"Тагесшпигел": Първо Украйна, после Европа. Планира ли Путин нападение срещу НАТО?

Руският президент може и да има далечни планове, но амбициите и заплахите са едно, а военните възможности - съвсем друго

Снимка: БТА/AP

"Тагесшпигел": Първо Украйна, после Европа. Планира ли Путин нападение срещу НАТО?

21:30 | 19 януари 2024 | Редактор : Денис Коробко 449 20984 Снимка: БТА/AP

Тези дни европейските страни гледат с тревога към Украйна: страната не успява да се противопостави на Русия, както се очакваше. Причините за това се крият и на Запад - Европа изостава с доставките на оръжие и боеприпаси, а Конгресът на САЩ спря финансовата помощ. Съществуват и опасения, че Владимир Путин може да възприеме слабостта на Запада като възможност да атакува други части на Европа, пише в. "Тагесшпигел", като публикува мнение на трима експерти по въпроса.

Русия - Украйна

Страхът от война се завръща. Говори се за необходимостта да сме готови за война. Многократно се чуват предупреждения за военна конфронтация между НАТО и Русия.

Като оставим настрана хибридните инструменти, въоръжен конфликт между Русия и НАТО може да избухне само след края на военните действия в Украйна, казва Герхард Мангот, професор по политически науки и експерт по Русия в Университета в Инсбрук.

Но дори и тогава всичко зависи от това как ще завърши конфронтацията между Москва и Киев. По принцип само ако е победила преди това Русия би могла да нахлуе в страните от НАТО. Разбира се, Путин има далечни имперски планове, но амбициите и заплахите са едно, а (военните) възможности - съвсем друго. Русия няма да разполага с тях още дълго време. Трябва да предупреждаваме срещу изкуствената военна истерия, чиято цел е да се бори с умората от войната сред западните граждани. Ако военният конфликт в Украйна бъде обявен за предварителен етап на война на Русия срещу НАТО, то готовността на обществеността да продължи да подкрепя Украйна във военно и финансово отношение би трябвало отново да нарасне, смята Мангот.

Владимир Путин вече атакува държавите с дезинформация и кибератаки - с цел да раздели обществата, казва Мартин С. Волф, професор по "Цифров суверенитет" в Института "Хасо Платнер" и ръководител на Мрежата за стратегически изследвания "Клаузевиц".

През последните 20 (!) години има многобройни примери за подобни атаки: хакването на германския парламент, кампаниите за фалшиви новини в полза на Доналд Тръмп по време на предизборната кампания в САЩ, влиянието, упражнено по време на Брекзит, подкрепата за Националния фронт/Националното събрание във Франция. Това е систематична, продължаваща десетилетия атака, надхвърляща прага по член 5 на НАТО. Атакуването на алианса с конвенционални средства остава малко вероятно: твърде рисковано, твърде скъпо, докато кибератаките са евтини и ефективни в дългосрочен план. Но кибератаките са евтини и ефективни в дългосрочен план, без да се рискува разпадането на алианса. Русия и нейните съюзници се стремят да пренатоварят отбранителните способности на Запада. Русия действа под мотото: Не се боксирай с боксьор, не се бори с борец - и не се сражавай с НАТО в конвенционална война. Но атакува неговото общество в кибер- и информационното пространство, казва експертът.

Ако Русия планира нападение срещу НАТО в балтийските държави, тя ще трябва да вземе предвид променената ситуация след присъединяването на Финландия, твърди Мина Аландер, експерт по сигурността във Финландския институт за международни отношения. Многократно играният сценарий, при който руските сили биха могли да отсекат балтийските държави от останалата част от Алианса поради изолираното им и изложено на риск местоположение между Русия и Балтийско море и по този начин да поставят ултиматум на НАТО, вече не работи толкова лесно. С Финландия границата между Русия и НАТО се удвои, което усложнява планирането за Москва. В момента военните бази от руската страна на границата са до голяма степен празни, тъй като оборудването и войските са прехвърлени в Украйна. Въпреки това Русия не би могла да остави границата с Финландия незащитена в случай на нападение срещу балтийските държави. В южната част на страната Санкт Петербург се намира на по-малко от 200 километра от границата. Стратегическите и ядрените подводници на Русия са разположени в северната част на страната. Следователно би следвало да се очаква, че всяко нападение ще бъде предшествано от военно струпване на границата с Финландия - а в момента не виждаме това да се случва, казва Аландер.

ИЗБРАНО