Процесът по размяната на 24 затворници и две деца между САЩ и Русия - най-голямата от Студената война насам, завърши тази вечер в турската столица Анкара, съобщи източник от турските сили за сигурност, цитиран от Ройтерс. 

Администрацията на американския президент Джо Байдън договори сложната сделка с Русия и още няколко държави, съгласни да изпратят осем затворници, излежаващи присъди на Запад, обратно в Русия. Президентът определи размяната като "дипломатически подвиг". "Някои от тези жени и някои от тези мъже бяха несправедливо задържани в продължение на години. Всички те преживяха невъобразими страдания. Тяхната агония днес приключи", заяви той. 

"Никакви парични суми не са разменяни като част от най-голямата сделка за размяна на затворници между Изтока и Запада, съобщи американският съветник по въпросите на националната сигурност Джейк Съливан, цитиран от Ройтерс.

Той добави, че споразумението не предвижда и облекчаване на санкции в замяна на освобождаването на задържаните лица. Съединените щати са работили, за да гарантират, че Русия ще освободи опозиционера Алексей Навални, преди той да умре в ареста, заяви още Съливан днес, цитиран от Франс прес.

"Работихме с нашите партньори по споразумение, което щеше да включва и Алексей Навални, но, за съжаление, той почина" през февруари при неясни обстоятелства в арктически затвор, каза съветникът по националната сигурност на американското президентство.

Кремъл съобщи, че руският президент Владимир Путин е помилвал с указ 12 затворници, включително трима американци, освободени днес. Стъпката е била предприета с цел да се осигури връщането на руски затворници, държани в чужбина. Руското президентство изрази благодарност към всички страни, помогнали за размяната, включително на беларуския президент Александър Лукашенко за освобождаването на германския гражданин Рико Кригер.

Сред по-известните имена на помилваните с указ са Пол Уилън, Еван Гершкович, Владимир Кара-Мурза, Алсу Курмашева, Иля Яшин, Олег Орлов и Андрей Пивоваров.

От освободените днес дванадесет германски граждани и руски политически затворници ще се върнат в Германия: Дитер Воронин, Кевин Лик, Рико Кригер, Патрик Шобел, Херман Мойжес, Иля Яшин, Лилия Чанишева, Ксения Фадеева, Вадим Останин, Андрей Пивоваров, Олег Орлов, Саша Скочиленко.

Осемте души, които се връщат в Русия, са: Вадим Красиков (от Германия), Артьом Викторович Дулцев (от Словения), Анна Валериевна Дулцева (от Словения), Михаил Валериевич Микушин (от Норвегия), Павел Алексеевич Рубцов (от Полша), Роман Селезньов (от САЩ), Владислав Клюшин (от САЩ), Вадим Коношченок (от САЩ).

Като цяло сделката включва освобождаване на 16 души, държани в Русия, в замяна на 8 лица, държани в САЩ, Германия, Норвегия, Словения, Полша, съобщи съветникът по националната сигурност в Белия дом Джейк Съливан.

В рамките на операцията затворниците са били транспортирани до Турция със седем самолета: два от САЩ и по един от Германия, Полша, Словения, Норвегия и Русия.

Десет затворници, сред които и двама непълнолетни, са изпратени в Русия, тринадесет затворници - в Германия, трима затворници - в САЩ.

Досега най-голямата размяна на агенти между Изтока и Запада е осъществена през юни 1985 г. 

Вашингтон продължава усилията си да постигне освобождаването и на учителя Марк Фогъл, каза висш представите на американската администрация. Турската разузнавателна служба МИТ съобщи, че е посредничила за постигане на сделката за размяна. 

Еван Гершкович - репортерът в Русия, който се превърна в история

Еван Гершкович

Снимка: БТА/АП

Еван Гершкович слиза от самолета в Москва през 2022 г., за да пише новини за известен вестник. Тогава той е на 31 години и смята получената задача за "работа мечта", разказва Ройтерс.

Мечтата обаче се превръща в истинско изпитание, когато Гершкович става първият американски журналист от времето на Студената война, арестуван в Русия по обвинения в събиране на поверителна военна информация в полза на американското разузнаване - обвинение, което той и работодателят му отричат.

Гершкович бе осъден на 16 години затвор, като според него и в. "Уолстрийт джърнъл" - изданието, за което той работеше - делото срещу него е било скалъпено.

По време на 16-месечното му задържане репортерът на "Уолстрий джърнъл" се превърна в разменна монета на Кремъл, когато президентът на Русия Владимир Путин намекна за евентуалната възможност Гершкович да бъде освободен в рамките на сделка с Вашингтон за размяна на затворници.

В килията журналистът се отдава на четене и следене на руски телевизионни канали. Не се подава и на отчаянието, докато е в затвора. На имейл акаунта му, създаден от неговите приятели и колеги, той получава многобройни окуражаващи съобщения. Връзката му с външния свят до голяма степен са изслушванията в съда, на които той стои в зона на съдебната зала, отделена със стъкла от останалите хора. Оттам той се усмихва на репортерите. Имал е възможност и да разговаря с родителите си - бивши граждани на СССР, които се местят в Щатите.

Гершкович завършва колеж в щата Мейн и работи във в. "Ню Йорк таймс", след което през 2017 г. се мести в Москва и работи за "Москоу таймс", а след това за Франс прес. Големият му пробив идва, когато става журналист на "Уолстрийт джърнъл" през януари 2022 г. - няколко седмици преди Русия да нападне Украйна. Базиран в Лондон и периодично изпращан в Москва за репортажи, той е един от малкото западни журналисти, които по това време продължават да пътуват дотам. Тогава репортерът пише новини за близкия кръг на Путин, частната военна компания "Вагнер" и икономическата ситуация в Русия.

През 2023 г. Гершкович е арестуван по обвинения в събиране на поверителна информация за завод за танкове, ползвани във войната в Украйна. Той, "Уолстрийт джърнъл" и Белият дом отричат обвиненията и казват, че той никога не е работил за американското правителство, а според американския президент Джо Байдън задържането му е "абсолютно незаконно".

След месеци на спекулации относно евентуалното освобождаването на Гершкович в рамките на сделка между Москва и Вашингтон за размяна на затворници, това днес действително се случи.

"Не изключвам възможността човекът, за когото споменахте, г-н Гершкович, да се върне обратно в родината си. Защо не? Няма никакъв смисъл да го държим в затвор в Русия", каза Путин по време на интервю с американския журналист Тъкър Карлсън.

Бившият американски морски пехотинец Пол Уилън

Снимка: БТА/АП

Бившият американски морски пехотинец Пол Уилън беше задържан от агенти на руската Федерална служба за сигурност (ФСС/ФСБ) на 28 декември 2018 г. в московския хотел "Метропол" по обвинения в шпионаж, припомни Ройтерс.

През следващите шест години руските власти отказваха да го освободят при няколко размени на затворници, включително и тази през 2022 г., когато в родината ѝ беше върната баскетболистката Британи Грайнър.

Американските власти заявиха, че 54-годишният Уилън, който беше осъден на 16 години затвор в наказателна колония, е "несправедливо задържан" от руските агенти и е станал тяхна мишена само, защото е американски гражданин.

Неговият случай беше отнесен до най-високо равнище в американското правителство, а държавният секретар Антъни Блинкън подчерта, че срещу Уилън са повдигнати "фалшиви обвинения в шпионаж" и съобщи, че той е третиран от Москва по различен начин от останалите затворници, за да бъдат засилени страданията на семейството му.

Уилън също отрече да е бил шпионин и обясни, че флашката, която е била намерена у него и беше посочена като доказателство за шпионската му дейност от руските власти, е съдържала снимки от ваканцията му в Русия, където е пристигал за сватбата на приятел.

След процес, проведен при закрити врата, за който американските дипломати казаха, че е бил нечестен и непрозрачен, през 2020 г. Уилън беше осъден за шпионаж на 16 години при строг тъмничен режим. Той беше отведен в наказателната колония ИК-17 в Мордовска област, източно от Москва.

Докато беше в затвора, той беше нападнат от друг затворник, който го удари в лицето и го принуди да се защитава. През ноември миналата година московски съд отхвърли молбата му да бъде преместен да излежи присъдата си в американски затвор.

През декември Уилън каза в интервю за Би Би Си, че американските предложения за освобождаването му са като "хвърляне на спагети срещу стена, за да се види коя ще залепне" и ги нарече "сериозно предателство". "Проблемът е, че животът ми изтича, докато те правят това", каза той пред телевизионния канал.

Седмици преди освобождаването му, той посочи пред Си Ен Ен, че се надява президентът Джо Байдън да се отнесе към неговия случай като на случай на негов собствен син, държан в затвора.

Той все пак изказа благодарност към американското правителство, че работи за освобождаването му, а семейството му подкрепи сделката за завръщането на Грайнър, макар да призова за повече действия по случая на Уилън.

Вадим Красиков, "руският патриот", когото Москва толкова искаше да си върне 

Разменените между Русия, САЩ и Германия американски журналист Еван Гершкович (вдясно) и служител на руската тайна служба ФСС Вадим Красиков

Снимка: Вадим Красиков, колаж: УНИАН via БТА

Руснакът Вадим Красиков, освободен в рамките на мащабна размяна на затворници, е в центъра на исканията на Кремъл: осъден за убийството в Берлин на бивш чеченски сепаратистки командир по поръчка на руската Федерална служба за сигурност (ФСС), той се оправдава в съда, че е жертва на недоразумение, посочва Франс прес.

Името му, около което витаеше загадка до края, се споменаваше от месеци като потенциален затворник, който да бъде разменен между Русия и западните държави. На няколко пъти Кремъл и самият руски президент Владимир Путин застанаха в негова защита, поне косвено.

На 15 декември 2021 г. той е осъден на доживотен затвор в Берлин за убийството на грузинец от чеченски произход, който се е сражавал срещу руските сили между 2000 и 2004 г. в Чечения. Засилвайки мистерията около себе си, той влезе в съдебната зала, след като фотографите и камерите я бяха напуснали.

Жертвата му, чието истинско име е Зелимхан Хангошвили, се подвизаваше под името Торнике Кавтарашвили в Германия - страната, в която живееше от 2016 г. със семейството си и където бе подал молба за убежище, след като бе оцелял в два опита за убийство в родината си.

На 23 август 2019 г., около обяд, в берлински парк Вадим Красиков, карайки велосипед, се приближава към жертвата си отзад и произвежда първи изстрел от разстояние със заглушител, след което я прострелва още два пъти контролно в главата от близко разстояние.

Според германските съдилища преди да извърши престъплението си, той е "пътувал като турист" до Париж и Варшава, а след това до Берлин.

При откриването на процеса на 7 октомври 2020 г. Вадим Красиков е казал на един от адвокатите си, че се казва Вадим Соколов, че е роден през 1970 г. и че е "руснак, неженен, строителен инженер".

Оттогава той не е променял позицията си и упорито мълчи. Според германските съдилища обаче той наистина е Вадим Красиков, роден е през 1965 г. и е бил командир на специално подразделение на руската тайна служба ФСС.

Според публикации на онлайн разследващия сайт "Белингкат" той е роден в Южен Казахстан, централноазиатска държава, която по онова време е съветска република, посочва АФП.

По време на съдебния процес редица улики затвърждават убеждението на прокуратурата относно самоличността на обвиняемия. Първо, лична снимка на Красиков с две татуировки, идентични с тези на заподозрения.

Второ, показанията на неговия зет, украинец, който го разпознал в съда, след като първоначално заявил, че не го познава от страх от евентуални репресии.

Москва винаги е отричала да е замесена в убийството и осъди, по думите ѝ, "политическата присъда" от 15 декември 2021 г., която беше произнесена срещу него.

На 9 февруари 2024 г. в интервю за консервативния американски журналист Тъкър Карлсън руският президент Владимир Путин обаче намеква, че Москва може да размени американския журналист Еван Гершкович, вкаран в затвора в Русия, за "някой, който е убил бандит в европейска столица по патриотични съображения".

Според сайта "Белингкат" това е ясна препратка към Вадим Красиков, който е женен два пъти и има три деца. Името на Красиков вече е било споменавано във връзка с плановете за размяна на двама американски граждани и руския опозиционер Алексей Навални, който почина в затвора на 16 февруари 2024 г.

Според "Белингкат" Красиков е заподозрян и за друго убийство, този път в Москва, през 2013 г., на предприемача Алберт Назаров.

Начинът на действие изглежда много сходен на този в Берлин: убиецът се приближава до жертвата с велосипед, след което я прострелва няколко пъти, отбелязва АФП.

Кои са останалите освободени от Запада затворници 

За Вадим Красиков се знае много, но кои са другите освободени от Запада затворници. Справка на Франс прес:

Артьом и Анна Дулцева

Двойка руски предполагаеми шпиони на възраст около 40 години. Те бяха арестувани в Словения през 2022 г. Пледираха виновни и бяха осъдени вчера на над една година и половина затвор за шпионаж и фалшификация на документи. Предполага се, че двамата са били агенти на външното разузнаване на Словения. Те са пристигнали в страната с аржентински паспорти през 2017 г. под чужди имена. Живеели са в Любляна. Заедно с тях е имало и две деца.

Павел Рубцов

Задържан от полските служби близо до границата с Украйна на 28 февруари 2022 г., той беше обвинен, че е шпионин на Москва. Има и испанска националност. Работил е като журналист за онлайн изданието "Публико" и за телевизия "Сехта".

Михаил Микушин

Задържан през октомври 2022 г. от полицията в Норвегия, той се е представял за бразилец на около 30 години, но не е говорел португалски. Година преди задържането му е бил назначен за изследовател в местен университет, където е работил по политиката на Норвегия в Големия север и върху хибридните заплахи. Всъщност е бил полковник от руското военно разузнаване, казва разследващият сайт "Белингкат".

Роман Селезньов

Арестуван през 2014 г. на Малдивите, а после прехвърлен в САЩ, той е хакер и беше осъден през 2017 г. на 27 години затвор за измами с банкови карти. Смята се, че вредите от измамите му възлизат на 169 милиона долара.

Владислав Клюшин

Руски бизнесмен. Арестуван в Швейцария през 2021 г. Екстрадиран към САЩ и осъден там на девет години затвор за участие в масирана кражба на компютърни данни от американски компании.

Вадим Коношченок

Руснак, задържан в Естония и екстрадиран към САЩ през юли миналата година. Заподозрян е, че е имал връзки с руската Федерална служба за сигурност и че е предоставил на руския отбранителен отрасъл технологии и боеприпаси, идващи от американски компании. 

Останалите затворници, освободени от Русия и Беларус

Снимка: БТА/AП

Много се изписа за Еван Гершкович и Пол Уилън, но кои са останалите освободени от Русия и от съюзника му Беларус затворници и предадени на Запада в рамките на тази размяна. Франс прес предлага кратка справка за тях: 

Олег Орлов

Той е на 71 години. Фигура е в областта на защитата на правата на човека. Беше осъден в края на февруари на две и половина години затвор за неколкократни критики срещу руската офанзива в Украйна. Присъдата срещу него беше потвърдена през юли. По образование Орлов е биолог. Той се присъединява към неправителствената организация "Мемориал" още през създаването й през 80-те години на миналия век. Организацията се превърна в стълб в търсенето на истината за престъпленията по време на СССР и на защитата на човешките права в постъветска Русия.

Лилия Чанишева

Тя е на 42 години и бивша координаторка в Урал на екипа на покойния руски опозиционен лидер Алексей Навални. Беше осъдена на девет и половина години затвор за екстремизъм. По професия е счетоводител. Но изоставя професията си, за да се присъедини към Фонда за борба с корупцията, основан от Навални. Задържана беше през ноември 2021 г. след като организацията на Навални беше забранена заради екстремизъм, а самият Навални беше пратен в затвора.

Ксения Фадеева

Тя е на 32 години и е също съюзничка на Навални. Беше избрана през 2020 г. в общинския съвет на Томск в Сибир заедно с други независими активисти, което по онова време беше възприето като рядък успех за руската опозиция. След забраната на движението на Навални тя отказва да замине в изгнание в чужбина. През декември 2023 г. е осъдена на девет години затвор за екстремизъм.

Владимир Кара-Мурза

Той е руско-британски гражданин на 42 години, силен критик на Кремъл. Беше осъден през април 2023 г. на 25 затвор за държавна измяна и разпространение на фалшиви новини за конфликта в Украйна. Според разследващи медии, като "Белингкат", "Инсайдър" и "Шпигел" руските тайни служби са били замесени в две отравяния срещу него, през 2015 и 2017 г. Той така и не се е възстановил напълно от тях и страда от нервномускулна патология. През май той беше отличен от журито връчващо американските журналистически награди "Пулицър" за статиите написани с риск на живота му, в които той влагал много страст от затворническата килия.

Иля Яшин

Активист в либералната опозиция в Русия от началото на 21 век. Той е на 41 години. Беше осъден в края на 2022 г. на осем години и половина затвор за това, че изобличил за убийствата на цивилни в украинския град Буча. В момента на ареста му беше член на московския общински съвет.

Александра Скочиленко

Артистка на 33 години, тя беше арестувана в Русия през април 2022 г., защото сменила етикетите в супермаркет с послания, критикуващи офанзивата на руските сили в Украйна. За това тя получи седем години затвор миналия ноември.

Алсу Курмашева

Руско-американска журналистка от "Радио Свободна Европа/Радио Свобода". Тя беше осъдена миналия месец на шест и половина години затвор за публикации срещу руската офанзива в Украйна. Курмашева е на 47 години и е живеела в Прага. Тя беше арестувана в Русия през октомври 2023 г., докато била там на пътуване от частен характер

Андрей Пивоваров

Задържан в Русия през 2021 г. той беше осъден на четири години затвор през 2022 г. за активизъм в забранена организация, наречена "Отворена Русия", свързана с бившия руски олигарх, живеещ в изгнание Михаил Ходорковски. Пивоваров е на 42 години. От килията си той води кампания за парламентарните избори през 2021 г. с лозунга "По-силни от страха".

Вадим Останин

Бил е съюзник на Навални. На 47 години е. Беше осъден на девет години затвор за екстремизъм, след като ръководеше бюрото на екипа на Навални в алтайски град.

Дитер Воронин

Политолог с руска и германска националност. Беше осъден през 2023 г. на 13 години затвор за държавна измяна заедно с руския журналист Иван Сафронов, който също беше осъден със същия мотив на 22 години затвор. Сафронов, който е специалист по военните въпроси, все още е в затвора.

Кевин Лик

Руско-германски журналист на 19 години. Задържан беше през февруари 2023 г. и осъден през декември на четири години затвор за държавна измяна.

Херман Мойжес

Руско-германски юрист. Задържан беше през май в Санкт Петербург и обвинен в държавна измяна.

Патрик Шобел

Задържан беше на летището в Санкт Петербург през януари и обвинен в трафик на дрога, след като у него са били открити дъвки с канабис. Той е германски гражданин.

Към този списък трябва да се добавя и освободеният от Беларус Рико Кригер. Той е военен лекар и е на 30 години. Осъден беше на смърт на 24 юни в Беларус заради тероризъм и наемническа дейност. Вчера беше помилван от беларуския президент Александър Лукашенко. Заподозрян беше, че е снимал военни обекти в Беларус през октомври 2023 г. за украинските тайни служби и че е заложил по тяхна заповед взривно устройство на железопътна линия близо до Москва. Според профила на Кригер в "ЛинкедИн" той е работил за Червения кръст в Германия и е бил преди това и охранител в посолството на САЩ в Берлин.