Кухненската гъба като хотел за бактерии
Как невинният помощник в миенето може да се превърне в опасен куриер?
В кухненската ви гъба живеят повече бактерии, отколкото в тоалетната чиния. Научен факт.
Топло, влажно и богато на хранителни остатъци, този символ на хигиена е всъщност идеалният "спа курорт" за микроби - нещо като петзвезден хотел с неограничен бюфет. Те се размножават с шеметна скорост, разменят си "съквартиранти" и организират невидими купони, докато вие сте убедени, че гъбата е вашият верен помощник срещу мръсотията. Резултатът? Вместо да ги унищожите, често просто им организирате екскурзия из цялата кухня.
Но как микробите попадат там?
Първата врата за патогените се отваря, когато работим със сурово месо, яйце, риба или морски дарове. Режем пилешко, върху плота остават микроскопични следи, минаваме с гъбата, за да почистим и в този момент бактерии като Salmonella, Campylobacter или E. coli намират пътя към меката, влажна среда на порестата ѝ структура. Разтеклото се сурово яйце или кръв от месо също са "превозни средства" за патогени.
Вторият често подценяван източник са самите мивки и сифони. Там се образува тънък, лепкав слой биофилм, който е като микроскопично общежитие за бактерии които бързо се учат и бързо се размножават. Ако в него са попаднали патогени от предишни готвения, гъбата лесно ги прибира при миене.
Третият източник сме самите ние. От кожата ни идват основно непатогенни бактерии, но ако сме пипали сурови продукти с ръце и след това хванем гъбата, добавяме и нежелани гости.
А те могат да причинят редица проблеми.
Тези патогени са потенциална заплаха за здравето ни. E. coli може да предизвика тежка диария, коремни болки и повръщане. Salmonella често води до висока температура и опасно обезводняване. Campylobacter е сред водещите причини за бактериални стомашно-чревни инфекции в света и понякога оставя дълготрайни усложнения като синдрома на раздразненото черво или дори автоимунни реакции. Staphylococcus aureus произвежда токсини, които могат да предизвикат внезапно и тежко хранително отравяне, а Listeria monocytogenes е особено опасна за бременни жени, новородени и хора с отслабена имунна система.
За някои от тях инфекциозната доза е изненадващо ниска - например при Campylobacter често са достатъчни под 500 клетки, за да ни разболеят. А представа нямате колко малко са това на фона на цялата гъбна колонизация, установена от учените.
Според данни на СЗО, всяка година около 600 милиона души по света страдат от хранителни заболявания, а близо 420 хиляди от тях умират. Вярно е, че тези числа включват всички възможни причини - от неправилно съхранение и лоша термична обработка до лична хигиена - но кухненската гъба, макар и рядко първоизточник на проблема, е част от веригата на кръстосаното замърсяване.
Затова и учените са направили самостоятелно изследване, изследващо колко точно опасна може да бъде гъбата, извадена от контекста на другите фактори за заразяване. Проучването, публикувано в Scientific Reports, анализира използвани домашни гъби и открива, че в тях има патогенни "горещи точки" с концентрации до 54 милиарда клетки в кубичен сантиметър. Най-абсурдното и нелогично в това изследване, но потвърдено многократно, е, че гъбите, които потребителите твърдят, че редовно "дезинфекцират", не са по-чисти. В тях по-често се срещат по-устойчиви опортюнистични видове, вероятно защото по-слабите са унищожени, а оцелелите бързо заемат празните места.
При тези неприятни данни логично възниква въпросът
Ами верото? То за какво служи тогава?
То помага, разбира се, но не е чудотворно. Макар да премахва мазнината и значителна част от микробите, тези, които живеят в биофилм, са защитени от тънкия слузест "пашкул" и издържат на препаратите. Ако след това съдът не се изплакне добре с гореща вода и не се подсуши, част от тях остават живи. А ние какво правим - мием с гореща, но изплакваме със студена, защото сапуните в препарата по-бързо се изплакват.
Други сравнителни изследвания по темата доказват, че кухненските четки са по-хигиенични от гъбите, защото изсъхват по-бързо и не задържат толкова влага. При суха повърхност Salmonella загива по-лесно, докато във влажната гъба може да се чувства като у дома.
Има ли хигиенна рецепта?
Има хигиенна, но не и стерилна. Да подменяме гъбата веднъж седмично или дори по-често е логично, практично и безопасно. При сегашните цени на гъби, дори не е и финансово натоварващо. Това позволява и да се използват отделни гъби или четки за съдове, които са имали контакт със сурово месо, за дъски и за повърхностите в кухнята и мивката. Да изплакваме с гореща вода и да подсушаваме повърхностите и приборите трябва да се превърне в навик. Или просто да си купим миялна машина. При почистване с нея данните сочат огромна редукция на патогените.
И нещо много важно:
какво да правим с дъските за рязане?
Много хора твърдят, че дървените дъски "не трябва да се мият", защото влагата прониква и ги разваля. Но логиката и микробиологията подсказват друго - ако само се забърсват, в микроскопичните цепнатини на дървото остава и буквално гние сурова тъкан. Точно там патогените като Salmonella и Campylobacter намират идеален подслон, защитени от въздуха и светлината.
За да се избегне това, дървената дъска трябва да се измива обилно с гореща вода и препарат веднага след употреба, а след това да се подсушава изправена, така че въздухът да достига до всички страни. Още по-добре е да имате отделни дъски - една за сурово месо, риба и птиче, и друга за хляб, зеленчуци и готова храна. Пластмасовите дъски също не са "невинни" - макар да понасят миене в съдомиялна, ножовете оставят в тях микроскопични канали, които също могат да подслонят бактерии, ако не се мият и подсушават добре.
Ако ще давате на бактериите хотел, нека поне да е с кратък престой. Защото в кухнята най-опасни понякога са местата, които изглеждат най-чисти.