Валентин Радомирски пред Dir.bg: Част от елита на Германия и Франция ще бъде доволна от Брекзит

Войната между икономическия и финансовия капитал не е "театър", а реална заплаха за света

Валентин Радомирски пред Dir.bg: Част от елита на Германия и Франция ще бъде доволна от Брекзит

Войната между икономическия и финансовия капитал не е "театър", а реална заплаха за света

16:54 | 12 октомври 2018 | Автор : Еми Мариянска 41 6403

Дипломатът Валентин Радомирски е носител на почетния знак "Златна клонка на МВнР" за принос в присъединяването на РБългария към ЕС, има богат стаж в дипломацията като аташе и трети секретар в посолството ни в Лондон, пълномощен министър в Москва, съветник на външната политика и националната сигурност към МС, извънреден и пълномощен посланик на РБългария в Румъния, посланик за специални поръчения в отдел "Югоизточна Европа" на МВнР, неакредитиран посланик в посолството ни в Молдова. Член е на Българското дипломатическо дружество, Клуб "24 май" и изпълнителен директор на Института по икономика и международни отношения. Полиглот, с широки контакти в международен план и отличен анализатор на международните отношения.

Британия

- Г-н Радомирски, вие сте дипломат от кариерата и изтъкнат анализатор на международната политика. Основната тема на разговора ни е Брекзит и как ще се отрази на ЕС евентуалното откъсване на Великобритания?

- Благодаря Ви за оценката във вашия въпрос, но да си анализатор днес е много трудно. Свидетели сме на "тектонични" промени в международната политика и би било трудно да се обхванат всички проблеми. Мисля, че Брекзит няма как да не се отрази на състоянието на ЕС, и то в две противоположни измерения. Въпрос на субективно мнение или на национална позиция е коя от тези промени е положителна, и коя - отрицателна. Като член на ЕС, Великобритания беше в група, към която можем да причислим Унгария, Полша и няколко други държави. Тази група се противопоставяше на ЕС, под водачеството на Великобритания, на задълбочаването на интеграцията. Още от самото начало на присъединяването си през 70-те години, Великобритания успя да си извоюва определени права, които й позволяваха тя да не изпълнява някои общоприети европейски директиви. Сега обаче, след очертаващото се напускане на Великобритания, определени среди в Германия и Франция са доволни, тъй като се увеличава тяхната тежест като водещи, и даже определящи страни в консервативна Европа.

И тук можем да подчертаем идеите на Макрон, към които с известни изменения и допълнения се присъедини и Германия. Имаше един много интересен разговор, с участието на над 500 души по време на посещението на Макрон в Испания, където той очерта три кръга, които според него са представата му за бъдещото членство на европейските нации. Първият, много тесен кръг, очевидно е на държавите, които той каза, че желаят да се интегрират напълно в един нов ЕС, който долу-горе напомня идеята за едни Европейски щати. И по всяка вероятност, гледайки как се случиха различни споразумения за европейска отбранителна политика от девет държави, този кръг ще се състои от тях - тесен кръг от страни, обединени около Германия и Франция. Вторият кръг, каза Макрон, ще бъде нещо между еврозоната и сегашния ЕС, без да уточнява какви ще бъдат характеристиките му. Т.е не всички досегашни държави от ЕС ще влязат в него. А за третия кръг заяви, че той ще бъде по-скоро кръг на асоциираните страни-членки на европейската общност, като дори допуска в него да бъдат включени и Русия и Турция.

Възниква въпросът, кое е положително, и кое отрицателно? - Явно за някои държави от ЕС задълбоченото интеграционно развитие е положително, докато за други - в това число и за България, това поставя много сериозни въпроси. Ние не сме и едва ли ще бъдем допуснати в първия кръг. Въпросът е да преценим кое е изгодно за България - дали е по-добре да сме във втория, защото може би е много лошо да сме в третия, или да погледнем трезво на нещата и да си оставим по-голяма свобода за национална политика, която ще можем да осъществяваме в третия кръг?!? Трябва да преценим много добре какви са преимуществата и недостатъците от причисляването ни в единия, или в другия кръг. Това е основната политическа задача на нашия елит сега и тя ще определи визията за бъдещето на България.

Що се отнася до Великобритания, англичаните сега се учудват на много неща, които не са били дискутирани по време на дебатите преди референдума и част от тези нови детайли са плашещи за тях. Там сега протичат дълбоки процеси, които е трудно даже за добрите английски социолози да им "хванат края".

- Нещо като объркване, кое от лошото е за предпочитане пред онова, което ще видят като хубаво, чак след като се откажат от него?...

- Точно така. Като при разводите. След раздялата бившите съпрузи изведнъж забелязват положителните качества, които вече не им се виждат чак такъв недостатък. Една носталгия по миналото, която често връща разведените двойки към повторно събиране. Особено в ситуацията, в която ЕС е в момента - не се знае накъде ще тръгне този съюз след изборите догодина през май, а от друга страна стои и неизвестността, накъде ще продължи Америка след ноемврийските междинни избори т.г.

- Преди две години в интервю от Париж Владимир Костов употреби една такава фраза - че ЕС ще се разпадне "по съветски модел". Какво мислите за това?

- Аз имам едно друго сравнение - с Америка. Аз сравнявам това, което става в Америка, с онова, което наблюдавах в Русия по време на перестройката - борбата на елита в СССР беше толкова ожесточена, че доведе до разпада на Съветския съюз. По същия начин сега наблюдавам една ожесточена война на елита в Америка. Такова нещо не е наблюдавано през целия 20-и век в Америка - и борбата между изолационистите и глобалистите нямаше този характер, който е имала дори по времето на Великата депресия. Сега е просто кървава борба. Или едната страна ще си отиде политически за дълго време, или другата. Много решаващ момент за света и за ЕС е.

- Дали неустановеният характер на Тръмп също не допринася за това?

- Не бих казал, че при Тръмп това е черта на характера. Това е негов тактически похват от опита му в бизнеса. Той играе по този начин, но в същото време, ако наблюдаваме действията му, за година и половина, откакто той е на този пост, той е много последователен. Той е единственият американски президент, и даже бих казал - единственият съвременен политик от западен тип, който изпълнява много строго дадените предизборни обещания. Докато другите политици досега обещаваха "на едро", но през последните десетилетия все по-често не изпълняваха голяма част от предизборните си обещания. В този дух, Тръмп е много последователен.

- Америка е в икономически подем при него, твърдят финансисти...

- Точно така. Дори неговият рейтинг в последния месец се вдигна с 5 пункта. Вярно, той в самото начало не беше висок, заради тази кървава война, която водят демократите срещу него, но в крайна сметка той печели и заздравява позициите си. Дори изборът сега на Кавано във Върховния съд беше една голяма победа. Въпреки това, предстоящите избори ще бъдат изключително трудни и ще имат решаващ характер.

- Да се върнем на Брекзит. Според вас дали доминацията, която налага ЕС, не е причината, която плаши англичаните и ги кара да се дръпнат? Впрочем, и други държави вече леко се дистанцират по някои въпроси от съюза?..

- Не бих нарекъл това доминация. Аз смятам, че ЕС изработи една много хитра формула. Наднационалното законодателство на ЕС - т.нар. директиви, са много по-силни от националното законодателство, и последното трябва да бъде приравнено към общоевропейското. Това е един инструмент, който беше непознат преди това в международната практика и беше измислен за ЕС. Това е едно замъглено налагане на решения от група страни на друга група страни. По принцип, ние българите продължаваме да гледаме на ЕС в много идилична светлина. В светлината на онова, което знаехме от времето на социализма и Европейската икономическа общност. ЕИО беше създадена като витрина на западния свят, в неговото противопоставяне на социализма. И успешно се справи с тази задача. Това беше витрина и за солидарност, и за подкрепа на по-бедните страни от по-богатите, за изравняване на стандартите и пр. И всъщност помогна напр. на една Испания да напредне много бързо след режима на Франко, помогна на Португалия, на Гърция.

Но след разпадането на социалистическиия блок отпадна необходимостта от тази "витрина". И в началото на 90-те години в Маастрихт ЕИО се превърна в ЕС. А точно тогава ние бяхме интровертни, защото се бяхме вглъбили в мащабните изменения в нашия живот. И пропуснахме да направим анализ на промените с договора от Маастрихт, защото точно тогава започнаха нашите проблеми. Пропуснахме, че ЕС стана по-хищнически. На практика една група страни се договориха, че новите членки от Източния блок ще бъдат експлоатирани. Проблемът с качеството на храните, който ние чак сега, след толкова години в ЕС, констатираме - е един от показателните за това, което казвам. И това е само върхът на айсберга. Лисабонският договор, който промени постановката за единодушно взимане на решения, с налагане от болшинството, поставиха в изключително неизгодно положение по-неопитните и нови страни-членки, като нас. Така че, ако говорим за доминация, тя се осъществява чрез нови похвати в международната практика, които ние досега не можехме да променим. Поради това предстоящите разговори за бъдещето на ЕС са изключително важни. Ние вече сме се опарили в много неща и ако проведем преговорите така безотговорно, както в предприсъединителния период - когато се съгласявахме, само и само по-бързо да ни приемат, ще загубим в бъдеще още повече. Сега трябва да бъдем много внимателни. Още повече, че не знаем накъде ще тръгне светът.

- Кои са най-конфликтните точки в Европа в момента?

- Те, са за съжаление, са изключително много. На първо място, това е бъдещето на ЕС и на Европа като континент. Проблем е и различното отношение в Европа по отношение на САЩ, и по-точно към политиката на Тръмп. Това ще разберем скоро - в края на декември. Ако републиканците успеят да запазят позициите си в Сената, то Тръмп ще продължи политиката си и ще можем да говорим за една по-продължителна тенденция. Проблемни са отношенията с Русия. Конфликтни са отношенията на Европа с Турция, която проявява желание да бъде основна сила в геополитически план, и то не само в Европа. Това, че е регионална суперсила, е факт, но тя предявява още по-големи претенции. Всичко това ще бъде определящо за бъдещето на Европа. Конфликтни точки са и все по-задълбочаващите се разломи в гражданските обшества в европейските страни и надигащите се популистки и националистически политики.

- Възможна ли е нова Студена война - този път между Америка и Европа?

- Студена война - такава, каквато я помним от времето на противопоставянето на двата блока - НАТО и Варшавският договор, не е възможна. Първо, защото зависимостта на Западна Европа от САЩ в този момент е изключително голяма и на практика - непреодолима. Европа едва сега, и то под натиска на Вашингтон, започва да осъзнава, че има въпроси, по които трябва да взима доста самостоятелни решения. Като въпросите на сигурността, за бъдещото развитие на въоръжените си сили, за отбранителните способности и т.н. Ако републиканците спечелят изборите през ноември, Тръмп ще продъжи с неговата политика, която аз наричам икономически национализъм, а в този аспект на ЕС ще се гледа като на конкурент, който трябва да бъде преборен. Ще видим накъде ще тръгне Европа. Особено по отношение на валутите, на развитието на банките. Това се превръща в един от основните въпроси на бъдещето. Очевидно ще има някои страни като Русия, Китай, Турция, които под знака на санкциите, ще преминават на плащания в национална валута. Този пример е заразителен и започва все повече да се практикува. До какви нива ще стигне доларът е един от най-съществените въпроси в световната икономика, а такива въпроси са ключови за въоръжени конфликти в по-голям, или по-малък мащаб.

- Енергийната криза. Има ли път за решаване на този световен проблем?

- Това е много сложен въпрос. В дипломацията вече от 25 години съществува един самостоятелен клон - енергийна дипломация, но той не е моя специалност. Мога само да кажа, че подходът за решаване на този световен проблем е само по пътя на сътрудничеството, а това е трудно постижимо. Горивата винаги са били конфликтни точки и причина за избухването на конфликти. А енергията става все по-малко. В същото време се развива науката. Тя е една възможност да намерим нови начини за решаване на проблемите с глада за енергия, но както казах - сътрудничеството е трудно постижимо.

- Да се върнем на Тръмп. Тези дни той доста нагорещи обстановката с изказвания срещу глобализацията и Сорос. Считате ли, че това е реална заплаха, или е някакъв "театър"?

- В момента в Америка се води много ожесточена война между двете основни части на капитала - икономически и финансов. От резултатите на тази война ще зависи как ще се развива целият свят. В последните години финансовият капитал ръководеше света, но той създаде нещо, което може да се окаже основна причина за едно бъдещо катастрофално рухване на световната икономика - в момента имаме 12 пъти повече финансови инструменти, отколкото е реалната икономика на нашата планета. Това са изкуствени, виртуални пари, които обаче се представят като капитал на различните и многообразни финансови фондове. Тази опасност доведе до реакция на промишления капитал, който, изплашен от подобна евентуална криза, иска да се дръпнат инвестициите от други държави обратно в САЩ. А това не е вярната политика според финансовите магнати. Кои ще дойдат на власт - глобалистите или антиглобалистите, ще видим, когато се реши войната между републиканците и демократите в САЩ. Така че тази война не е "театър", тя е реална заплаха за света, защото може да доведе до криза в геополитически план.

- Има ли някакъв "заговор" на великите сили, според вас? Възможно ли е изобщо някакво равенство в съюзяването, в каквото вярвахме, влизайки в ЕС?

- Ще ви разкажа нещо интересно. Един мой преподавател ни казваше така: "Големите държави имат проектна политика, а средните и малките обикновено имат реактивна политика, тъй като нямат възможност да направят проектна политика. Проектна политика означава да имаш един дългоспрочен проект, в който неотменна част е само целта. Тя може да бъде постигната в зависимост от различните ситуации в международното развитие с всякакъв инструментариум - военен, политически, пропаганден и пр." Балканите, в това число и България, за съжаление са цел на всички велики сили, и това ни прави уязвими. Но едва ли можем да окачествим тази ситуация като заговор. Те имат своите интереси, отдавна са разработили своите проекти и си ги следват, по един или друг начин. Русия например де факто се е оттеглила от Балканите. Защото няма нито икономическите, нито финансовите възможности да реализира своите цели. Тя е първостепенна военна сила, първостепенна е и по своя природно-ресурсен капацитет, глобална държава е, но за нейно съжаление икономически и финансово е второстепенна, и даже третостепенна сила в някои отношения. Това пречи на Москва да проектира мощ, каквато могат да проектират други велики държави. Разбира се, Русия не е изоставила изобщо проекта си за Балканите, и може би след време ще продължи да го осъществява, и ще има сблъсъци, особено ако Русия превъзмогне своята икономическа и финансова слабост. Така че това не е заговор, това е реалност, с която ние трябва да се съобразим. Ние наивно вярвахме, че Западът иска да ни приобщи, за да стигнем стандарта на неговите граждани - сега вече знаем, че това е наивно вярване.

- Вие сте бил наш дипломат в Румъния, с която непрекъснато ни сравняват. Сравними ли сме и в какво? В какво Румъния ни превъзхожда по т.нар. "европейски директиви"?

- Ние сме сравними като две страни от една зона, и в същото време сме несравними - имаме различен природно-ресурсен и географски потенциал. Румъния е седмата по големина държава в ЕС, два пъти по-голяма от нас по територия и почти три пъти по население. Като членки на ЕС, бяхме сравними в началото, но през последните години, за съжаление ние изоставаме от Румъния. Поради ред обстоятелства. Но едно от тях е, че примерно те успяха да запазят при своята приватизация доста голяма част от промишлеността си. Това им помогна за привличане на чужди инвестиции. Химическата им промишленост, на базата на собствените им ресурси от нефт и газ, беше запазена и продължава да работи. Селското им стопанство не беше парцелирано по този начин, както при нас, и ред други неща. Различен е и подходът на политическия им елит - още през периода 2005-2009 година, румънците решиха да увеличават своите доходи с 20-25 % годишно. И дръпнаха по отношение на доходите преди нас. А увеличеното вътрешно потребление стимулира икономиката им. През миналата година румънският брутен вътрешен продукт беше 7 % годишно - на второ място в целия ЕС. В Румъния има едно развитие - икономическо, което ние, за съжаление, не наблюдаваме в България. Румънците, освен това, за разлика от нас, успяват да покажат на западния свят много по-голямо единство от нас. И това също помага за по-добрия имидж на Румъния. Въпреки това, от страна на Западна Европа ние продължаваме да бъдем разглеждани под един и същи ъгъл. Но Румъния през последните години придоби едно особено значение за Щатите - тя и Полша бяха определени като основни стълбове на сигурността на НАТО в Източна Европа - като един нов кордон срещу Русия. И Румъния придоби още по-голяма тежест, след като Турция започна да провежда по-самостоятелна политика. Така че Румъния изведнъж стана много по-важна и започна да реализира големи сделки. През тази година Румъния има сделки за доставка на американско въоръжение за над 13 млрд. долара. В международната политика за страни като нашите две държави има голямо значение с кого, по какъв начин и какви отношения имаш.

ИЗБРАНО