Валентин Радомирски пред Dir.bg: Очертават се контурите на цифровия империализъм

Снимка: Фейсбук

Валентин Радомирски пред Dir.bg: Очертават се контурите на цифровия империализъм

"Кризата е заложена от опита глобализацията да се наложи не чрез договорености, а чрез зле прикрити силови методи", анализира дипломатът от кариерата

09:01 | 22 март 2025 | Автор : Калина Петрова 75 10413 Снимка: Фейсбук

Започват смътно да се очертават контурите на едно бъдеще, което може да наречем свят на цифровия империализъм. Вътрешнополитически неговата система за управление ще бъде авторитарна, а външнополитически - империалистическа. За контрола на населението в собствената империя и във васално-сателитните, каквито ще бъдат повечето държави, широко ще се използва изкуственият интелект.

Избрано

Това прогнозира в интервю за Dir.bg дипломатът от кариерата Валентин Радомирски.

Той е работил в посолствата ни в Лондон, Москва, Букурещ и Кишинев. В периода 2005-2009 г. е съветник по външната политика и националната сигурност в кабинета на министър-председателя. Извънреден и пълномощен посланик в Румъния (2009-2012 г.) Посланик за специални поръчения по регионалното сътрудничество през 2013 г. Съосновател и член на Българско дипломатическо дружество. Бивш изпълнителен директор на Института за икономика и международни отношения (ИИМО).

Според него глобалната криза е заложена от опита глобализацията да се наложи не чрез договорености, а чрез зле прикрити силови методи. Резултат от това са и военните конфликти, които завързаха в сложен възел отношенията в световната политика.

Разговаряме с Валентин Радомирски по повод дипломатическата офанзива на Доналд Тръмп, изразяваща се в разговори с Владимир Путин и Володимир Зеленски за прекратяване на огъня в Украйна.

- Преговорната кампания на Доналд Тръмп с Владимир Путин и Володимир Зеленски тече с пълна сила. Какви знаци виждате в техните срещи?

- Бих нарекъл ставащото между Тръмп и Путин "разговори за преговори". На тях двете страни опипват доколко и какво другата страна иска да постигне, както и готовността и възможностите за компромиси по доста широкия кръг от наследени проблеми в двустранните им отношения. Т.е. ние сме в началото на един труден и непредсказуем за изхода му процес. И за двамата ръководители изработването на взаимно приемливо решение може да се окаже решаващо за политическото им бъдеще в собствените им страни. И двамата ще бъдат остро критикувани за направените компромиси от радикалните "национално-отговорни среди", каквито има в политическите елити и на двете държави.

Има още една важна особеност. За Тръмп приоритетна политическа цел е да се справи с наследената от противниците му враждебна нему американска държавна администрация и в този смисъл външнополитическите въпроси (Украйна, Близкия изток, Иран, Тайван и т.н.) са на този етап тежест, която му пречи да се съсредоточи върху борбата с глобалисткото наследство. И той иска да реши колкото се може по-бързо, ако не всички от тях, то поне най-ресурсноемката част - Украйна. За Путин обаче Украйна е само един от проблемите, които пречат за успокояване на геополитическото напрежение и поради това той продължава (поне публично) да се придържа към исканията, изразени през декември 2021 г. Т.е. Тръмп бърза, а Путин не, което предопределя и преговорните тактики. За американския президент опасността се крие във възможността Украйна да се превърне в неговия Виетнам, ако не постигне в следващите три-четири месеца някакво споразумение за прекратяване на огъня. Свидетелство за това е силната критика в западните медии, че в разговора си Тръмп тази седмица е направил далеч повече отстъпки отколкото руския президент. Доколко тази критика е вярна ще проличи от това по кои въпроси и доколко ще бъдат постигнати някакви договорености в предстоящите на 23 т.м. преговори, за които бе съобщено, че се договаря дневният им ред и съставите на преговорните екипи.

Политика на силата или политика на ценностите?

Вие правилно поставяте въпроса за същността на корелацията между политиката на сила и на политиката на ценностите. Исторически първенстваща винаги е била политиката на силата, като в отделни периоди тя успешно е била прикривана с атрибути на политиката на ценностите. Т.е. ценностите бяха използвани като "смокинов лист" за налагане чрез сила или заплаха със сила на определени политики. Пример за това е т.н. ефимизъм "ред, основан на правила", като за приятелите се прилагаха едни правила, а за противниците и съперниците - други. В тази връзка сега стряскащите искания на официален Вашингтон за присъединяването на Канада и Гренландия, за Панамския канал, за митата и тарифите към "неблагодарните съюзници" не са нещо ново, а само открито за широката публика изразяване на претенции към останалите участници в геополитическото противопоставяне.

Забележете, че вече не се говори за геополитическите катаклизми като "война за умовете на хората". Това е резултат както от посочените по-горе американски претенции, така и от завземането от руснаците на територии, което не оставя вече съмнение, че въоръжените конфликти отново се връщат към старото понятие "войни за територии".

- До какво може да доведе налагането на една нова стратегия от Тръмп - активи срещу сигурност?

- Да, това е правилна констатация. Тръмп се опитва да използва нов дипломатически инструмент - активи срещу сигурност. Това ми напомня един характерен за дипломацията от втората половина на миналия век термин, когато се говореше за "икономизация на външната политика". Ако този нов подход се окаже успешен, може би ще говорим вече за "рентабилност на външната политика", което повече подхожда на предприемаческия опит на сегашния американски президент.

- Има ли карти за печеливш ход Зеленски или борбата вече е за по-малки загуби?

- Отговорът бе даден от Тръмп при скандалния разговор със Зеленски в Овалния кабинет. Той неколкократно каза, че украинският президент "няма печеливши карти". Може би това твърдение щеше да бъде абсолютно вярно, ако през седмиците след тази среща подкрепата на ЕС и особено на тази от Стърмър и Макрон за Зеленски придаде на украинския президент известна увереност, че все още има шансове за съпротива на американските искания към него. В този смисъл не отношенията на Киев с Вашингтон, а американско-европейските отношения ще са определящи за това кой какви карти държи в преговорите с Русия. Още повече, че европейската политика на практика е политиката на американските вътрешнополитически противници на Тръмп.

- Европа изяви амбиции за превъoръжаване, изразени преди всичко от Франция. Как могат да се отразят те върху стигането до мир в Украйна? Или налагането му? Виждате ли място за Европа на масата за преговори и може ли изобщо да има една обща такава при това раздробяване на стратегическите интереси, което наблюдаваме?

- Амбициите на Европа в това отношение сериозно надхвърлят възможностите ѝ. Това е резултат от удобното за нея използване през периода след Втората световна война на "американския ядрен чадър" и съкращаването на средствата за отбрана, отделяни от европейските държави през последните три десетилетия. През следващите поне 4-5 години това изоставане ще продължи да бъде незаобиколим факт при определяне на европейската политика. Френетичните опити на Макрон и Стърлинг да го променим "сега и веднага" няма икономическо-ресурсно покритие. Няма да се спирам и на това, че подходът към обща европейска отбрана повдига сериозни политически въпроси за бъдещето на ЕС, взаимоотношенията вътре в НАТО и ролята на отделните държави в двата съюза. На сегашния етап Тръмп и Путин показват, че предпочитат да разговарят с лидерите на отделни държави, а не на международни съюзи или институции. Фрапиращ пример за това бе отказът на американския държавен секретар да се срещне с европейското му "виз-а- ви" Кая Калас, поради "заетост".

От друга страна обаче тази седмица в ЕК беше представена "Бяла книга" с решения за преодоляване на критичните пропуски в способностите за изграждане на силна отбранителна промишлена база. Комисията също така представи, като част от Плана "ReArm Europe"/Готовност 2030, амбициозен пакет в областта на отбраната, който предоставя финансови лостове на държавите членки да стимулират рязко инвестициите в отбранителни способности.

Ако имаме предвид, че сериозните усилия на Германия за превръщането й в по-съществен военен фактор започнаха едва след като беше приета германската "Бяла книга", то усилията на Брюксел може да се окажат наистина началото на бурно развитие на усилията за европейско превъоръжаване. Доколко тези усилия ще доведат до значим резултат, е голям въпрос, още повече че възникващите въпроси за военните и политическите последствия са не по-малко важни от икономическите и финансовите аспекти, върху които сега се съсредоточават основните спорове вътре в ЕС.

Моето лично мнение, че френски ядрен чадър не може да замени американския, дори и това бъде допуснато от Вашингтон. То би било вредно дори само заради това, че ще възроди исторически вековни страхове на основните западноевропейски държави и би довело до верижна реакция в останалата част от Европа. Подобна ескалация би застрашила сериозно глобалната сигурност.

Тази разнородност на Европа я лишава от възможността да бъде ефективен участник на масата на преговорите, тъй като нейната външна и отбранителна политика е и в обозримо бъдеще ще продължи да бъде обща, а не общностна, тъй като общностна в тези две сфери може да бъде само при пълен консенсус по даден въпрос.

- Може ли мир в Украйна да предотврaти глобалната криза без решение и за Иран? Как събитията от началото на годината влияят на съотношението на силите в триъгълника САЩ-Русия-Китай? Възможно ли е пълно разплитане на възела?

- Глобалната криза не е породена от посочените от Вас конфликти. Те са следствие от нея, а не първопричина. Кризата бе заложена от опита да се наложи глобализацията не чрез договорености, а чрез зле прикрити силови методи. Глобализацията в икономически, комуникационен и още няколко важни аспекта от цивилизационното развитие е обективен процес. Но бе направен опит тя да бъде изкуствено "присадена" и в сферата на ценностите. И както е винаги - всяко действие ражда своето противодействие. Общества с многовековен ценностен традиционализъм (Китай, Русия, Иран) се противопоставиха на грубо налаганите западни ценностни идеи. Това и предопредели съотношението в триъгълника САЩ-Русия-Китай, като позволи сближаването между последните две през последното десетилетие. Това сближаване е внимателно и на този етап повече прилича на "ситуационен", а не на стратегически съюз. Това очевидно се отчита от САЩ и ще бъдат направени усилия сегашното състояние да не премине в стратегическа взаимозависимост на Пекин и Москва.

"Пълно разплитане на възела" може да има само при установяването на нов или силно преформатиране на досегашния световен ред. Прави впечатление, че в анализите по този въпрос почти изчезна терминът "ерозия", а все по-често се говори за "разрушаване" на сегашния ред. От историческа гледна точка има три етапа на промяна на международния ред. Първи - разрушение на предишния, втори - установяване на нов, и сравнително спокоен трети - уравновесен от баланса на силите, съзидателен и преимуществено мирен период. Сега сме началото на първия етап. Ако ни се разминат най-тежките сценарии и ако Тръмп се справи успешно със задачата да разруши глобалисткия ред, неговите по-млади колеги ще се опитат да намерят формулите, по които да живее светът в бъдеще.

- НАТО - така, както го познаваме, или НАТО с ново лице? САЩ като самостоятелен военен център или Европейски въоръжени сили? Ще има ли ново лице глобалната сигурност или светът безвъзвратно е станал многополюсен?

- През първата половина на този век държавите с авторитарно управление показаха трайна тенденция, че имат по-висок прираст на брутния вътрешен продукт в сравнение с т.н. демократични държави. А през последните няколко години се отбелязва удивителен ръст на възможностите на изкуствения интелект.

Поради всичко това ми се струва, че започват, макар и смътно, да се очертават контурите на едно бъдеще, което може да наречем свят на цифровия империализъм. В него системата за управление ще бъде авторитарна - вътрешнополитически и империалистическа - външнополитически. За контрола на населението в собствената империя и във васално-сателитните държави (каквито ще бъдат повечето държави) широко ще се използва изкуственият интелект.

Ако тази прогноза се сбъдне, глобалната сигурност ще има ново лице, ще бъде утвърдена многополюсност (независимо дали ще бъде дву-,три- или полицентрична). При този сценарии САЩ с голяма доза вероятност ще бъдат един от самостоятелните военни центрове. Със същата степен на вероятност това се отнася и за Китай, а със сравнително по-малка - за Русия и донякъде - за Индия.

Съдбата на Европа е неясна.

Новият световен порядък може да бъде договарян или налаган. Глобален екзистенциален въпрос е дали именно този ред на действие ще изберат ядрените сили през първите два етапа на горепосочения исторически период. Обратният ред би ни върнал в първобитния свят.

- Къде сме ние?

Като съдбата на Европа от предишния отговор.

Дали нашата държава ще участва в предстоящите промени или само ще наблюдава "накъде духа вятърът на промените" може и да предопредели бъдещата ни участ.

Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас. В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.

Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.

Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.

Скъпи читатели,

Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.
В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.

Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.

Скъпи читатели,

Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.
В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.

Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.

ИЗБРАНО