08:31 | 26.11.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Напрежението покрай абортите в САЩ е не само културна война, но и безкрайна борба за власт

Конфликтът разцепи страната и вкара мнозина в крайности

istockphoto.com

Напрежението покрай абортите в САЩ е не само културна война, но и безкрайна борба за власт

Конфликтът разцепи страната и вкара мнозина в крайности

18:40 | 2 юли 2022 65 3949 istockphoto.com

Преди седмица Върховният съд на САЩ отмени решението по едно от най-знаменитите дела в историята - делото "Роу срещу Уейд", с което абортът се признаваше за основно право, и по този начин разреши на отделните щати да налагат забрани за абортите.

Изборите в САЩ

Въпросната отмяна се очакваше, защото в началото на май в американската преса бе публикувана черновата на решението на съда и още тогава предизвика буря от емоции от всякакво естество в различните щати.

От страна на недоволните има всякакви крайности - от твърдения, че всичко това убива демокрацията в зародиш, през призиви за сексуален бойкот, за да се стигне до параноични теории, че трябва да се деинсталират всякакви дигитални приложения за контрол на менструалния цикъл, защото властите могат да го проследят. Активисти и медии предупредиха, че цифровото наблюдение може да се използва за тормоз на жени, включително чрез данни от социални медии и приложения. В. "Вашингтон пост" пише, че "търсенията в Google, информацията за местоположението, приложенията за проследяване на менструалния цикъл и други данни вече могат да се използват като доказателства". А Лидерът на рок групата Green Day Били Джо Армстронг дори обяви намерението си да се откаже от американско гражданство, съобщи Си Ен Ен.

Настоящото решение не беше сензация. Напрежението около борбата за правото на аборт избухна през май, разпалено от проектостановището на Върховния съд по делото "Добс срещу "Женската здравна организация на Джаксън" в подкрепа на затварянето на клиника за аборти в Мисисипи заради щатски закон, забраняващ абортите след 15-ата седмица от бременността (в България например по закон аборт по желание се извършва по искане на всяка бременна жена ако срокът на бременността й е до 12 седмици). Усещайки настроенията на съдиите, демократите в Конгреса се опитаха през май да приемат законопроект, гарантиращ достъпа до аборти в цялата страна, но той не успя да бъде приет в Сената.

Сегашното решение на Върховния съд означава, че абортите ще станат или вече автоматично са станали незаконни в някои щати, защото според някои медии в САЩ там вече е имало готови закони за това и сега те просто са влезли в сила. В почти половината от тях вече може да има ограничителни разпоредби, а в девет такива вече са в сила след решението.

Тринадесет щата - Арканзас, Айдахо, Кентъки, Луизиана, Мисисипи, Мисури, Северна Дакота, Оклахома, Южна Дакота, Тенеси, Тексас, Юта и Уайоминг, вече са приели закони, които автоматично забраняват абортите през първия и втория триместър.

В тези щати след решението на Върховния съд забраната за абортите влиза в сила автоматично, някъде веднага, някъде в рамките на 30 дни.

Други 13 щата са имали забрани за абортите на законодателно ниво (например Уисконсин от 1849 г.), но след 1973 г. те са били блокирани от местните съдилища. Сега, след решение на Върховния съд, забраната може да бъде официално наложена с решение на главния прокурор или губернатора. По този начин абортът може да бъде забранен в 26 щата.

Условията на забраните варират в различните щати - в някои от тях абортите са разрешени, ако животът на майката е в опасност или ако бременността е резултат от изнасилване или кръвосмешение. В Алабама и Мисури например абортите са забранени без да се прави изключение в случаите на изнасилване и кръвосмешение.

Само в 16 от 50-те американски щата (както и в окръг Колумбия) има закони, защитаващи правото на прекъсване на бременност.

Досега абортите в Америка не бяха основно регулирани от наказателното право. От решаващо значение за разбирането на настоящата ситуация е, че решението, а те са всъщност две решения - "Роу срещу Уейд" от 1973 г. и "Планирано родителство" срещу Кейси" от 1992 г. - регламентираха абортите като проблем на правото на личен живот, което не е записано по този начин в конституцията.

През 1973 г. Върховният съд решава, че правото на аборт е гарантирано от конституционното право на личен живот и именно с това решение е свързано делото "Роу срещу Уейд". Става дума за съдебен процес, чиято история започва няколко години преди това - през 1969 г., когато 22-годишната Норма Маккорви открива, че е бременна. По това време тя е на работа извън Далас, където живее. След завръщането си в града, по съвет на приятели, тя съобщава на полицията, че е била изнасилена - законът на щата Тексас разрешава прекъсване на бременността само в случаи на изнасилване и кръвосмешение. Маккорви обаче няма късмет - не успява да докаже изнасилване. След като първият план се проваля, Норма стига до вариант "Б" - криминален аборт, но и това не се получава - специалистът, при когото отива, е арестуван от полицията.

В същото време адвокатите Линда Кофе и Сара Уедингтън търсят бременна жена от Тексас, която да иска да направи аборт и да е готова да бъде ищец, за да предприемат от нейно име съдебни действия срещу щата. И това се случва - малко след това Кофи и Уедингтън завеждат дело във Федералния съд на Тексас от името на Джейн Роу, зад което се крие бременната мис Маккорви. Обвиняем е окръжният прокурор Хенри Уейд от там идва и името на делото - "Роу срещу Уейд". Ищцата твърди, че законът на Тексас, който забранява абортите, освен при спасяване на живота на жената, е противоконституционен, неясен и нарушава конституционно защитеното ѝ право на личен живот.

Съдът постановява, че жената има право да прекъсне бременността по собствено желание, преди плодът стане жизнеспособен. В контекста на въпросното решение под жизнеспособност се разбира автономност - "способността да се съществува извън тялото на майката, включително с медицинска помощ". Приблизителният срок за постигане на автономност е 7 месеца (28 седмици); този праг обаче може да бъде намален на 24 седмици.

В по-късните етапи на бременността абортът може да бъде извършен само ако запазването на плода представлява опасност за майката. Решението се основава на правото на неприкосновеност на личния живот съгласно клаузата за справедлив процес на Четиринадесетата поправка в конституцията на САЩ.

Към момента, когато излиза решението на съда, Маккорви вече е родила и е дала дъщеря си за осиновяване.

Преди решението по това дело абортите са били изцяло разрешени само в четири щата и разрешени при ограничени обстоятелства в 16 други. Конституционните права имат предимство пред щатските закони, така че решението на съда анулира забраните в останалите 30 щата. То обаче позволява на щатите да налагат определени правила за аборти през втория триместър, за да защитят здравето на жената, както и да предприемат мерки за защита на живота на плода през третия триместър.

В новото решение от миналия петък обаче се казва, че Конституцията на САЩ не споменава и не защитава по никакъв начин правото на аборт и че законността му трябва да се решава на щатско ниво.

Решението бе взето с гласовете на петима съдии срещу четирима. Един от онези, които подкрепиха отмяната на решението "Роу срещу Уейд", консерваторът Кларънс Томас, заяви в писмено становище, че сега Върховният съд трябва да преразгледа други подобни решения, които защитават правата на американците на контрацепция, еднополовите връзки и еднополовите бракове.

Не на последно място трябва да се отбележи, че трима от петимата консервативни съдии, които взеха решението, бяха номинирани от президента Доналд Тръмп - Нийл Горсъч, Брет Кавано и Ейми Кони Барет. Назначаването на съдии, които да отменят решението по делото "Роу срещу Уейд", беше едно от предизборните обещания на Тръмп. Според Ройтерс това привлича на негова страна консервативните християни, които в крайна сметка се превръщат в негови "ключови избиратели". Именно по тази причина сегашното решение на Върховния съд ще се превърне в ключов момент в предизборната борба за предстоящите в САЩ избори.

Любопитно е, че Тръмп се опита да се дистанцира от отмяната на легализирането на абортите. Запитан от "Фокс нюз" дали е изиграл роля във това Върховния съд на САЩ да отмени решението от 1973 г., Тръмп отговори: "Бог взе решението".

По-късно обаче Тръмп направи официално изявление и приписа на себе си отмяната на легализирането на абортите.

Но като цяло в Републиканската партия е настъпило разцепление по въпроса - преди изборите през ноември те не са сигурни как да се справят с това решение, което може да отблъсне много избиратели от партията. Това важи особено за жени от предградията. Според института "Гутмахер", който подкрепя правото на репродуктивен избор, ограниченията върху абортите засягат предимно жени в САЩ, които не са бели, имат ниски доходи, имигранти и други маргинализирани групи.

Двама съветници на 45-ия президент заявиха пред в. "Вашингтон пост" при условие за анонимност, че Тръмп е казал насаме, че би било по-добре да се "ограничат", но не и да се забранят абортите. Той е убеден, че забраната няма да му помогне в бъдеще и предпочита междинните избори през 2022 г. и президентските през 2024 г. да се съсредоточат върху други теми - като инфлацията, имиграцията и "срамното" заминаване на Байдън от Афганистан, твърдят четирима източници, близки до бившия президент.

Сенаторите Джо Манчин и Сюзън Колинс, които някога подкрепиха кандидатурите на Горсъч и Кавано, вече изразиха разочарование от действията им, като отбелязаха, че преди утвърждаването им в Сената те ясно са заявили, че нямат намерение да отменят решението по делото "Роу срещу Уейд". А президентът на САЩ Джо Байдън нарече решението на съда "трагична грешка", която връща страната 150 години назад. Той призова Конгреса да коригира ситуацията, като превърне правото на аборт във федерален закон, и нарече темата ключова за изборите за Конгрес през есента, като заяви, че това ще бъде гласуване за "личните свободи, правото на личен живот, свободата и равенството". "Дотогава ще направя всичко по силите си, за да защитя правата на жените от държавите, засегнати от днешното решение", заяви президентът. Той обеща, че администрацията му ще направи всичко по силите си, за да защити правото на жените да пътуват до щати, в които абортът е разрешен, както и да им осигури достъп до лекарства за аборт и контрацептиви.

А група в Конгреса дори призова Байдън да обяви извънредна ситуация в областта на общественото здраве и "национално извънредно положение" след решението и да използва "всички налични инструменти" за защита на достъпа до прекъсване на бременността.

Жителите на редица щати, в които абортите са напълно забранени, могат да прекъснат бременност по два начина: да отидат в щат, в който абортът е законен, или да получат необходимите лекарства по пощата (ако медицинският метод е подходящ).

Досега в САЩ беше разрешено да се изпращат по пощата лекарства за аборт по медицински причини след консултация с лекар. Но дистанционните гинекологични консултации вече са забранени в 19 щата. И законодателите в други щати вероятно ще се опитат да затворят тази вратичка.

Според някои публикации лекарите вече не предлагат аборти, защото регионалните власти, като тези в Тексас, заплашват със затвор, а жените се страхуват от фактическата принуда да раждат деца против собствената си воля.

Посещението на клиника за аборти извън страната засега са законни. Възможно е обаче подобни пътувания да станат незаконни в бъдеще. В редица щати вече е незаконно (най-общо казано) да се помага при аборти. С други думи, лице, което закара до клиника в друг щат лице, желаещо да направи аборт, се счита за нарушител в собствения си щат - за разлика (засега) от самото лице.

Няколко големи компании вече обявиха, че ще плащат на служителките си, които решат да прекъснат бременност, да пътуват до други щати. Според в. "Ню Йорк Таймс" сред тях са Starbucks, Tesla, Airbnb, Netflix, JPMorgan Chase и Reddit.

"Върховният съд вече официално даде на политиците разрешение да контролират какво правим с телата си, решавайки, че вече не може да ни се има доверие да определяме посоката на собствения си живот", заяви Алексис Макгил Джонсън, президент на организацията "Планирано родителство".

Чуват се и мнения, че отнемането на правото на самоопределение превръща бременните жени в Америка в граждани втора категория.

Позицията на противниците на отмяната може да си изрази с едно изречение - "Да можеш да определяш собствения си живот, собственото си тяло, собственото си бъдеще - американците смятаха това за свое основно право и сега то бе нарушено".

От 1994 г. насам САЩ са четвъртата държава, която ограничава правото на жената да избере сама да прекъсне бременността си. Преди тях това са направили Полша, Никарагуа и Салвадор.

Привържениците на забраната на абортите често биват определяни като християнски националисти, като в сегашната му форма християнският национализъм става все по-доминиращ от 80-те години на миналия век и засилва влиянието си в Републиканската партия чрез финансови дарения и академични мрежи. Докато Роналд Рейгън, например, е подписал един от най-либералните закони за абортите като губернатор на Калифорния противно на личните си убеждения, през 1980 г. той вече води кампания срещу правото на репродуктивно самоопределение.

Днес въпросът за абортите е в центъра на републиканската политика. От гледна точка на християнските националисти премахването на по-нататъшните права на самоопределение също би било последователно - тяхната представа за идеалното общество е строго патриархално, ръководено от бели мъже. Християнският националистически идеал за патриархално общество застрашава по-специално правата на жените. Според изчисленията на демократите, след десетилетия белите жени трябва да обърнат гръб на републиканците, след като вече не са третирани като пълноправни граждани, а не бива да се забравя, че Доналд Тръмп беше избран за президент от 53% от белите американки.

Резултатите от проучване, проведено на 24-25 юни - непосредствено след решението на Върховния съд сочат, че то е разделило привържениците на Демократическата и Републиканската партия. Одобряват го 17% от демократите и 78% от републиканците, докато 83% не го одобряват, а 22% не го одобряват. Като цяло 81% от американците са убедени, че нещата в страната вървят "зле", а само 19% са убедени, че нещата са "добре", съобщи Си Би Ес.

Националните проучвания на общественото мнение показват, че над 60% от американците са против забраната на абортите. Но съдия Самюъл Алито, който говори от името на мнозинството в решението за абортите, разкритикува идеята, че Върховният съд трябва да се съобразява с волята на обществото. Той цитира покойния председател на Върховния съд Уилям Ренкуист: "Съдебната власт получава своята легитимност не от следването на общественото мнение, а от вземането на решения в най-добра светлина."

Конфликтът около абортите в САЩ със сигурност е не само културна война, а става дума за борба за социална и политическа власт и напрежението около тази тема няма да изчезне нито след изборите за Конгрес през есента, нито след президентските избори през 2024 г.

ИЗБРАНО