онова време те бяха събрали тук огромни сили. ВСУ бяха в неизгодно положение, също така по това време ние всъщност още нямахме оръжие. Когато руснаците се зациклиха върху щурма на Бахмут, ние имахме време да се прегрупираме, да създадем нови войскови формирования, да се превъоръжим и обучим. Бахмут се превърна в своеобразен капан за руските въоръжени сили. Щурмувайки това направление, руснаците по същество отслабиха други части на фронта и ни дадоха възможност да се укрепим в тези райони. Според мен обаче отбраната на Бахмут беше прекалено дълга, разтегната във времето, което ни струваше много кръв. Можехме да се оттеглим от Бахмут, без това да навреди на останалата част от отбраната, още преди няколко месеца - всичко вече беше готово за отстъпление. Защо задържахме покрайнините на Бахмут до последно - нямам отговор на този въпрос.

Според американската страна руските жертви в Бахмут също са големи: те възлизат на около сто хиляди души, припомня "Страна".

ИЗБРАНО