Картите са на масата, преговорите - на старта: Къде се срещат и разминават ГЕРБ и ПП-ДБ
Приликите са по-малко от разликите, които започват още от различното виждане за ротацията, регулаторите и спецслужбите
Документите на управляващите партии за общо управление вече са на масата и преговорите може да започнат по същество. Споразумението на ГЕРБ е много по-обхватно и детайлно разписано от меморандума на ПП-ДБ, показва сравнителен анализ на Dir.bg. То включва и механизъм за вземане на решения, но още на първо четене се открояват основните пресечни точки в позициите и вижданията за разпределението на властта. И по-важното - там, където позициите диаметрално се разминават.
Парламентът
- Борисов към ПП-ДБ: Пробвахме се 9 месеца - или правим нещо истинско, брак, или повече не става
- Вижте предложението на ГЕРБ-СДС за коалиционното споразумение с ПП-ДБ
- Денков за офертата на ГЕРБ: Добро начало на истински преговори. Габриел: Нужна е стабилност
- Денков депозира оставка, ПП-ДБ ще предложат НС да я приеме веднага
Къде са приликите
И двете формации извеждат като свои приоритети довършването на съдебната реформа с нов закон за съдебната власт, борбата с корупцията, довършването на процеса по присъединяване към Шенген с отварянето на сухопътните граници, развитието на държавата, стабилността на публичните финанси и еврозоната, следване на евроатлантически път.
Ротацията със смяната на местата на премиер и вицепремиер също е безпроблемна, но дотам. При неодобрение на кандидатура за регулатор или държавен пост партньорите да имат право на вето - тук също има припокриване на вижданията. И ПП-ДБ, и ГЕРБ държат за регулаторите да бъдат издигани хора с безспорни качества. От ГЕРБ одобряват и предложението на ПП-ДБ в регулаторите да имат право да влязат и предложени от граждански структури кандидати, но държат правото на НПО-та да е предварително разписано в съответния закон.
И някъде тук свършват пресечните точки. Къде се разминават?
От ПП-ДБ държат министрите да се определят само от двамата ротационни премиери, които ще си сменят местата. ГЕРБ не разчитат на този двуглас и изискват задължително участие на лидерите на двете формации. В документите си стои и причината за неколкоседмичния спор, който първоначално изостри отношенията, а именно отказът на партията на Бойко Борисов да отстъпи позицията на външния министър. ГЕРБ предлагат на ПП-ДБ да имат премиер и министър на образованието, а те самите да отговарят за външната политика при всяка ротация. ПП-ДБ държат на огледална размяна - тоест, при тях отказ от поста на външния министър няма, те очакват Николай Денков да го получи. И докато от формацията на Кирил Петков и Христо Иванов държат да се завъртят и председателят на парламента, и шефът на правната комисия, в проекта на ГЕРБ по този въпрос не фигурира нищо, което може и да означава, че ще поискат Росен Желязков да остане на поста си. Само хипотеза, разбира се.
Партньорите във властта не срещат единомислие и по въпроса за времевия отрязък, в който ще теглят каруцата заедно и официално документирано с подписи. Най-напред от ГЕРБ не заковават фиксирана дата за ротацията след подаването на оставката, гарантират само, че тя ще бъде приета от парламентарните групи. От ПП-ДБ планират съвместното управление да продължи до края на годината, още 9 месеца. Първата по големина парламентарна група пък предлага споразумението да важи до края на четиригодишния мандат на парламента, разбито на още 9 месеца и два периода от по 15 месеца. Тоест, общо три ротации, при които за ГЕРБ се очертават двама премиери с външнополитически министерски пост, а за ПП-ДБ остават едни 15 месеца месеца по средата. ГЕРБ обаче са изчислили, че така е справедливо, защото и двете формации ще имат два мандата от по 9 месеца и още два от по 15 месеца.
От ГЕРБ не формулират делбата на властта 50 на 50, както го назовават от ПП-ДБ, но го наричат "споделена отговорност". Разписват и ясен механизъм на кръстосан и взаимен контрол с реципрочност по оперативни въпроси - ако министърът е на едната партия, зам.-министърът да е от другата формация, а контролът да се осъществява от ресорната парламентарна комисия, от нейния председател или зам.-председател - според това коя от двете формации я оглавява. Когато не могат да постигнат съгласие по оперативни въпроси или по назначенията в някоя агенция и второстепенен бюджетен разпоредител, темата се повдига на лидерско ниво.
Там, където едните имат министър, той си посочва шефовете на агенции, другата партия пък има зам.-министри, предлагат от ГЕРБ. Когато министър не се справя, неговата коалиция го оттегля. А всеки, начело на министерство, ще се отчита на три месеца. Такъв механизъм за взаимен контрол в меморандума на ПП-ДБ няма разписан, тъй като поначало тяхната ротация се изчерпва само с огледалната само на Габриел и Денков.
Разминаването продължава основно и при регулаторите - тук от партията на Борисов са непримирими с предложението на ПП-ДБ и са категорични, че не може те да бъдат разпределени между двете управляващи формации. ГЕРБ-СДС напомнят, че шефовете на регулаторите ще се избират от Народното събрание според закона за съответния орган, а не през промяна на правилника на парламента. Преди това обаче предлагат работни групи от по трима членове от двете формации, които помежду си да обсъдят номинации. Извън скоби на списъка от комисии и институции, които НС трябва да избере заради изтекъл мандат, от партията на Борисов оставят Висшия съдебен съвет и Висшия прокурорски съвет.
По темата тяхното проектоспоразумение мълчи, докато от ПП-ДБ подробно са описали как си го представят, включително и с вертикална структура на прокуратурата и уточняването на избора на магистратите от парламентарната квота.
И тук идва втори голям препъникамък пред сближаването на позициите - плаващите мнозинства. ПП-ДБ ги забраняват категорично, ГЕРБ-СДС им казват - без тях не може, като напомнят, че 25 ръководители на 25 регулаторни и контролни органа и комисии трябва да бъдат избрани с мнозинство от 2/3. Също така опресняват паметта на партньорите си, че заедно събират само 132 гласа и няма как да стане без подкрепата на други групи в пленарната зала. Поставят обаче условието, че такова плаващо мнозинство ще се търси само от евроатлантически ориентираните. Това, и без директно да фигурира пряко записано ДПС в споразумението, води именно натам. Макар че и ИТН са подчертавали неведнъж, че са евроатлантици. Освен другото, ПП-ДБ държат да няма политически фигури в регулаторите, докато ГЕРБ не поставят такава преграда пред кандидатите, но подчертават, че навсякъде процедурите трябва да бъдат, както досегашните - номинации в НС, изслушвания в ресорните комисии и решение на парламента.
Следва другото голямо препятствие по пътеката едни към други - службите за сигурност. Могат да го прескочат само с цената на огромен компромис и отстъпление на едната страна. И няма как да го заобиколят.
ПП-ДБ са радикални - те настояват да се започне едва ли не от Сътворението и да се смени изцяло процедурата по избор на шефовете на ДАНС и ДАТО по решение на парламента и предложение на Министерския съвет. Това да върви успоредно с голям план за реформи в службите.
ГЕРБ са непреклонни по тази тема и категорично се противопостяват на съгласуване на кадрови решения за спецслужбите между партиите. За партията на Борисов е недопустимо шефовете на разузнаванията и другите органи по националната сигурност да се излъчват на базата на партийни квоти. Нещо повече - те казват, че дебатът трябва да се премести от парламента, и най-вече от телевизора, в Съвета за сигурност към Министерския съвет, където му е мястото.
По друг въпрос - изборния закон и начина на гласуване, от ПП-ДБ настояват за нова промяна, докато ГЕРБ не споменават темата в своите документи.
Разминаванията между тезисите на двете формации, с които влизат в преговори, са много повече от сходствата, което предполага и няколко варианта на развой на ситуацията - и двете страни да поемат по един тежък компромис, да го направи само едната страна или да отиваме към избори. Защото, при изработката на един общ документ между ПП-ДБ и ГЕРБ, с който да си стиснат ръцете и да запишат само точките, по които се припокриват, те са толкова малко, че подписването на ново споразумение става безпредметно. А и да бъде парафирано, горещите въпроси отново ще останат висящи и ще продължат да акумулират напрежение.