За над 50 000 българи избор нямаше, а много други участваха в надбягване само с един кон
Числата, които да не подминем
Първият тур от изборите за местна власт приключи. ЦИК още не са обявили точната активност на вота. Сигурно е, че за пореден път тя ще е далеч под 50%. В много от по-малките общини балотаж няма да има. Там победителят вече е ясен.
За част от избирателите победителят е ясен далеч преди гласуването. Причината? В няколко общини е имало само един кандидат, а тръпката в изборната нощ е била дали той ще вземе над 90 процента от вота.
Други райони пък са белязани от липсата на съществена алтернатива. Там резултатът напомня за страни, в които демокрацията съществува само на хартия. Къде в България местният вот бе "проформа"?
1 от 1
Противно на по-горната логика обаче се оказва, че през тази година кметски избори само с един кандидат са нещо обичайно за над 50 000 български граждани.
В община Сърница, област Пазарджик, живеят почти 5000 души. На изборите за кмет се явява само един кандидат от ДПС. Той печели 96% от вота.
В община Борино, област Смолян, живеят малко над 3000 души. Кандидатът за кмет от ДПС няма опонент. Той печели 91% от вота. Останалите 9% са предпочели да задраскат "Не подкрепям никого".
Ситуацията в община Белица, област Благоевград, е същата. Там живеят 9600 души. На изборите за кмет се явява само един кандидат от ДПС, който печели 95% от гласовете.
В община Сатовча, област Благоевград, живеят 16 000 души. Кандидатът за кметското място отново е само един - от ДПС. Той печели 89% от вота, като останалите са зачеркнали квадратчето с "Не подкрепям никого".
Община Венец, област Шумен, е дом на около 7 800 души. Кандидатът е само един - от ДПС. Той печели 90% от вота.
"Надбягването с един кон" не е запазена марка на ДПС. Община Хаджидимово, област Благоевград, е дом на 10 000 души. Единственият кандидат за кметското място там е от някогашната "царска партия" НДСВ. Той триумфира с над 85%.
Кандидати много, но надпревара няма
Броят на общините, в който се явява повече от един кандидат, но победителят печели с поне 90% също не е малък. Причините за това може да варират - слаб опонент, добри постижения на победителя, твърди партийни предпочитания или нещо съвсем друго.
Пример за твърд електорат е червената столица на България - Правец. Там кандидатът на БСП печели с близо 85%. Това е с близо 10 процента повече спрямо 2019 година, когато резултатът му е 75%. Същият кандидат регистрира "едва" 57%, когато се изправя не срещу един, а срещу цели трима опонента през 2015 година.
Ако се върнем към Родопите ще видим, че наличието на кандидати от други партии не винаги променя уравнението.
В община Черноочене, област Кърджали, представителят на ДПС печели с 91%, въпреки че намира опоненти в лицето на ГЕРБ и ПП-ДБ.
В община Джебел, област Кърджали, кметът на ДПС записва победа с 93%, а единственият му опонент си оспорва второто място с опцията "Не подкрепям никого".
Издигнатият като независим, но подкрепен от ГЕРБ кандидат на Малко Търново, област Бургас, печели срещу единствения си опонент с 89 процента.
В община Бойница, област Видин, ГЕРБ излизат само срещу един опонент, който "смазват" с преднина от 88%. В община Ружинци, същата област, ситуацията за ГЕРБ е подобна, но победата им е по-скромна - с 85 процента.
В община Долна баня, Софийско срещу ГЕРБ се изправя само по един опонент, който успява да вземе само 5%.
Сблъсъкът между ДПС (Движение за права и свободи) и НДПС (Национално Движение за права и свободи) в община Върбица, област Шумен, е предизвестено. 94 процента от избирателите предпочитат "оригинала".
Естествено, всички тези примери са локални. Картината е съвсем различна на парламентарни избори, когато във всяка област има регистрирани множество различни листи и надпреварата за депутатското място е много по-непредсказуема. Местните избори обаче разкриват много повече за динамиката на политическия процес у нас.