Китай и САЩ започнаха преговорите за спиране на търговската война. В същото време в Пекин пристигна севернокорейският лидер Ким Чен-ун. Китай е единственият съюзник на Северна Корея, като Пхенян търси начин да координира стратегията си преди евентуална нова среща с Доналд Тръмп. Според редица наблюдатели Пекин може да изиграе севернокорейската карта, с която разполага, когато и ако е нужно, например при търговските преговори. В крайна сметка светът очаква да научи ще се стигне ли до реално ядрено разоръжаване на Корейския полуостров - което е от ключово значение за мира. По тези въпроси разговаряме с Валентин Радомирски, изпълнителен директор на Института за икономика и международни отношения.

- Китай и САЩ започнаха преговорите за спиране на търговската война. Президентът на САЩ Доналд Тръмп и Си Цзинпин се споразумяха да спрат за 90 дни взаимното повишаване на митата, докато преговарят. Смятате ли, г-н Радомирски, че Вашингтон ще продължи натиска върху Пекин да променя промишлените си планове или ще се примири с китайския възход и по-голямо световно влияние? Или пък ще се стигне до ситуация, която да излезе от контрол?

- Да, прав сте, че САЩ и Китай водят сложни преговори относно бъдещето на търговските си отношения. Тази седмица в Пекин е голяма американска делегация, която преговаря по болезнените въпроси от взаимната търговия. Именно те според официалните изявления и на двете държави са една от основните теми на последните срещи на техните ръководители. Според Тръмп Китай се възползва от американския пазар и поради това дефицитът в търговския баланс достигна до 500 милиарда щ.д. в полза на Пекин. Поради тази причина американският президент през миналата година отвори "митническа война".

През септември САЩ наложиха мита върху вноса на 1100 позиции от китайския внос, оценяван годишно на 200 милиарда долара, а Китай реципрочно наложи мита на стоки на стойност над 60 милиарда. Списъкът на американските санкции включваше сектори като робототехника, продукция на авиокосмическата промишленост, енергетиката и др., т.е. онези отрасли, които са основен приоритет на съвременното китайско развитие. От това не е трудно да се разбере, че САЩ са инициирали не само икономическа, но и технологична война, умишлено ограничаваща дипломатическите възможности за нейното предотвратяване.

Валентин Радомирски

Въпреки това през същия този септември на миналата година китайският износ за САЩ нарасна до 46,7 милиарда, вносът от САЩ възлезе на 12,6 милиарда, което доведе до рекорден месечен дефицит за американците от 34,1 милиарда долара. Няма данни за последното тримесечие на миналата година, но очакванията са, че именно те ще дадат индикация какви щети нанася митническата война на стокообмена между двете най-големи икономики в света.

През декември китайски източници съобщиха, че въпреки наложените мита търговията между двете държави продължава да бележи нови, по-високи стойности, които по техни оценки са около 15%. Може би това предопредели и договореността, постигната на 1 декември на срещата в Рио между Тръмп и Си Цзипин да отложат за три месеца следващото повишение на митата (от 10 на 25%). Смятам, че именно всестранната оценка на ефектите от миналото тримесечие ще определи и хода на по-нататъшното развитие на търговския конфликт. Те ще предопределят и резултатите от преговорите на двата икономически екипа, които сега разговарят в Пекин. А от резултатите на тези преговори ще бъде решено дали да се пристъпи към следващия кръг на взаимно повишаване на митата.

Независимо от това как ще се развиват отношенията на КНДР с Китай и преговорите между Ким Чен-ун и Тръмп, както и дали ще продължи митническата война между Китай и САЩ, Вашингтон няма да се откаже от опитите си да бъде спрян икономическият възход на Китай. Ако това не бъде осъществено, САЩ ще трябва в средносрочен план да отстъпят мястото си на най-влиятелна страна в международните отношения, което на този етап е напълно неприемливо за сегашния американски елит. В авторитетни американски издания като "Форин афеърс" през последните години се появиха различни сценарии за подобно развитие, като някои от тях предупреждават и за възможността ситуацията да излезе от контрол.

- Вчера в Пекин за среща със Си Цзинпин пристигна севернокорейският лидер Ким Чен-ун. Каква е целта на посещението му, според Вас? Дали ще търси координация с Китай - единствения съюзник на Северна Корея преди евентуална нова среща с Тръмп? Или пък посещението на Ким е замислено като разменна монета, възможност за оказване на натиск над Тръмп по време на търговските преговори Китай-САЩ, провеждащи се в момента, каквито мнения се появиха? (Официално бяха отречени от Пекин.)

- Визитата на Ким Чен-ун, която започна на 8-и и завършва на 10 януари, е по покана на китайския президент. Съвсем неслучайно тя съвпада с периода на търговско-икономическите разговорите в Пекин между американците и китайците. Тя е по източен маниер "ясен" знак от китайска страна, че двете визити са взаимообвързани и натискът по едната от тях ще доведе до асиметричен отговор при другата.

В полза на факта, че това е така, е статията в "Женмин Жибао", посветена на посещението на Ким Чен-ун, в която се казва: "Китай вижда себе си като посредник в този триъгълник. Поканата на Ким да посети Китай идва веднага след срещата на Си и Тръмп в Буенос Айрес. Усилията на Китай в тази посока не бяха последната причина за напредък в севернокорейското споразумение."

Сегашната визита на севернокорейския лидер е четвъртата в Китай от март миналата година. При това след като той през предишните шест години не бе излизал извън своята страна. Севернокорейската икономика зависи в много голяма степен от връзките с Китай и това предопределя наличието на тясна координация по редица въпроси, в това число и може би най-вече по въпросите на регионалната сигурност. Именно това ще бъдат основните теми и сега на срещата между Ким и Си, въпреки че в дневния ред сигурно има и други въпроси от взаимен интерес.

Двамата ръководители направиха интересни новогодишни приветствия. В корейското основната тема бе за "новия път", по който страната поема, а в китайското направи впечатление твърдението за китайския Тайван и това, че Китай има способности да унищожи едновременно два чужди авионосци. Бройката съвпада с броя на американските авионосци, които в разгара на кризата в началото на миналата година навлязоха край бреговете на Корея и Китай. В същото време Пхенян заговори и за застой в преговорите със САЩ като изрази готовност за нова среща между Тръмп и Ким. Очевидно е, че и двете държави използват сътрудничеството си за ограничаване на американския натиск върху тях, независимо от официалното отричане на тази взаимовръзка. Сегашната среща ще конкретизира по-нататъшното сътрудничество между Китай и КНДР. 

- Китай се изявява като ключова страна, звено, което подпомага успешния ход на диалога с цел помиряване между Северна Корея и САЩ и активно съдейства за ядрено разоръжаване на полуострова, заяви говорител на китайското външно министерство. Какво се крие, според вас зад това изявление? Във връзка с това смятате ли, че визитата на Ким в Китай може да се тълкува като знак, че той скоро ще се срещне с Доналд Тръмп.

- През миналата година стана ясно желанието на лидерите на Южна и на Северна Корея да започнат процеса на обединение на полуострова, за което и в Пхенян, и в Сеул отдавна имат разработени формули. Два са основните варианта.

Първият предполага "усвояването" на едната страна от другата в резултат на шокови събития. Вторият модел, съществуващ както на север, така и на юг, предполага поетапна конфедерация. Очевидно е, че това е много дълъг процес, който е възможен само при осъществяването на съвместни икономически и политически проекти. Въпреки това, в условията на санкции, е невъзможно подобни проекти да бъдат изпълнени, поради което основната задача е постепенно да бъдат премахнати санкциите за КНДР. Но това зависи от Съединените щати.

- А как се отнася Китай към подобно развитие?

- За Пекин всеки сценарий на нормализиране на Корейския полуостров е полезен. Ситуацията, в която КНДР за КНР е един вид териториален "буфер" срещу американските войски, разположени в Южна Корея, беше характерна за двадесети век. Много по-лоша е възможността за разполагането на американски противоракетни комплекси THAAD в Южна Корея. Ако отношенията на Вашингтон с Пхенян не се нормализират, следващият обитател на Белия дом (независимо дали е демократ или републиканец) може да реши, че тази игра не е изгодна и следва да се върне към стратегията на военно възпиране на КНДР. А предпоставки за такъв вариант има. В светлината на сегашното състояние на отношенията между САЩ и Русия е трудно да си представим, че стратегически договори като този за ограничаване на ракетите със среден и малък радиус на действие имат бъдеще. Следователно, може да се предположи, че в някакъв момент ще се появят американски ракети със среден и малък обсег и в Южна Корея и вероятно в Япония. За Китай подобно развитие на събитията е абсолютно неприемливо, поради което всяка нормализация на ситуацията на Корейския полуостров ще бъде приветствана от тях.

Докато обединяването на двете Кореи остава хипотетичен сценарий, сближаването между Сеул и Пхенян не представлява заплаха за Пекин. Обединена Корея обаче е различен сценарий, който се разглежда с голяма предпазливост в Пекин, тъй като при него има шансове "новата" Корея да остане в американската орбита. Безядреният статут на Корейския полуостров според мнозинството политолози би бил главното условие за подкрепа от външни сили (включително Китай) на евентуално обединение/сближение на Юга със Севера. Националистическите настроения в една обединена Корея могат да бъдат много големи и поради тях е трудно да си представим нейната пълна денуклеаризация, но всички големи играчи ще настояват за това.

Въпреки това има съществена възможност, че при една обединена Корея сегашният американско-южнокорейски съюз постепенно ще губи стойност, а корейската нация от американски спътник ще се обърне към китайците - при условие, че Южна Корея ще поеме на север, а не обратното. Отношенията между Китай и Южна Корея от няколко години са в подем. Нещо повече, въпреки много сложните исторически отношения на Небесната империя с корейската държава (която векове е била зависима от Китай), Япония на битово ниво е възприемана като много по-враждебна.

Днес за Китай е важно да не стои настрана от процеса. Засега за китайското ръководство събитията се развиват в правилна посока, ако се съди по досегашните три визити на Ким Чен-ун в Пекин, където той се показа като лидер с тактически умения.

- Как, според Вас, евентуална втора среща Ким-Тръмп ще повлияе на отношенията в района?

- Във връзка с такава среща трябва да се имат предвид няколко фактора. Първото е, че както във вътрешната си, така и във външната си политика Тръмп се опитва да спазва предизборните си обещания. Той шокира експертите по външната политика, когато по време на кампанията през 2016 г. заяви, че е готов да води преговори със севернокорейския лидер Ким Чен-ун. През март 2018 г. Тръмп прие неочакваното за мнозина предложение за провеждане на среща на високо равнище с лидера на КНДР. И отново шокира обществеността, която бе забравила за ангажимента му и която е свикнала политиците да не спазват предизборните си обещания.

Второ. Едва ли някой може да мисли, че процесът на преговори с КНДР ще бъде лесен. Има обаче опасения, че президентът е в плен на нереалистични очаквания. Според статия на Дъг Бъндоу от The National Interest убеждението на Тръмп, че миналогодишните военни заплахи към КНДР са поставили Пхенян на колене, вероятно го кара да предполага, че лидерът на Северна Корея е готов да се съгласи да започне необратим процес на премахването на ядреното оръжие в замяна на демонстрация на добра воля и обещания за бъдещи ползи.

Трето. Стана ясно, че заплахите срещу КНДР са контрапродуктивни. Всички тези заплахи за евентуална атака както и излизането на САЩ от споразумението за ядрената програма на Иран, още веднъж напомниха на КНДР, че ядрената програма е създадена специално, за да предотврати военната атака на САЩ. Независимо от това, нова среща на върха между Съединените щати и КНДР може да стане продуктивна. Ядрената програма на Северна Корея може да бъде под контрол, а Ким Чен-ун може да направи някои отстъпки. След срещата в Сингапур КНДР не е провел нови ядрени или ракетни опити. Една формализирана чрез споразумение забрана за провеждането на ракетни и ядрени опити би ограничила сериозно способността на КНДР да развива ядрени оръжия и балистични ракети, способни да поразяват Съединените щати. Най-малко на една нова среща на върха би могла да се договори система за ограничаване вероятността от грешка, която може да доведе доконфронтация или дори мащабна война.

- Да поговорим за триъгълника САЩ - Северна Корея - Китай. Дали Вашингтон трябва да се тревожи от усилията на КНДР да укрепи връзките си с Пекин? Както се знае, почти целият търговски обмен на Северна Корея минава през Китай и още по-голямото подобрение на отношенията между двете страни ще отслаби позицията на САЩ за максимален натиск върху Пхенян. И в това отношение дали Пекин може да изиграе севернокорейската карта, с която разполага, ако сметне за нужно. И така се връщаме към първия въпрос - преговорите за прекратяване на търговската война.

- Според мен в голямата игра на великите сили се използват всички средства. Често пъти публиката дори не подозира за някои от тях. За американците стратегическа задача е запазване на положението си на световен хегемон, а то сега е застрашено от Китай. Американските мита не случайно са насочени главно срещу онези сектори на КНР, чрез които Китай се стреми да повиши и преструктурира не само икономиката си, но и цялата държава. Научните заимствания, вносът на високи технологии, клонирането на западната ИТ индустрия, копирането на софтуер - всичко това е от жизненоважно значение за Китай на този етап, за да се измъкне от ролята на глобално предприятие за сборка на елементи от чужда интелектуална собственост и накрая да започне самодостатъчно производство с продажби на вътрешния пазар. Нещо повече, всичко това ще бъде необходимо на КНР поне докато страната успее да изгради свои собствени технологични школи, способни да генерират пробивни идеи, които да са съпоставими със западните технологии. Това, обаче, отнема време и затова САЩ удрят сега, докато Пекин продължава да се движи към технологичен паритет.

Виждайки продължаващия технологичен растеж на Китай, както и осъзнавайки опасността от такава перспектива, национално ориентираните елити на Съединените щати (които докараха на власт Доналд Тръмп) решиха да пожертват една от кукичките, върху които висеше китайската зависимост от Америка, като блокират достъпа на Китай до американските технологии. Те осъзнават, че само в този случай Китай няма да може да замени външния внос за вътрешния си пазар със собствените си продукти, което означава, че китайската средна класа от 300 милиона души, която вече е свикнала с лукса, ще продължи да иска достъп до тези блага от официален Пекин.

С други думи, Вашингтон се опитва да улови Пекин в капана "Горбачов" - забраната за високотехнологичен износ за КНР ще забави появата на китайските научни школи, ще забави развитието на самодостатъчно вътрешно производство, ще попречи на появата на равностойни китайски стоки и, ако китайската партия тръгне по пътя на късния СССР, ще задълбочи икономическата война и ще забрани вноса на най-добрите продукти на Запада, след което прозападните 300 милиона, който вече са свикнали с благата, ще се възмутят от липсата на "дънки" и "дъвки" и ще причинят дългоочакваната дестабилизация на конкурентния Китай. Съединените щати предвиждат в този случай китайските власти да започнат да увеличават идеологическия натиск и да "натегнат гайките", а това, както е известно, е началото на края на системата.

Дипломатът Валентин Радомирски е носител на почетния знак "Златна клонка на МВнР" за принос в присъединяването на РБългария към ЕС, има богат стаж в дипломацията като аташе и трети секретар в посолството ни в Лондон, пълномощен министър в Москва, съветник на външната политика и националната сигурност към МС, извънреден и пълномощен посланик на РБългария в Румъния, посланик за специални поръчения в отдел "Югоизточна Европа" на МВнР, неакредитиран посланик в посолството ни в Молдова. Член е на Българското дипломатическо дружество, Клуб "24 май" и изпълнителен директор на Института по икономика и международни отношения. Полиглот, с широки контакти в международен план и отличен анализатор на международните отношения.