00:21 | 27.11.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

ЕС отне мечтата на Борисов да свърже София с Кьолн през Скопие и Тирана

Страх от неефективно разширяване блокира началото на преговорите със Северна Македония и Албания

Снимка: AP/БТА

ЕС отне мечтата на Борисов да свърже София с Кьолн през Скопие и Тирана

Страх от неефективно разширяване блокира началото на преговорите със Северна Македония и Албания

14:11 | 18 октомври 2019 | Автор : Виктор Стефанов 127 19825 Снимка: AP/БТА

Пакетно обвързаните Северна Македония и Албания не получиха покана за започване на преговори за членство в ЕС. Евролидерите съвсем пестеливо ги насърчиха да продължат да се надяват, въпросът им ще бъде разгледан отново идния май.

Балканите

Мнозина наблюдатели вече направиха извода, че съществува непреодолима дистанция между ЕС и Западните Балкани. След тази разочароваща за двете страни липса на решение се поставя въпросът оправдани ли са досега проведените реформи.

"Политическата стабилност в региона е също и политическа стабилност за нас" - тези думи на канцлера Ангела Меркел от 2017 г. остават просто лозунг.

Едва ли скоро София ще се свърже с Кьолн през Скопие и Тирана...? Това според премиера Бойко Борисов и Ангела Меркел е "основната ос, която сме длъжни да направим" - по тяхно общо мнение от миналата година.

Кой и защо сложи прът в колелата на двете страни

Първо е важно да кажем, че както България и Румъния, така и Северна Македония и Албания категорично вървят в пакет. Ако някой има възражения срещу едната страна, а приема другата, губят и двете. А започването на преговори изисква пълно единодушие на страните членки.

Франция е против и двете страни, съображението й е принципно: просто настоява за реформа на процеса на разширяване (присъединяване), който смята за "неефективен" и "онеправдаващ". Холандия изтъкна, че всяка страна трябва да бъде оценявана по собствените й заслуги и е по-склонна, заедно с Дания, да даде шанс на Скопие. Но двете страни са категорично против Тирана, която има "допълнителна работа за вършене" по думите на холандския външен министър Стеф Блок.

Мнозина смятат, че сега доверието в ЕС ще бъде силно подкопано, тъй като не е изпълнил обещанията си да даде ясна европейска перспектива на двете страни.

Виж още Правителството подкрепи старта на преговори със Северна Македония, но постави условия

Ние направихме това, което Европа искаше от нас, заяви албанският премиер Еди Рама.

Ако накажат най-добрия пример - единствената страна без отворени двустранни въпроси, как ще мотивират Вучич (президента на Сърбия Александър Вучич - б.р.), как ще мотивират Тачи (президента на Косово Хашим Тачи) в Косово или как ще мотивират Босна и Херцеговина, запита македонският премиер Зоран Заев. Липсата на реална (писмено декларирана) перспектива ще има сериозни политически последици конкретно в Скопие - Заев каза, че правителството му ще падне.

Бойко Борисов, като че ли изчерпа ситуацията с едно изречение: "да, има страх от разширяване - такъв е спорът".

Оставен ли е в чужди ръце "дворът на Европа"

Европейският съюз рискува да загуби влиянието си в Западните Балкани е мнението на еврокомисаря по политика на добросъседство и разширяване Йоханес Хан. А загубата на влияние на Балканите, според австрийския политик, не е в интерес на Европейския съюз, тъй като "това е дворът на Европа".

Виж още Руската "прегръдка" на Балканите не отслабва

В нашия регион има голям интерес от Турция, Русия и Китай, които искат да проникнат в Европа. Но те не ни предлагат върховенството на закона и демокрацията, видяхме го и искаме демокрация. Това са думи на Зоран Заев.

Опасенията за чуждо влияние често се използват като плашило за Балканите и за Обединена Европа. Когато премиерът Борисов беше ротационен председател на ЕС (през първата половина на 2018 г.) предупреди, че ако една част от Европа си я дадем просто ей така, няма на кого да се сърдим после, че ни е влязъл в задния двор. Имаше предвид "влиянието на Турция, или на Саудитска Арабия, или на Китай".

От страните, за които пишем, Албания и Черна гора членуват в НАТО, а Северна Македония скоро ще стане 30-ият член на Алианса. Досега 23 от 29 членки на НАТО са ратифицирали протокола за присъединяване на Скопие. Последно го направи италианският сенат - на 16 октомври.

"Пробойните" за някакво евентуално руско влияние остават две - Сърбия и Босна и Херцеговина.

Белград трябва да "изчисти" позицията си към Русия. Сърбия планира да се присъедини (на 25 октомври) към Евразийския икономически и търговски съюз, доминиран от Москва. Брюксел настоява, че когато Сърбия се присъедини към Общността трябва да отмени двустранните си споразумения с други държави. Дотогава обаче (още в процеса на преговорите) Белград ще трябва да започне да уеднаквява политиките си с ЕС, вместо да търси нови съюзи. Както е известно в този съюз членуват Русия, Армения, Беларус, Казахстан и Киргизстан. Наблюдател е Молдова. Белград все пак заяви, че ще прекрати сътрудничеството с евразийския съюз, когато преговорите с ЕС го наложат.

Виж още Нови искри на Балканите: Войнстващ ислям и агресия в Босна, ксенофобия и военнопрестъпници в Хърватия

Турското влияние се свързва със същите две страни. Анкара, Сараево и Белград създадоха тристранен механизъм за взаимодействие със срещи на най-високо ниво - в началото на месеца такава се проведе в сръбската столица, догодина ще е в Босна, а след това в Турция. На 8 октомври в Белград в присъствието на турския президент Реджеп Тайип Ердоган беше направена и първата копка на строежа на магистрала от сръбската столица до Сараево. Александър Вучич благодари на Турция и на Ердоган за "несъмнената им стабилизираща роля на Балканите". На същия Ердоган, който преди по-малко от две години каза, че "албанците трябва първо да интегрират териториите си, а след това да се присъединят към ЕС", явно имайки предвид Албания, Косово, части от Македония, дори Сърбия и Черна гора.

В телевизионно интервю от преди два дни Вучич беше категоричен, че Сърбия ще продължи пътя си към ЕС, защото това е "умно и мъдро решение". Но заедно с това се зарече да не позволи на никого да застраши приятелството на страната му с Русия, Китай, Япония и Турция (виж по-долу).

Китай решително навлиза в Европа с много инфраструктурни проекти и различни споразумения и инициативи, ключова от които е "Един пояс, един път". Както се изрази професорът по международни отношения в Лондонската школа по икономика и политически науки Кристофър Кокър пред Белградския форум за сигурност "страните от Западните Балкани могат да се превърнат в "непотопяем самолетоносач на китайските инвестиции и експанзия".

Херман ван Ромпой, почетен член на Европейския съвет в интервю за сръбския в. "Политика", отбеляза, че Европейският съюз е най-големият донор на Сърбия и никога не би вложил толкова енергия и средства без твърда вяра в нейната европейска съдба. Балканите принадлежат към Европа и могат да й предложат много".

Докъде все пак стигнаха Македония и Албания по пътя към ЕС (по информация на ЕК)

На заседание от 15-16 декември 2005 г. Европейският съвет реши да предостави на бившата югославска република Македония статут на страна кандидатка.

Виж още "Славянско братство" между Сърбия, Русия и Беларус при война на Балканите

От 19 декември 2009 г. гражданите на (вече) Северна Македония могат да пътуват без визи до Шенгенското пространство. На 26 юни 2018 г. Съветът по общи въпроси прие заключения относно процеса на стабилизиране и асоцииране ЕС-Западни Балкани, който обхваща Северна Македония. Два дни по-късно Европейският съвет одобри тези заключения. Но ЕС не можеше да вземе решение за започване на преговори за присъединяване, не и преди промяната на името. На 18 юни 2019 г. Съветът приветства Преспанско споразумение и взе под внимание препоръката на ЕК за започване на преговори за присъединяване с Република Северна Македония и Албания.

Албания подаде молба за членство в ЕС на 24 април 2009 г. На 26 и 27 юни 2014 г. Европейският съвет реши да даде на Албания статут на страна кандидатка. На 18 юни 2019 г. Съветът на ЕС взе под внимание препоръката на ЕК за започване на преговори за присъединяване с Република Северна Македония и Албания.

"Регионални спирачки" пред Сърбия

Сърбия подаде молба за членство в ЕС на 19 декември 2009 г. На 12 октомври 2011 г. ЕК даде положително становище и препоръча на Сърбия да бъде даден статут на страна кандидатка, което ЕС направи на 1 март 2012 г.

На 27—28 юни 2013 г. Европейският съвет постигна съгласие за започване на преговори за присъединяване със Сърбия най-късно до януари 2014 г. Фактически те стартираха на 21 януари 2014 г.

На 27 юни 2019 г. започнаха преговорите по Глава 9 "Финансови услуги". Така 17 от общо 35 преговорни глави вече са отворени за преговори, като 2 от тях вече са временно затворени.

И ако от хода на преговорите със Сърбия досега лъха оптимизъм, то пред страната стоят регионални "спирачки". Такива са отношенията на Белград със съседите. Сърбия няма да се придвижи много по-напред преди да признае Косово и да се помири докрай с другите си съседи Хърватия и Босна и Херцеговина. Сложни са и отношенията с Албания, чиято нова власт отказва и да чуе за нови граници след размяна на територии между Сърбия и Косово. Двете страни трябва да стигнат до "задължаващо ги споразумение".

Черна гора отдавна покрива всички политически критерии за членство. 32 от общо 35 преговорни глави са отворени за преговори, като 3 от тях вече са временно затворени. В страната се разплащат в евро, което е фактически национална парична единица.

Босна и Херцеговина подаде молба за членство на 15 февруари 2016 г. Няколко месеца по-късно - през септември, във връзка с тази молба Съветът на ЕС призова страната да продължи усилията си за реформи в съответствие с представени властите график и план в тясно сътрудничество с Европейския съюз, международните финансови институции и международни партньори, както и с гражданското общество. Имат се предвид социално-икономическите реформи, реформи в областта на върховенството на закона и публичната администрация.

Косово обяснимо е на края на опашката. Засега са проведени няколко заседания на Съвета за стабилизиране и асоцииране ЕС - Косово, които правят преглед на отношенията между двете страни и се обменят мнения за развитието на обстановката в Западните Балкани. Всеки напредък се свежда до осигуряване на нормално съжителство със Сърбия.

ИЗБРАНО