Посланик Дай Цинли пред Dir.bg: Ще създадем механизъм за китайски инвестиции в България
"Китай ясно си е поставил за цел въглероден неутралитет до 2060 г. Това е най-високият темп в света и е огромен самоналожен ангажимент", обяви новата пълномощна посланичка на КНР у нас
Н.ПР. Дай Цинли е от няколко месеца в България, но за това време участва в много и важни събития, които обуславят двустранните отношения между Китай и България в годината на тяхната 75-а годишнина. Пълномощната посланичка на Китай е родена в провинция Анхуй и има магистърска степен по изкуства. Работила е в Министерството на външните работи на Китай, била е първи секретар в Посолството на Китайската народна република в Обединеното кралство и Северна Ирландия, а преди да дойде в България е била пълномощен посланик на Китай в Британската общност на Бахамите.
Нейно превъзходителство Дай Цинли споделя първите си впечатления от страната ни, коментира възможностите за сътрудничество между двете държави, геополитическите измерения в глобалния световен ред, китайската индустрия и идеите за устойчивост и опазване на околната среда.
Специално пред Dir.bg тя говори за инвестиционния климат между двете страни, за 75-ата годишнина от създаването на дипломатическите отношения между България и Китай и изводите, както и за срещата на БРИКС 2024 като отправна точка за нов световен баланс.
- Ваше превъзходителство, намираме се в годината, в която Китай и България отбелязват 75-ата годишнина от своите дипломатически отношения. Как виждате връзките между двете държави за тези години?
- През последните 75 години от установяването на дипломатически отношения Китай и България изминаха особен път. Със съвместните усилия на двете страни отношенията ни показаха силна устойчивост и широки перспективи.
Първо, политическото взаимно доверие непрекъснато се задълбочава. България е втората страна в света, която признава и установява дипломатически отношения с Нов Китай. Българското правителство отдавна следва принципа за Един Китай, с което полага важна политическа основа за развитието на двустранните отношения. Под ръководството на държавните глави отношенията между двете страни направиха скок от всеобхватно приятелство и партньорство за сътрудничество към стратегическо партньорство.
Второ, постигнати са значими резултати в практическото сътрудничество. В рамките на "Един пояс, един път" и сътрудничеството между Китай и страните от Централна и Източна Европа двете страни продължиха да укрепват практическото сътрудничество в областта на селското стопанство, възобновяемите енергии, комуникациите, автомобилостроенето и други области. Днес Китай се е превърнал в третия по големина търговски партньор и втората по големина експортна дестинация на България извън Европейския съюз, а България е най-големият търговски партньор на Китай в областта на селското стопанство в региона на Централна и Източна Европа.
Трето, приятелският обмен между хората се предава от поколение на поколение. Проучване сочи, че България е страната с най-висок процент положителна нагласа спрямо Китай сред останалите членки на Европейския съюз.
След като пристигнах в България, усетих силния интерес на българския народ към китайската култура. Китай и България активно изпълняват правителствената програма за обмен на студенти, като насърчават и подкрепят университетите и изследователските институти от двете страни да осъществяват академичен обмен на високо равнище и проектно сътрудничество. Постигнати са редица резултати от сътрудничеството, насочени към езиковото обучение, научните и технологичните иновации, професионалното образование и други области.
Интересът към китайския език в България продължава да се покачва. Обменът на чуждестранни студенти между двете страни продължава да се разширява, контактите на местно ниво са активни, а сътрудничеството в областта на човешките ресурси е стабилно и колоритно.
В тази нова историческа отправна точка на 75-годишнината от установяването на дипломатически отношения, китайско-българските връзки имат голям потенциал за развитие и обещаваща перспектива.
Готови сме да работим заедно с българската страна за пълното прилагане на важния консенсус, постигнат от лидерите на двете страни, за засилване на обмена на високо равнище, за сближаването на стратегиите за развитие и за укрепване на хуманитарния обмен, така че съвместно да изградим по-високо ниво на китайско-българското стратегическо партньорство.
- Наскоро пристигнахте в България в качеството Ви на пълномощен посланик на Китайската народна република. Кажете, какви са първите Ви впечатления от страната и какво научихте за нея?
- През последните пет месеца, откакто пристигнах в България, успях да общувам с всички слоеве на обществото и посетих редица градове, което направи престоя ми в България приятен и пълноценен.
В България се намира най-старото тракийско златно съкровище в света. Страната се нарежда на трето място по брой паметници на културата в Европа. Тук е и мястото, където се разпространяват и развиват славянската писменост и култура. Вашата страна изобилства от богатства в различни сфери, като розите, виното, балнеоложки и морски курорти, и т.н. Скромността, топлината и гостоприемството на българския народ са особено впечатляващи.
В контактите си с хора от различни сфери на обществото в България дълбоко почувствах, че както държавният, така и частният сектор имат силно желание да укрепят отношенията си и да задълбочат сътрудничеството си с Китай, което ми даде голяма увереност и мотивация да изпълнявам по-добре задълженията си.
Въпреки че съм в България отскоро, вече усетих уникалността на вашата страна в много аспекти. България има плодородна земя и благоприятни условия за развитие на селското стопанство. Има изобилие от слънчева светлина и страната се е ангажирала с екологичната трансформация, поради което има силно търсене в сферата на индустрията за възобновяема енергия. България е богата на туристически ресурси, културни и тематични турове, горещи минерални извори и ски курорти, които са все по-привлекателни за китайските туристи.
Автомобилната индустрия съставлява 11% от БВП на България, а всеки европейски автомобил притежава части и компоненти, произведени в България. Двете страни имат широки перспективи за сътрудничество в тези области.
- Преди няколко седмици в НДК се проведе изложение на продукти и услуги на водещи китайски компании. Какви са резултатите от него според Вашата преценка?
- Посолството на Китай и Българската национална асоциация "Един пояс, един път" организираха съвместно Изложение на водещи китайски продукти и услуги и съпътстващ бизнес форум с двустранни срещи, което бе един от акцентите в поредицата от дейности за отбелязване на 75-годишнината от установяването на дипломатическите отношения.
Както казахте, събитието беше високо оценено от българската страна, със задълбоченото участие на президента Румен Радев и присъствието на високопоставени служители от съответните държавни ведомства, общини и бизнес сектори. Събитието напълно демонстрира силното желание и големия потенциал за инвестиции и сътрудничество между двете страни и постигна резултати, надхвърлящи очакванията.
На първо място, силното участие на българската страна в събитието показа важността и очакванията на България спрямо практическото сътрудничество с Китай. Същевременно се повиши и доверието на китайската и българската бизнес общности спрямо сътрудничеството, особено на китайските предприятия, които инвестират в България.
На второ място, събитието засили сътрудничеството между китайското и българското правителство. Двете страни възнамеряват да създадат междуправителствен механизъм за инвестиционно сътрудничество, който ще предоставя по-добри услуги и по-благоприятни политики за китайските предприятия да инвестират в България. На трето място, събитието популяризира инвестиционните предимства и възможности на България, разшири популярността на китайските марки и услуги в България, задълбочи взаимното разбирателство между бизнес кръговете и постави добра основа за следващата стъпка на китайските предприятия да инвестират в България.
Посолството ще работи с компетентните органи на двете страни, за да продължи да насърчава задълбочаването на обмена и сътрудничеството между бизнес общностите. Вярваме, че със съвместните усилия на Китай и България потенциалът на инвестиционното сътрудничество между двете страни постепенно ще се превърне в реалност.
- В сравнение със Сърбия, Унгария, Македония, на България сравнително й липсват големи китайски инвестиции. Какъв е климатът за такива на този етап и какви са възможностите, с които разполагаме взаимно?
- На първо място смятам, че в България има благоприятна инвестиционна среда. Българските ръководители и правителство отдават голямо значение на двустранното сътрудничество. България има добра бизнес среда, завършена правна система и висококвалифицирана работна ръка, а китайските предприятия проявяват голям интерес към сътрудничество с вашата страна. По отношение на условията за сътрудничество с Китай, България се сравнява благоприятно с други балкански държави.
Междувременно, през последните 75 години, традиционното приятелство между двете страни се задълбочава, а икономическото и търговското сътрудничество продължава да напредва, като се наблюдава окуражаващ напредък в двустранното търговско- инвестиционно сътрудничество в областта на автомобилите, новите енергии, информационните технологии, селското стопанство и финансите.
Второ, Китай и България имат голям потенциал за инвестиционно сътрудничество. От реалистична гледна точка, навлизайки в периода след епидемията, предприятията от двете страни имат по-силно желание да изследват взаимно пазарите си и са готови достигнат по-високо ниво на практическото сътрудничество. Тази година Shanghai Unison Aluminium Products инвестира 35 млн. евро в индустриалния парк "Тракия" за изграждане на завод за производство на автомобилни части ZS Europe. Очаква се да бъдат създадени 150-200 работни места. Както заяви президентът Радев, откриването на заводи от китайски инвеститори е ясен положителен сигнал за двустранното икономическо развитие.
В дългосрочен план Третата пленарна сесия на 20-ия Централен комитет на ККП, която се проведе успешно неотдавна, предостави нови възможности за практическо сътрудничество между Китай и България. Сред тях са разширяване на търговско-инвестиционното сътрудничество в резултат на задълбочаването на реформите и отварянето на Китай, подпомагане на зелената трансформация в България в резултат на насърчаването на нисковъглеродното развитие в Китай, изграждане на взаимосвързаност между двете страни в резултат на висококачественото съвместно изграждане на "Един пояс, един път" и т.н.
Трето, за да се превърне потенциалът за сътрудничество в реалност, все още е необходимо да се укрепи доверието и да се преодолеят трудностите. Преди всичко трябва да поддържаме концепцията за сътрудничество, от което печелят всички, и да продължим да задълбочаваме практическото сътрудничество, което е в общ интерес на хората от двете страни.
През последните години се наблюдава засилване на "антиглобализацията" и протекционизма. Неотдавна Европейската комисия наложи изравнителни мита върху китайските електромобили, което е типична търговска протекционистка практика, която не благоприятства цялостното сътрудничество между Китай и Европа, а също така влияе на доверието на китайските производители на електромобили да инвестират в Европа.
Историята е показала, че развитието се основава на отвореност и приобщаване, на използване на силните страни и допълване на слабите, а не на конфронтация и антагонизъм, или създаването на "малки дворове с високи стени". Единствено сътрудничеството може да доведе до развитие, липсата му е най-големият риск. "Отделянето и прекъсването на веригите" няма да бъдат от полза за никого. Конфронтацията между големите държави ще бъде голяма катастрофа за цялото човечество.
България се присъедини към "Един пояс, един път" през 2015 г. и беше една от първите страни, които подписаха документ за сътрудничество с Китай за изграждането на инициативата. През следващата година ще отбележим 10-годишнината от присъединяването на България. Смятам, че със задълбочаването на сътрудническите отношения между двете страни, в бъдеще ще има нови проекти, които ще се появят в България.
- Реалистична ли е идеята за карго и след това пътнически полети София-Пекин, както и за Китайска банка?
- Двустранното икономическо-търговско сътрудничество има широки перспективи за бъдещо развитие. Понастоящем директният карго маршрут, изпълняван от българската авиокомпания "Компас", разполага с необходимите разрешителни и е на път да извърши първия си полет, което е пряко отражение на индустриалното сътрудничество между двете страни и пазарното търсене. Вярвам, че с все по-близкия икономически и търговски обмен и обмен на персонал между Китай и България, особено с по-свободната и гъвкава визова политика, е възможно в близко бъдеще да стартират директни пътнически полети между Китай и България.
Въпреки че нито една китайска банка все още не е открила клон в България, всички големи китайски финансови институции имат съответни клонове в Европа с дейност, обхващаща и България. Те водят добро сътрудничество с български финансови институции, корабни предприятия и т.н., като това сътрудничество не е засегнато от невъзможността за откриване на клонове в България.
Неотдавна, по време на изложението за водещи китайски продукти, представители на горепосочените финансови институции се срещнаха и с президента на България и изразиха твърдата си воля да подкрепят сътрудничеството в сферата на финансите. Като следваща стъпка Посолството ще продължи да подкрепя сътрудничеството в директните полети и финансите между Китай и България, както и да насърчава неговото надграждане.
- В момента се провежда срещата на върха на БРИКС 2024. На нея присъства и китайският президент Си Дзинпин. Какви са вашите очаквания от тази среща и какви са възможностите на БРИКС в момента?
- В тази епоха възходът на нововъзникващите пазари и развиващите се страни, представлявани от страните от БРИКС, променя из основи картата на света. Механизмът за сътрудничество на БРИКС, който съществува от 18 години, става все по-сплотен и влиятелен, и се превръща в положителна и стабилна сила в международните дела.
През последните 20 години приносът на страните с нововъзникващи пазари и развиващите се страни за световния икономически растеж достигна 80%, а делът им в БВП в световен мащаб се е увеличил от 24% на над 40% за последните 40 години. Само Китай е допринесъл за световния икономически растеж повече, отколкото Г-7, взети заедно. С разширението си БРИКС вече представлява 45% от световното население и 20% от световната търговия, а общият БВП на държавите в него надхвърля този на Г-7 по ППС. "Глобалният Юг" вече не е мълчаливо мнозинство, а нова и пробуждаща се сила.
Днешният свят е обхванат от сътресения и сложни предизвикателства в областта на сигурността. Страните от БРИКС винаги са били ангажирани с поддържането на световния мир, насърчаването на общото развитие, практикуването на многостранност и придвижване на глобалното управление в по-справедлива и разумна посока. Сътрудничеството в БРИКС не е свързано с избор на съюзници или участие в конфронтация, а по-скоро с изграждането на по-широк модел на мирно развитие в духа на откритост, всеобхватност и взаимноизгодно сътрудничество.
През януари тази година БРИКС се разшири до 10 държави членки, а десетки други държави желаят да се присъединят към механизма. Това напълно доказва, че БРИКС отговаря на общите стремежи на нововъзникващите пазари и развиващите се страни, в съответствие е с историческата тенденция на многополюсно развитие и има светло бъдеще.
Срещата на върха на БРИКС в Казан е първата след историческото разширяване на платформата, и е от особено значение. Китай ще работи с другите държави от БРИКС за постигане на ползотворни резултати от лидерската среща. Китай е готов да продължи да поддържа духа на БРИКС за откритост, всеобхватност и взаимноизгодно сътрудничество и да подкрепя участието на повече партньори със сходно мислене в БРИКС, така че да превърне платформата в нов тип механизъм за многостранно сътрудничество, който се основава на нововъзникващите пазари и развиващите се страни, и който е глобално ориентиран, отворен и всеобхватен.
- Нека да поговорим за една ключова тема като екологията. В Европа говорим за Зелената сделка, често хората смятат, че Китай е най-големият замърсител и там нищо не се прави в посока зелена устойчива енергия. Била съм два пъти в Китай и знам, че картината е друга. Споделете повече за китайските идеи и процеси за възобновяема енергия и опазване на околната среда.
- Китайското правителство отдава голямо значение на борбата с изменението на климата. Като най-голямата развиваща се страна в света, Китай ясно си е поставил за цел да достигне въглероден пик до 2030 г. и въглероден неутралитет до 2060 г. Това представлява най-високият темп на намаляване на интензитета на въглеродните емисии в света и е огромен "самоналожен" ангажимент. Докато развитите страни обикновено се нуждаят от 40 до 70 години, за да преминат от въглероден пик към въглероден неутралитет, Китай си е поставил срок от само 30 години. Това показва решимостта на страната да се бори с изменението на климата.
В продължение на много години Китай включва намаляването на емисиите на въглероден диоксид на единица БВП (въглероден интензитет) като задължителен показател в рамките на националните планове за икономическо и социално развитие.
Всяка провинция е определила цели за контрол на въглеродните емисии в зависимост от собствената си ситуация и подлежи на оценка, за да се гарантира, че усилията за борба с изменението на климата и намаляване на емисиите на парникови газове са ефективни.
На Третата пленарна сесия на 20-ия Централен комитет на Китайската комунистическа партия (ККП), която се проведе успешно неотдавна, бяха изготвени допълнителни стратегически планове за ускоряване на цялостната зелена трансформация на социално-икономическото развитие, поставяне на екологията като основен приоритет, насърчаване на пестенето на ресурси, както и на екологичното и нисковъглеродното развитие.
През последното десетилетие развитието на чистата енергия в Китай навлезе много бързо. Новопроизведената чиста енергия представлява повече от половината от допълнителното потребление на електроенергия като цяло. Данните, публикувани от Международната агенция по енергетика, показват, че през 2023 г. Китай е допринесъл за повече от половината от новите инсталирани мощности за възобновяема енергия в световен мащаб. През 2022 г. китайският износ на вятърна енергия и фотоволтаични продукти е спомогнал за намаляването на въглеродните емисии в световен мащаб с около 41 % за същия период, дължащо се на възобновяемата енергия.
Китай се превърна в "страна номер 1" в областта на възобновяемата енергия" благодарение на непрекъснатите технологични иновации, цялостната промишлена верига и система за доставки, адекватната пазарна конкуренция и огромния пазар. В продължение на 14 последователни години Китай запазва първото си място в света по инсталирана мощност на вятърна енергия и 9 поредни години при фотоволатичната енергия, като по този начин насърчава достъпността и приемливите цени на производството на вятърна и фотоволтаична енергия в световен мащаб.
Китайските продукти за вятърна енергия и фотоволтаици се използват в повече от 200 страни и региони по света. Проектът за соларна електроцентрала "Капошвар" изграден от китайски предприятия в Унгария, и проектът за вятърна електроцентрала "Мозура" - тристранно сътрудничество между Черна гора, Китай и Малта, се превърнаха в новата зелена визитна картичка на региона. Компания China General Technology Group в момента изгражда EPC проект за соларна електроцентрала с мощност 229 мегавата в Силистра, България.
Китай също така оказва подкрепа и помощ на други развиващи се страни в борбата с изменението на климата. Така например соларната електроцентрала в Гариса, Кения, построена от китайски предприятия, може да съкрати емисиите на въглероден диоксид с 64 000 тона годишно, а построената в Гвинея водноелектрическа централа "Калета" значително облекчи недостига на електроенергия на местно ниво.
- Била съм два пъти в Китай, вторият път имах възможност да снимам филм с Централния китайски телевизионен канал в районите на Юнан и планината Джингмай. Направи ми впечатление, че се създава поминък за хората в тези райони, за да се подпомага както тяхното развитие, така и заетостта им. Как се създават тези програми - в България имаме огромен проблем с обезлюдените селски райони.
- Китайското правителство отдава голямо значение на селското стопанство, селските райони и земеделските производители. През годините китайските правителства на всички нива се стремят да развиват селските индустрии по прецизен и прагматичен начин и да прилагат действия за увеличаване на доходите на земеделските стопани. Развитието на характерните за селските райони отрасли се основава на уникалните ресурси, с които разполагат местата, и включва широк спектър от отрасли, като характерни растениевъдство, животновъдство, хранителни продукти, занаяти и т.н. Те не само подчертават индивидуалните характеристики на региона, но и задоволяват разнообразните потребности на пазара и осигуряват мощна подкрепа за цялостния напредък в съживяването на селските райони и осъществяването на висококачественото им развитие.
Развитието на специализираните отрасли в селските райони трябва да започне първо от действителната ситуация на местните, въз основа на сравнителните предимства. Например в китайската провинция Гуейджоу се отглежда специфична продукция като чай, люти чушки, ориз и други характерни продукти с отлично качество, които са изиграли ключова роля за извеждането на местните земеделски производители от бедността и постигането на просперитет.
Развитието на специализирани отрасли в селските райони в Китай също се фокусира върху умерения мащаб, високото качество и предимства. През 2014 г. окръг Фуюан на провинция Хейлундзян започва да отглежда червена боровинка.
Оттогава насам с подкрепата на местното правителство, бяха подобрени пътищата, електрическите съоръжения, водните съоръжения за опазване и пречистване на водите и друга поддържаща инфраструктура, създаден бе център за изследване и развитие на червената боровинка съвместно с предприятията, Академията на науките и местното правителство, което ефективно насърчи висококачественото развитие на отрасъла. След 10 години непрестанни усилия Фуюан вече е известен като "столицата на червената боровинка на Изтока".
Бързото развитие на червената боровинка във Фуюан е ярък микрокосмос на новия път за активно проучване на индустриалното развитие на селското стопанство чрез разработване на характерна за селските райони индустрия през последните години във всички части на Китай.
- Този, който управлява небето и Космоса, ще бъде главният лидер на бъдещето. Вярвате ли на тези думи и кое е най-важното предимство на Китай във високотехнологичните космически възможности?
- Изследванията в Космоса и тайните на Вселената от страна на човечеството е важна движеща сила за напредъка на човешката цивилизация. През последните години космическото дело на Китай се развива бързо, оставяйки видима следа в необятното пространство. В същото време Китай активно участва в международното космическо сътрудничество на принципа на равнопоставеност и взаимна изгода. Към ноември 2023 г. Китай е подписал над 150 междуправителствени споразумения за сътрудничество в областта на космическото пространство с повече от 50 държави и международни организации.
Китайската космическа станция, която е в експлоатация, е отворена за всички държави - членки на ООН, което се случва за първи път в историята на подобен проект. Китай приветства всички държави и региони, ангажирани с мирното използване на космическото пространство, да си сътрудничат с нея и да участват в нейните мисии. Девет проекта от 23 структури в 17 държави, включително Швейцария, Полша, Германия и Италия, вече са избрани в първата партида научни експерименти за провеждане на станцията.
Китай и Европа поддържат добро сътрудничество и в космическия сектор. През първата половина на тази година бяха успешно изстреляни два научни спътника, разработени съвместно от Китай и Европа - сондата "Айнщайн" и китайско-френският астрономически сателит (SVOM, Space Variable Objects Monitor).
През юни тази година "Чан'ъ- 6" извърши първото в света връщане на проба от обратната страна на Луната. По време на това пътуване сондата носеше международен товар от ЕКА, Франция, Италия и Пакистан, за да извърши съвместно научно изследване. Преди няколко дни 10 изследователски институции от Швейцария, Сърбия и други страни подписаха меморандум за сътрудничество с Китай за участие в разработването и изграждането на международна лунна изследователска станция.
България е шестата страна, изпратила космонавти в Космоса. В края на ноември Посолството и Институтът за космически изследвания и технологии на Българската академия на науките ще стартират съвместно събитието "Разговор с тайконавти", в което българските младежи ще бъдат поканени да зададат въпроси на тайконавтите на Китайската космическа станция, които ще им отговорят чрез видео.
Китай винаги се е придържал към принципа за изследване и използване на космическото пространство в полза на цялото човечество. Ако космическите технологии се разглеждат като поддържаща сила за хегемонистичната система, тогава те могат да бъдат от изключителна полза само за няколко държави; ако космическите технологии се разглеждат като важен източник на енергия за насърчаване на човешката цивилизация, тогава е съвсем естествено да работим заедно, за да търсим общо развитие.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}