Нови искри на Балканите: Войнстващ ислям и агресия в Босна, ксенофобия и военнопрестъпници в Хърватия

Мигрантската криза в Босна и Херцеговина застрашава Хърватия и е истинската причина за избухналата кавга между съседните държави

16:52 | 31 юли 2019 | Редактор : Виктор Стефанов 44 6033 Снимка: AP/БТА

Словесни сблъсъци в дипломатически скандал белязаха деня в съседните балкански държави - Хърватия и Босна и Херцеговина. Предполагаемо изявление на президента на Хърватия Колинда Грабар Китарович предизвика остри реакции в Сараево.

Балканите

Какво е казала Грабар Китарович

Хърватският президент, която е на посещение в Израел, разговаря вчера с президента Реувен Ривлин по въпроса за мигрантите (по този въпрос ще се върнем по-нататък) и направи оценката, че Босна и Херцеговина е нестабилна страна, контролирана сега от войнстващия ислям, съобщи израелският "Джерузалем пост". Както можеше да се очаква хърватският държавен глава отрече да е казвала подобно нещо.

Как реагираха засегнатите

Ръководителят на босненското Председателство, хърватинът Желко Комшич, заяви, че Босна и Херцеговина не е нестабилна държава, а хърватският президент е нестабилна, предаде агенция Бета, цитирана от БТА.

"Съжалявам, че президентът на Хърватия продължава с пропагандната дейност във вреда на Босна и Херцеговина, като казва брутални неистини. Изглежда това не е изключение, а правило в отношението на Грабар Китарович към Босна и Херцеговина", каза Комшич за сараевския интернет сайт Кликс.

Мюсюлманският член на босненското Председателство Шефик Джаферович заяви на свой ред, че тези твърдения на хърватския президент са "гнусни обвинения, които не са подкрепени с никакви доказателства".

"На всички в Европа е ясно, че става въпрос за лъжи, фабрикувани от агресивната и ксенофобска политика на официален Загреб към Босна и босненците, която има всички елементи на фашизъм", подчерта Джаферович.

Той определи изявленията на Грабар Китарович като "същия онзи пропаганден речник, с който си служеха осъдените военнопрестъпници и ръководители на така наречената Херцег-Босна, когато се опитваха да оправдават чудовищните престъпления, извършвани срещу босненски мюсюлмани".

"Ясно ни е, че Грабар-Китарович е в предизборна кампания и се опитва да се пребори за гласовете на десницата, това обаче не трябва да бъде в ущърб на двустранните отношения със съседни държави", заяви Бошняшкият национален съвет.

Ситуацията е била осъдена от Бошняшкия национален съвет, главата на Ислямската общност в Босна и Херцеговина Хусеин Кавазович, председателя на Еврейската общност в страната Якоб Финци и посланикът на Босна и Херцеговина в ООН Свен Алкалай.

Кабинетът на хърватския член на колективното босненско председателство е извикал посланика на Хърватия на разговор заради съобщеното от "Джерузалем пост", предаде агенция Фена.

Как реагира Колинда Грабар-Китарович

Помолена да коментира острите реакции от Босна и Херцеговина, хърватският президент повтори, че не е изговаряла приписваните й думи и напълно отхвърли реакциите, в които сравняват Хърватия с фашизъм. По нейните думи, дошло е време да се размисли за отношенията между Хърватия и Босна и Херцеговина.

"Тъкмо обратното (на твърденията), в последно време за съжаление виждаме редица стъпки, които Босна и Херцеговина предприема по отношение на Хърватия и които са доста агресивни. Би трябвало да разговаряме за сътрудничество, как можем да си помогнем за решаване на проблемите", каза тя.

Междувременно реагира и нейният кабинет с посланието, че "в международните отношения е много необичайно да се реагира на непроверени твърдения в медиите".

"Всяка държава първо би изпратила посланика си в Хърватия да провери твърденията и тогава би реагирала по съответния начин", се казва в съобщението на кабинета на Колинда Грабар Китарович.

Босна се пука по шевовете от мигранти, стигна се до убийство

Може би именно мигрантската криза в Босна и херцеговина, която рискува да подпали и Хърватия е дала повод на Грабар Китарович да направи остро изявление в Израел. Броят на мигрантите, които се опитват да стигнат в района на Унско-санския кантон в Босна и Херцеговина през последните няколко седмици отново нараства и според полицейски източници всеки ден до 100 чуждестранни мигранти пристигат в района на Бихач и Велика Кладуша (близо до границата с Хърватия), съобщи днес Танюг. Макар полицията да продължава да провежда мерки за забрана за прииждане на мигранти, най-голямата част от тях успяват да пристигнат пеш, използвайки алтернативни посоки на движение и заобикаляйки полицейските патрули.

Говорителят на вътрешното министерство в Унско-санския кантон Але Шилджедич казава, че след като пристигнат в Бихач, по-голямата част от мигрантите се опитват да се настанят в приемните центрове "Бира" и "Боричи", на които обаче капацитетът е препълнен.

Представителят на Международната организация за миграция Дражен Рожич посочва, че тези центрове не приемат нови мигранти и спазват договора с властите техният брой в центровете да не надвишава 1500 души. Той посочва, че Международната организация за миграция не е съгласна мигрантите да се настаняват в мястото Вучяк, където е формиран приемен център на мястото на някогашно сметище с изключително тежки условия. Условията във Вучяк, където в момента се намират над 500 чужди граждани, са много тежки, а силните валежи неотдавна напълно потопиха лагера и причиниха големи проблеми.

Междувременно мигрант бе убит в конфликт с други мигранти в босненския град Тузла. Конфликтът станал близо до търговския център "Омега" в Тузла, където всекидневно се събират мигранти, които седят там или просят.

Кавгите между мигранти в Тузла са чести, а поводи са храна, напитки, мобилни телефони, пари и взаимна нетърпимост между определени групи.

Фон дер Лайен изчетка Хърватия

Само ден преди да се разрази кризата между съседите новоизбраният лидер на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен изрази в Загреб подкрепата си за усилията на Хърватия да се присъедини към еврозоната и към шенгенското пространство.

"Уважавам огромните усилия, които полага Хърватия. Аз съм на ваша страна", каза Фон дер Лайен на среща с хърватския премиер Андрей Пленкович.

Фон дер Лайен каза още, че най-новата членка на ЕС Хърватия, която се присъдени към съюза през 2013 г., е "изключително успешна" и представлява ролеви модел за много други страни.

Новият председател на ЕК изрази "възхищение от хърватските постижения" и благодари за подкрепата на Хърватия и на премиера Андрей Пленкович при нейното избиране на поста.

ИЗБРАНО