Първият тур от изборите за местна власт приключи. ЦИК още не са обявили точната активност на вота. Сигурно е, че за пореден път тя ще е далеч под 50%. В много от по-малките общини балотаж няма да има. Там победителят вече е ясен.

За част от избирателите победителят е ясен далеч преди гласуването. Причината? В няколко общини е имало само един кандидат, а тръпката в изборната нощ е била дали той ще вземе над 90 процента от вота.

Други райони пък са белязани от липсата на съществена алтернатива. Там резултатът напомня за страни, в които демокрацията съществува само на хартия. Къде в България местният вот бе "проформа"?

1 от 1

Противно на по-горната логика обаче се оказва, че през тази година кметски избори само с един кандидат са нещо обичайно за над 50 000 български граждани.

В община Сърница, област Пазарджик, живеят почти 5000 души. На изборите за кмет се явява само един кандидат от ДПС. Той печели 96% от вота.

В община Борино, област Смолян, живеят малко над 3000 души. Кандидатът за кмет от ДПС няма опонент. Той печели 91% от вота. Останалите 9% са предпочели да задраскат "Не подкрепям никого".

Ситуацията в община Белица, област Благоевград, е същата. Там живеят 9600 души. На изборите за кмет се явява само един кандидат от ДПС, който печели 95% от гласовете.

В община Сатовча, област Благоевград, живеят 16 000 души. Кандидатът за кметското място отново е само един - от ДПС. Той печели 89% от вота, като останалите са зачеркнали квадратчето с "Не подкрепям никого".

Община Венец, област Шумен, е дом на около 7 800 души. Кандидатът е само един - от ДПС. Той печели 90% от вота.

"Надбягването с един кон" не е запазена марка на ДПС. Община Хаджидимово, област Благоевград, е дом на 10 000 души. Единственият кандидат за кметското място там е от някогашната "царска партия" НДСВ. Той триумфира с над 85%.

Кандидати много, но надпревара няма

Броят на общините, в който се явява повече от един кандидат, но победителят печели с поне 90% също не е малък. Причините за това може да варират - слаб опонент, добри постижения на победителя, твърди партийни предпочитания или нещо съвсем друго.

Пример за твърд електорат е червената столица на България - Правец. Там кандидатът на БСП печели с близо 85%. Това е с близо 10 процента повече спрямо 2019 година, когато резултатът му е 75%. Същият кандидат регистрира "едва" 57%, когато се изправя не срещу един, а срещу цели трима опонента през 2015 година.

Ако се върнем към Родопите ще видим, че наличието на кандидати от други партии не винаги променя уравнението.

В община Черноочене, област Кърджали, представителят на ДПС печели с 91%, въпреки че намира опоненти в лицето на ГЕРБ и ПП-ДБ.

В община Джебел, област Кърджали, кметът на ДПС записва победа с 93%, а единственият му опонент си оспорва второто място с опцията "Не подкрепям никого".

Издигнатият като независим, но подкрепен от ГЕРБ кандидат на Малко Търново, област Бургас, печели срещу единствения си опонент с 89 процента.

В община Бойница, област Видин, ГЕРБ излизат само срещу един опонент, който "смазват" с преднина от 88%. В община Ружинци, същата област, ситуацията за ГЕРБ е подобна, но победата им е по-скромна - с 85 процента.

В община Долна баня, Софийско срещу ГЕРБ се изправя само по един опонент, който успява да вземе само 5%.

Сблъсъкът между ДПС (Движение за права и свободи) и НДПС (Национално Движение за права и свободи) в община Върбица, област Шумен, е предизвестено. 94 процента от избирателите предпочитат "оригинала".

Естествено, всички тези примери са локални. Картината е съвсем различна на парламентарни избори, когато във всяка област има регистрирани множество различни листи и надпреварата за депутатското място е много по-непредсказуема. Местните избори обаче разкриват много повече за динамиката на политическия процес у нас.