Турция планира военна операция срещу сирийската кюрдска милиция Сили за защита на народа (СЗН), която определя като терористична организация, свързана с Кюрдската работническа партия (ПКК). Целта на Анкара е да създаде "зона за сигурност", с която да отдели турската граница от позициите на СЗН в Сирия и да засели милиони сирийски бежанци, намиращи се сега в Турция.

Въпреки предупрежденията на САЩ, ЕС, Великобритания, Иран, Дамаск, Турция обяви, че остава твърдо решена да извърши военната операция "Извор на мира" на изток от река Ефрат в Сирия и така да не допусне създаване на терористичен коридор и терористична държава до нейната граница.

За истинските цели на Анкара и на президента Реджеп Тайип Ердоган с военната операция, за нейните геополитически последици, за метаморфозите на президента на САЩ Доналд Тръмп, за евентуалната нова мигрантска вълна и за съдбата на хилядите джихадисти сега в плен на кюрдите, разговаряме с Валентин Радомирски, изпълнителен директор на Института за икономика и международни отношения.

- Г-н Радомирски, какво според Вас, всъщност иска Турция: докъде възнамерява да стигне във военен и политически план с операция "Извор на мира" в Североизточна Сирия? Можем ли да я наречем прочистване от терористи, каквито тя определя кюрдските бойци там? С какво тази операция "надскача" първите две?

- Миналото лято американски, турски и кюрдски дипломати постигнаха споразумение за създаване на зона за сигурност между кюрдските сили и Турция. Ердоган обаче постоянно демонстрираше решимост да наруши това споразумение и да изпрати армията си в Сирия. Тръмп реши, че американските сили в Сирия не могат да попречат на Турция и не рискува военна конфронтация със съюзник от НАТО.

Изявлението на Белия дом, направено вечерта на 6 октомври, говори само за себе си: "Въоръжените сили на САЩ няма да подкрепят или участват в операцията, а американските сили, победили ИДИЛ, вече няма да бъдат в непосредствена близост." Обърнете внимание на последните три думи. Висш служител на американската администрация е казал на "Блумбърг", че няма заповед за изтеглянето на останалите в Сирия около 1000 американски войници. Изявлението на Белия дом е равносилно на тактическо отстъпление от районите, които турските сили се очаква да заемат.

Във военен план операцията "Извор на мира" предвижда зона за сигурност с приблизителни размери от 500 км ширина и 30 км в дълбочина. Вече бяха осъществени няколко въздушни удари в граничните с Турция райони на тази зона срещу опорни пунктове на кюрдските милиции. Турците твърдят, че те се осъществяват в рамките на досегашната операция "Нокът 3", но те очевидно подготвят терена за настъплението на съсредоточените на турската граница военни подразделения. Докъде обаче ще се разпространят военните действия между турските военни и кюрдите е трудно да бъде предвидено, тъй като войната има свои правила, които почти винаги променят първоначалните военни планове. Поради това е трудно на този етап да се оценят военните последствия. Вчера Пентагонът обяви, че прекратява участието на Турция в коалиционния център за координиране на въздушното пространство над Северна Сирия, което поставя турските ВВС в неблагоприятна ситуация.

Политическият план е с още по-опасни евентуални последствия. Турция твърди, че в тази "зона за сигурност" ще може да създаде възможност за завръщане на голяма част от намиращите се сега в Турция над 3 милиона сирийски бежанци, които са причина за все по-ескалиращите антисирийски настроения в страната. Но това е практически неосъществимо в район, в който турските войски ще бъдат ежедневно подложени на партизански атаки както от кюрдите, така и оставащите на свобода джихадисти от ИДИЛ. Още повече, че също в неделя, 6 октомври, Белият дом обяви, че Съединените щати повече няма да арестуват бойци от ИДИЛ, задържани от кюрдските съюзнически сили. Във Вашингтон заявиха: "Сега Турция ще отговаря за всички джихадисти от ИДИЛ в зоната, превзета през последните две години." В понеделник, 7 октомври, американският президент повтори в Twitter, че турските служители "трябва заедно с ЕС и други да охраняват пленените бойци на ИДИЛ и техните семейства", а днес дори призова за "хуманно отношение" към тях.

- Пак ще се върнем на въпроса за джихадистите. Как виждате тази зона за сигурност, която Анкара иска да изгради в района, какво ще има в нея - това са 500 км в широчина и 30 км в дълбочина? И защо САЩ се отдръпна от намерението, въпреки че минаха няколко съвместни патрула с Турция? Действително ли става дума за мирен коридор, както го нарича Турция?

- Разбира се, един от проблемите, свързани с този въпрос, е самият Тръмп. По-точно неговото решение да представи кризата в Северна Сирия като част от кампанията си за прекратяване на "безкрайните войни". Така той може да твърди, че спазва още едно от предизборните си обещания.

Турският професор Хасак Кейлу, коментирайки преди две седмици ситуацията по телевизия Хабертюрк (Habertürk), каза, че САЩ дърпат Анкара към своя сценарий за разпадането на Сирия. Според него досега предвижданата обща турско-американската зона за сигурност може да се превърне в бъдеще в "гарнизонна държава". Турция, дори ако успее да поеме под свой контрол района източно от Ефрат, няма да може да го държи под своята администрация. Но опасността за Анкара ще бъде, че "моделът на разделена Сирия", създаден от Вашингтон, ще бъде пренесен към Турция и "границите на бъдещата кюрдска държава може да преминат през Ефрат". Между другото, това мнение се споделя и от много други турски експерти, които смятат, че Турция сега се намира "в най-опасната и критична ситуация".

Преди няколко месеца, когато Тръмп се отказа от предишното си обещание да се оттегли от Сирия, той заплашваше Турция с "икономическо опустошение", ако Ердоган нападне кюрдските съюзници на САЩ. Този път Тръмп обяви в Twitter, че "напълно ще разруши и унищожи турската икономика", ако тя "направи това, което според моята голяма и ненадмината мъдрост е неприемливо".

Но, виждате, че има голяма разлика между заплахите, публикувани в Twitter, и действията в реалния живот. Конгресът ще реши какви мерки ще бъдат предприети спрямо Турция. Сенаторът Линдзи Греъм обяви в понеделник, че работи с колегите си за списък от нови санкции срещу Турция, ако осъществи инвазия.

Изявлението на Греъм е доста показателно. Един от най-лоялните съюзници на Тръмп сега признава, че американският президент не може да попречи на съюзник от НАТО да нахлуе в Сирия.

Тактическото отстъпление на САЩ и евентуалната турска инвазия няма да сложат край на войната в Сирия - те само ще я разширят. И може би това са скритите цели на онези, които преди няколко години предизвикаха кризата в Сирия.

- САЩ обявиха, че се оттеглят от района след телефонен разговор между Тръмп и Ердоган. Какво според вас си казаха двамата?

- Ако атаките на демократите срещу Тръмп продължат, може би ще видим стенограма от този разговор, така както беше разсекретена онази, отразяваща разговора му с украинския президент. По всяка вероятност Ердоган, отчитайки сериозните вътрешнополитически проблеми на Тръмп, е заявил още веднъж решителното си намерение да нахлуе в Сирия. Какво е отговорил Тръмп, можем да съдим по следващите му изявления.

- Каква игра играе Тръмп: първо изтегля, защото му излизало скъпо да снабдява кюрдите, после негови служители казаха, че изтеглянето е минимално, последва заплахата на самия Тръмп към Ердоган, че ще съкруши икономиката на страната му, ако излезе от рамките на допустимото. И накрая от Пентагона заявиха, че няма да включат турски самолети в мисии в Сирия.

- Досега според източници от Пентагона заповед за оттегляне са получили само 50 американски военни, т.е. 5% от официално обявените, че са в Сирия. Което означава, че реално изтегляне няма, а точно това през изминалата седмица поискаха Сирия и Русия в свои официални демарши. Незначителният брой оттеглени американски военнослужещи може да бъде многократно увеличен в рамките на няколко дни, ако ситуацията го изисква. Така че голяма част от досега известната в публичното пространство информация може да бъде окачествена като пропаганда, преследваща политически цели (особено в САЩ, където се развива сериозна конституционна криза)

- А как ще реагират съюзниците на Ердоган от процеса в Астана Русия и Иран? Външният министър на Иран Джавад Зариф вече заяви, че Техеран е против операцията на Турция, Москва още мълчи.

- Да, в съобщение на външното министерство на Ислямската република се казва, че Иран се противопоставя на военната операция на Турция в Сирия. "Иранските власти са убедени, че провеждането на военна операция в Сирия не само няма да допринесе за сигурността на Турция, но и ще доведе до материални щети и жертви. В тази връзка Иран е против всяка военна операция", се казва в изявлението.

Изглежда има разминавания и между руските и иранските виждания по тези въпроси. Иранският президент Рохани намекна за това след разговора му с Путин по време на Анкарската "среща на върха" на държавите от т.н. "Астанински процес": "Постигнати са големи успехи и победи в сирийската посока, но ние отбелязваме, че проблемите остават и форматът Русия-Иран-Турция играе голяма роля за тяхното решаване". В Москва говорителят на Кремъл Дмитрий Песков се ограничи до деклариране на принципа, че териториалната цялост на Сирия трябва да бъде запазена, но не отправи критика към намеренията на Турция, въпреки че техните позиции за Идлиб и зоната, източно от Ефрат, според повечето анализатори се различават.

Тук бих искал да кажа нещо по-съществено. През миналия век политическият термин "протекторат" придоби извънредно негативно съдържание и бе изхвърлен от лексикона на политиците. Но съдържанието на това понятие продължава да се използва в съвременната политика. Това породи новите понятия "зона за сигурност" и "зона за деескалация", които обаче не се различават по същество от предишните "протекторати". Това е завръщане към т.нар. "реална политика", която винаги е била борба за "сфери на влияние". Може би Сирия е пробен камък за опит в съвременните условия да бъде оправдано ново преразпределение на сфери на влияние.

- Очаквате ли нова хуманитарна криза - вместо да засели сирийски бежанци обратно в родината им, каквото е една от целите на зоната за сигурност, да се вдигне нова мигрантска вълна от районите под установен турски контрол?

- За съжаление, да. Вече ви отговорих, че не виждам как на 1500 км, на които ще се водят бойни действия и партизанска борба ще могат да бъдат устроени, ако не 3 милиона, то поне значителна част от бежанците. В тази връзка Панос Мумцис, хуманитарният координатор на ООН за Сирия, подчерта в понеделник, че ООН се готви за възможно най-лошия сценарий, след като Турция поеме контрола над операциите в Северна Сирия.

- И накрая ключовият въпрос, като следствие от всичко дотук - какво да се прави с джихадистите по затворите в Сирия? Те всъщност са под кюрдски контрол, под техен плен. Европа не иска своите граждани сред тях и Тръмп прехвърли отговорността на Ердоган. А какво се очаква от турския президент да направи?

- Ердоган ще получи в ръцете си още един инструмент за натиск върху Европа. Не количеството, а качеството на заплахата, която представляват джихадистите за Европа, ще я застави и то в най-близко време да реши какво да прави с тях или поне с тези, които са родени и отиват в ИДИЛ от нея. Във всички случаи опасността от излизането на свобода на част от джихадистите в резултат на очакваните военни действия не може да бъде пренебрегвана, което ще засили риска от създаването на нови джихадистки отряди в Близкия изток и спящи клетки в Европа.

Всичко казано дотук поставя сериозни и срочни въпроси пред българските институции, отговарящи за националната ни сигурност.

- Благодаря Ви, г-н Радомирски, за това интервю

Дипломатът Валентин Радомирски е носител на почетния знак "Златна клонка на МВнР" за принос в присъединяването на РБългария към ЕС, има богат стаж в дипломацията като аташе и трети секретар в посолството ни в Лондон, пълномощен министър в Москва, съветник на външната политика и националната сигурност към МС, извънреден и пълномощен посланик на РБългария в Румъния, посланик за специални поръчения в отдел "Югоизточна Европа" на МВнР, неакредитиран посланик в посолството ни в Молдова. Член е на Българското дипломатическо дружество, Клуб "24 май" и изпълнителен директор на Института по икономика и международни отношения. Полиглот, с широки контакти в международен план и отличен анализатор на международните отношения.