Проф. Жозелин Блох: Доказахме, че мозъкът сам се учи да подава сигнали към крайниците

Отстъплението на парализата в новата ера на движение

Снимка: iStock by Getty

Проф. Жозелин Блох: Доказахме, че мозъкът сам се учи да подава сигнали към крайниците

Отстъплението на парализата в новата ера на движение

07:24 | 25 октомври 2024 | Автор : Анелия Николова 4 1678 Снимка: iStock by Getty

Нарушенията в гръбначния стълб и мозъка оставят дълбок отпечатък върху телесните функции, водейки до сериозни двигателни проблеми, често стигащи до парализа на крайниците. Централната нервна система (ЦНС), тази изключително сложна мрежа, свързваща мозъка с всяка част от тялото, има основна роля в координацията на движенията и предаването на жизненоважни сигнали. Когато тази връзка бъде разрушена - било то от травма, заболяване или постепенна дегенерация - последствията често са разрушителни за способността на човека да се движи. Парализата на крайниците, позната като квадриплегия или параплегия, е сред най-сериозните проявления на този срив, изискваща внимателно и многопластово лечение. И все пак, с напредъка на медицината и технологиите, пред човека с тези тежки увреждания се разкриват нови хоризонти - възможността да надмогне физическите ограничения и да възвърне част от изгубената си свобода.

Здравето ни

Съвременните технологии за възстановяване при парализа на крайниците предлагат иновативни решения, Екзоскелетите, например, представляват роботизирани устройства, които подпомагат ходенето при парализирани пациенти. Невростимулацията и имплантите могат да възстановят контрола над крайниците. Освен това, клетъчната терапия и биоинженерните технологии насърчават регенерацията на увредени нерви, докато интерфейсите мозък-компютър (BCI) позволяват на пациентите да управляват устройства чрез мисловни команди, отваряйки нови възможности за възстановяване и независимост.

На Европейския конгрес по неврохирургия, състоял се в средата на месеца в София, гост-лектор беше проф. д-р Жоселин Блох, която ръководи функционалното неврохирургично звено в Университетската болница в Лозана, в Катедра по неврохирургия. Изключително активната в експерименталната медицина и транслационната невронаука швейцарка и нейният екип експериментират с иновативна технология за електрическа стимулация на гръбначния мозък, като използва имплантирани електроди, които чрез стимулация възстановяват връзките между мозъка и крайниците. Импулсите, които електродите предават, имитират естествените сигнали от мозъка, позволявайки на пациентите отново да извършват движения като ходене или контрол на крайниците. Този подход обещава значителен напредък в лечението на парализа и е един от най-обещаващите в областта на невростимулацията. Той е по-усъвършенстван и потенциално по-ефективен в сравнение с вече съществуващите методи за невростимулация.

Снимка: PR Play

Стремежът на проф. Блох като учен и лекар е да обедини всички нови терапевтични стратегии, включително клетъчна терапия и биоинженеринг, под общо ръководство, за да насърчи оптимизирането на лечението за пациенти, страдащи от неврологични увреждания - ясни и детерминирани цели, които тя залага с такава човешка скромност, че силата на тези амбиции остава в сянката на нейното тихо посвещение - знак, че истинското величие на един човек се измерва не само в мащаба на мечтите му, но и в смирението, с което ги преследва.

Проф. Блох, какви са стъпките, които направихте, за да дадете шанс на парализирани хора да вървят?

Едно от първите неща, които направихме, беше да реактивираме електрически гръбначния мозък, отговорен за движението на краката. Така благодарение на тази терапия за парализираните хора стана възможно да ходят. Това беше нашата първа стъпка, и буквално, и преносно. След това се фокусирахме върху главния мозък и успяхме да декодираме намерението, желанието за ходене и да го свържем цифрово със стимулацията на гръбначния мозък, с която вече разполагахме. Това беше нашата втората стъпка. В момента работата ни е съсредооточена върху възстановяване на загубената функция за регулация на кръвното налягане, която при хората с увреда на цервикалния (шийния) гръбначен мозък е също голям проблем. Това става чрез стимулиране на областта на гръбначния мозък, отговорна за възстановяване на кръвното налягане, както и други вегетативни функции.

Върху каква патология работите? Трябва ли увредата на гръбначния мозък да е травматична или и пациенти с невродегенеративни заболявания могат да се възползват от революционната Ви технология?

Основната част от работата ни беше фокусирана върху пациенти, преживели някакъв тип гръбначно-мозъчна травма, като в последствие обхвата ни се разшири и с хора с невродегенеративни заболявания, като болест на Паркинсон. Скоро целите ни са да поемем пациенти, преживели исхемичен мозъчен инсулт. Технологията би могла да помогне и на деца с вродени аномалии като церебрална парализа например, но вероятно това ще стане по-нататък в бъдещето.

Рискована ли е процедурата по имплантацията на устройството, което работи със сигналите от мозъка?

Процедурата е свързана с поставяне на устройството в черепа, не се нарушава твърдата мозъчна обвивка и няма директен контакт с мозъка. Това я прави относително безопасна. Към момента тези устройства са поставени на 8 човека, като между тях само един е имал кожна инфекция, която е излекувана без усложнение и проучването е продължило без проблеми.

В проучването Ви участват две групи пациенти - едните са с парализа на долни крайници, а другите са парализирани от врата надолу. Сравнявайки резултатите от двете групи, къде виждате по-добър ефект от процедурата?

Зависи какво целите. Хората с долна пареза имат по-прости цели - те искат да могат да се изправят от инвалидния стол и да качат няколко стъпала. Те никога няма да вървят като нас и ще продължат да ползват инвалидната количка, но ще могат да изминават някакво разстояние. Това е важно, особено ако на местата, които трябва да посетят, няма поставени рампи. Това им дава автономност на движението, като например да посетят дома на близки и приятели, да си свършат някоя административна работа на място и др.

При пациентите с парализа и на четирите крайника всяка малка проява на независимост е огромен плюс. За нас, които ползваме свободно ръцете си, не е нещо впечатляващо да хванем чаша и да пием от нея, но за тези пациенти това е изключителна промяна в качеството на живот. Дори може да е много по-съществен прогрес за тях, отколкото човекът на инвалиден стол да направи няколко крачки с проходилка.

Споделихте, че Ви предстои работа с хора, преживели инсулт. Към какво още ще се насочите в бъдеще?

Целите ни са да подобрим всичките функции на пациенти с гръбначно-мозъчни наранявания, което не включва само двигателната активност, но и сетивността. Вече споменах кръвното налягане, но също и пикочния мехур, червата, които са голям проблем при тези хора. Опитваме се да подобрим функцията им. Искаме да постигнем и по-добри резултати с клетъчната терапия при тези пациенти, защото знаем, че само стимулация не е достатъчна. Същевременно се опитваме да открием индикации при кои други случаи тази терапия може да се приложи, като инсулт, болест на Паркинсон и други невродегенеративни заболявания. Нашата работа се развива и ще се появят нови идеи и възможности. Това е област, която търпи бързо развитие.

Реалистично ли е да си представим, че в бъдеще парализираните хора ще могат да станат и да вървят като нас?

Това, което мога да кажа, е че е важно терапията да започне рано, тоест, да не се чака дълго след възникването на проблема или травмата. Всичките ни пациенти, които лекуваме, са в хронично състояние - от 1 до 7 години след проблема. Вярваме, а и вече имаме доказателства при опити с животни, че колкото по-рано се започне тази терапия, толкова по-добър е резултатът. Ако човек има пълно прекъсване на гръбначния мозък и между двете части има разстояние, разбира се, че няма да е възможно да му върнем нормалното ходене. Все още не можем да заместваме отсъстващи спинални клетки, но за пациентите с частично засягане на гръбначния мозък, ще се опитаме да сме колкото се може по-близо до техните очаквания. Съмнявам се обаче, че в моя живот ще видя пълно възстановяване. Ще ми се, но се съмнявам.

Споменахте в лекцията си, че има вероятност мозъка да научи тялото да върви отново?

Чрез този дигитален "мост", който осъществяваме между главния и гръбначния мозък вече сме доказали, че мозъкът сам започва да се учи как да подава сигнали към крайниците. Това става в определени случаи и без допълнителна стимулация на гръбначния стълб. Но дори в този случай, ако има пълно прекъсване на гръбнака, и това няма да сработи.

Трансплантацията вариант ли е?

Много опити се правят в тази насока, но досега няма доказани резултати. Едно е да се трансплантират клетки, друго е цели нервни влакна. Това, второто, не си го представям. Поне не и на този етап на развитие на медицинската наука.

ИЗБРАНО