Руският "политически елит" не очаква "непредсказуеми, глобални" и "кардинални" промени в Русия по време на новия президентски мандат на Владимир Путин. Това заявиха пред "Медуза" двама събеседници, близки до Кремъл - източник от руското правителство и високопоставен член на "Единна Русия".

Те са единодушни, че репресиите срещу неугодните ще продължат да се засилват, а основният личен интерес на Путин ще остане войната с Украйна. "[Но] това не е нещо ново, а задълбочаване на онова, което си го има. Новият мандат на Путин, от гледна точка на събитията и обратите, не започва тази година. Той започна през февруари 2022 г.", разсъждава източник, близък до руската президентска администрация (АП).

Според него "сценариите за по-нататъшно изостряне и ескалация [със Запада] са програмирани от началото на войната": "Това е воюваща държава, която живее под лозунга "Всичко за победата". Или по-скоро президентът би искал тя да живее така. В нея няма място за инакомислещи, гейове и т.н. Всичко е подчинено на войната."

В този смисъл източниците смятат, че атентатът в Крокус Сити Хол не би трябвало да промени сериозно ситуацията. "В началото изпитах шок от терористичната атака, а след това от възможните последствия - например сериозна ескалация до използване на тактическо ядрено оръжие на украинския фронт. Сега висшето ръководство не изказва ясни решения, а по-скоро успокоява [гражданите]. Формулата вече е изработена: ако можеш да не правиш никакви резки движения, не ги прави", добавя източник, близък до Кремъл.

"Някакви нови контури" на руската политическа система могат да се появят едва след края на инвазията в Украйна - или след сключването на "поне някакво примирие", сигурен е друг събеседник, близък до АП. "Докато войната продължава, е безсмислено да се очакват някакви промени", подчертава той.

Всички източници на "Медуза" са сигурни, че Путин смята да продължи войната. Оценките им обаче се различават по отношение на това какви цели си поставя той сега в това отношение. Така един от събеседниците смята, че след неуспешната контраофанзива на ВСУ Путин "е усетил слабостта на Украйна и е готов да върви до победа - дори към Киев - независимо от цената". "Ако е необходима мобилизация, той ще я обяви. Ако е необходимо още по-силно да задвижи икономиката на военни релси - той ще я задвижи", казва източникът. - Той вече действа по принцип.

Друг събеседник, близък до АП, напротив, смята, че висшето ръководство на страната има предвид "по-реалистични цели", а именно превземането на Харков и постепенното прекратяване на "СВО" след това. Путин вече открито заяви, че за да се спре редовният обстрел на Белгородска област, около нея трябва да се създаде "санитарна зона"; този регион на Руската федерация граничи именно с украинската Харковска област.

Според източниците сред "руския елит" високопоставени служители от силовите структури са убедени, че руската армия е в състояние да превземе Харков, но по-нататъшното й напредване в дълбочина на Украйна ще е "затруднено". "От символична гледна точка това също е победа. Град с милион жители, в който има многобройно рускоезично население", казва един от събеседниците.

В същото време всички източници отбелязват: те не разполагат с информация, че вече е взето решение за широкомащабно настъпление към Харков. Въпреки това те са съгласни, че това е "доста вероятен сценарий", който на теория може да изисква нова вълна на мобилизация (независимото издание "Верстка" съобщи за възможни планове за настъпление към Харков в петък, 22 март). Според източниците на "Медуза" атентатът няма да повлияе на решението за мобилизация - "за нея почти всичко е готово отдавна, всичко зависи само от ситуацията на фронта".

От първите дни на пълномащабната инвазия Харковска област бе частично окупирана от руските сили. През есента на 2022 г. Украйна започна контраофанзива и освободи повечето градове и села в региона. Руската армия не успя да превземе Харков, но продължава редовно да обстрелва града.

Източници, близки до АП, са сигурни, че на този фон в Русия ще се наблюдава "пълно свиване на политическата конкуренция" в страната, включително на регионално ниво. Що се отнася до федералните избори, прогнозите са още по-песимистични. Според един от събеседниците, близък до Кремъл, "Единна Русия" ще печели все по-уверено, "набирайки" до 80 % от гласовете. Останалите - приблизително по равно - ще си поделят КПРФ, ЛДПР и "Нови хора". "Президентските избори преминаха с проценти като в Донбас. Вероятно ще дойде ред и на парламентарните избори - такава е тенденцията", предполага той.

Друг източник - политически консултант, който работи както с АП, така и с регионалните администрации - е убеден, че в Русия вече "се очертават контурите на еднопартийна система". "Различията в програмите на партиите не са толкова големи, а главното е, че всички те са в подкрепа на президента".

"Във формалния си вид те ще се запазят... Може би с изключение на "Справедлива Русия". Но това ще бъдат такива отдели на правителството или на АП: КПРФ ще отговаря за пенсионерите, "Нови хора" ще отговаря за малкия и средния бизнес и т.н.", обяснява той.

Събеседникът обаче отбелязва, че официалните 87%, които Путин "спечели" на президентските "избори", са получени чрез мобилизация на държавни служители и служители на големи компании, близки до държавата, многодневното и електронното гласуване и директни фалшификации. По негова оценка всичко това води до възможността руската политическа система напълно да "загуби своята адекватност":

"Сега разполагаш с набор от инструменти, които ти позволяват да правиш всичко. Вече си личи, че [чиновниците и членовете на "Единна Русия"] не им пука за нищо - стига да угодят на началството. Това се отразява на самовъзприятието, появява се усещане, че всичко е позволено.

Но това означава и нещо друго: всякакво протестно изказване в рамките на системата е невъзможно, то по същество е извънсистемно. Такива истории понякога завършват зле, а понякога не. Но сега никой не се замисля за рисковете: те се радват на победата", казва източникът.