Антоний Тодоров пред Dir.bg: Политиците гледат на изборите като на ротативка

Евроатлантическо правителство е невъзможно заради оставеното наследство след 12-те години управление на ГЕРБ. Имаме проблем със силна, политическа лява алтернатива, заяви политологът

07:38 | 22 септември 2022 | Автор : Калина Петрова 38 2576

В тази предизборна кампания, която е банална и безинтересна, общото послание на партиите, което се чува, е "Ще правим това, което винаги сме правили". Това заяви в интервю пред Dir.bg политологът Антоний Тодоров. Според него евроатлантическо правителство е невъзможно заради оставеното наследство след 12-те години управление на ГЕРБ. "Имаме проблем със силна, политическа лява алтернатива. БСП загуби много от политическата си тежест, виждаме изборните й резултати напоследък", твърди Антоний Тодоров. Той недоумява, че може да има български социалист, който да смята Орбан и Путин за добър пример. Тодоров смята, че политическите партии очакват поредно завъртане на рулетката на следващите избори и гледат на тях като на ротативка, като се надяват, че ще ги врътнат още веднъж и току виж, са спечелили. Политологът е на мнение, че българското общество не стои зад президентска република, а и това не е решение на проблема с омагьосания кръг от избори, в който влезе страната ни. Антоний Тодоров очаква по-ниска избирателна активност в сравнение с предишни избори.

Избрано

- Възможно ли е съставяне на правителство след изборите?

- Парадоксът е, че след като самите политически лидери изглежда не виждат кой знае какво решение, откъде очакват то да дойде? Могат да питат гражданите на изборите какво предпочитат и те да отговорят. Разбира се, веднага ще кажа - изборите ангажират нашата гражданска отговорност. На изборите не ходим сякаш сме в супермаркета, да изберем онази стока, която най-много ни харесва. В крайна сметка изборите са за това да формират управление, да излъчим представители, които да формират правителство. Нека да не забравяме, че гласуваме за правителство. Представяме си как би изглеждало то според нас, доброто за нас правителство на България след тези избори. Това го казвам, за да не забравяме, че ние, като граждани, също имаме отговорност и не само трябва да я търсим от политиците. Вярно е, че бяха начертани изключително много червени линии. Те сякаш не позволяват да си представим някакви коалиции, в които заедно да управляват ГЕРБ и ПП. Знаем, че ГЕРБ правят усилие да излязат от политическата изолация, в която изпаднаха в последните две години, лансирайки тезата, че на България е необходимо евроатлантическо правителство, смятайки, че по този начин някак си ще подтикнат избирателите да подкрепят такава формула. Само че такава формула не може да бъде на всяка цена, защото явно е, че имаме нещо, което остава, така или иначе, нерешено от всичките тези години след правителството на Бойко Борисов. И това е наследството на това управление от 12 години. Докато не бъде решен по някакъв начин този въпрос, не мога да си представя ГЕРБ да се върне фанфарно във властта. Това би било някаква обида към всичко онова, което се случи през тези две години.

От друга страна, ако нещата се запънат до степен, до която новоизбраният парламент да не може да състави мнозинство, какви са възможните формули? Въпросите, които си заслужава да зададем към политиците, защото те сякаш очакват някакви чудодейни решения, са, например, ГЕРБ биха ли се съгласили да подкрепят едно правителство, в което не участват само заради стабилността на България, тоест да не поставят въпроса за вот на недоверие, така, както го направиха при предишното правителство.

Второ, тези три партии, които обявяват, че биха искали да продължат заедно в едно бъдещо правителство - ПП, ДБ и БСП, продължават ли да стоят на тази си позиция и ще бъдат ли склонни да оставят на заден план някои от различията си, които са очевидни, особено в тази критична ситуация около войната в Украйна, газовите доставки и т.н.?

Ето това са въпроси, които трябва да си зададем. Можем ли да си представим едно управление, в което, например, ГЕРБ е първата политическа сила, подкрепена от ДПС или с участието на ДПС и евентуално с участието на някой трети, например "Български възход" на Стефан Янев, ако влязат в парламента? Не си представям такова управление да срещне одобрението на достатъчно мнозинство в обществото.

Една друга формула, която се обсъжда, е техническо правителство, наричат го експертно, програмно, няма значение. Да си представим една такава възможност. Това обаче, ако се случи, трябва да е много ясно и публично договорено. Трябва да е ясно какво ще е това правителство, за колко време ще управлява и какво точно ще трябва да върши и особено какво не трябва да върши. Само че има очаквания за съдебна реформа. Едно такова правителство в състояние ли е изобщо да прокара такава реформа в един раздробен парламент?

В крайна сметка, ако всичко това се окаже невъзможно, има вариант за поредните избори през февруари, но се страхувам, че тази дълга поредица от предсрочни избори не просто ще умори избирателите, ще ги обезвери изобщо към идеята, че изборите са инструмент да се формира управление. И това, честно казано, ме плаши. Затова е хубаво още на тези избори на 2 октомври добре да помислим като граждани как точно ще гласуваме.

- Заговорихте за евроатлантическо управление вдясно, но погледнем и вляво - какъв знак даде вляво Сергей Станишев с решението си да не бъде председател на ПЕС с аргумента, че собствената му партия БСП е загубила европейска идентичност?

- Този вид критика на Сергей Станишев спрямо ръководството на БСП не е от вчера. Той е критичен от много отдавна. Освен това, мисля, че той има основание да каже "Как сега ще се кандидатирам отново за председател на ПЕС, след като дори собствената ми партия БСП направи всичко възможно на предишните европейски избори да не попадна на избираемо място в листите". Виждаме едно несъответствие, което той констатира. Освен това в средите на европейските социалисти, социалдемократи в момента БСП не стои много убедително по няколко причини - защото БСП се различава от мнозинството от партиите на тази група по съществени въпроси, например в отношението си към Истанбулската конвенция против насилието срещу жени. Така че, Станишев казва нещо, което стана очевидно. Той не се чувства видимо комфортно като кандидат отново за лидер на ПЕС от страна на политическа партия, която е в едно много трудно положение.

- Има ли ляво в момента в България, един от аргументите на лидера на ПЕС бе и че БСП подкрепя дясно авторитарния Орбан?

- Това е големият въпрос. Преди няколко месеца бях съорганизатор на среща на млади хора от различни леви проекти и партии, включително и БСП, но не само. Там поговорихме защо лявото пространство така се раздроби, изчезна. Видях немалко млади хора, които са загрижени за това и които наистина се опитват да търсят някаква трансформация. Имаме проблем със силна, политическа лява алтернатива. БСП загуби много от политическата си тежест, виждаме изборните й резултати напоследък. БСП от една партия, която беше в състояние да мобилизира милион избиратели през 2005 г., сега в момента се движи около максимум 250 000 - 300 000 избиратели, което очевидно е сериозен проблем и той трябва да се дискутира в самата партия. Разбира се, че самата идея, че един български социалист може да смята Орбан за добър пример, да не говорим за Владимир Путин, е странна. Нито Орбан, нито Путин имат нещо общо, каквото и да било, с левицата. Нека да стане ясно това, защото мнозина изглежда са се объркали.

- Имат ли ясни послания партиите? Като че ли газът и корупцията са лайтмотивът на тази предизборна кампания? Създава се впечатление, че кампанията върви вяло.

- Като цяло кампанията е едновременно банална и безинтересна. Ако говорим за нови послания, вижте само слоганите на участващите в надпреварата - те са изключително банални, повтарят стари слогани и нищо ново. В тази кампания общото послание, което се чува, е: "Ще правим това, което винаги сме правили". Това обезсърчава много граждани, за съжаление. Онова, което ме опасява, е, че може да стане така, че "Газпром", непряко, да определи политическия дебат и изхода от ситуацията. Не вярвам, че отношенията с "Газпром" и дори с Русия имат толкова силно влияние над българското общество и да подействат върху поведението на избирателите. Това е нещо допълнително. Онова, което трябва да оказва влияние върху избирателите, според мен, е свързано наистина с начина, по който живеем. Но не трябва да го свеждаме само до това дали хладилникът ще е пълен, а трябва да е ориентирано към такива въпроси, като "Искаме ли да продължим да живеем в едно изключително неравно общество, в което някои наистина няма да могат да се изхранят и отоплят тази зима, а други наопаки? Искаме ли да живеем в едно общество, където корупцията изяжда огромна част от приходите на държавата? Искаме ли да живеем в едно общество, където ще продължават да използват прокуратурата, например, като политическа бухалка? Искаме ли да живеем в общество, където управляващите ще могат да рекетират неудобните за тях бизнеси? Това са въпросите. А иначе, разбира се и отношението спрямо войната в Украйна и "Газпром" са важни въпроси, това е една неочаквана криза, но те не могат да застанат в центъра на политическия дебат. Най-малкото, защото дори когато говорим за войната в Украйна, ние сме извън тази война, не сме пострадали директно. Хубаво е да си го кажем. Цялата солидарност с украинците или пострадалите от войната е важна, но не можем да правим така, сякаш тази война се води у нас.

- Очертава ли се да влезем в омагьосан кръг от избори, решение ли е президентска или полупрезидентска република?

- Често тези термини президентска и полупрезидентска републики се употребяват в едно общество, където широката публика абсолютно не си дава сметка какво значат всички тези понятия. За президентска република заговори един френски политолог през 60-те години, като нарече така френската политическа система, където имаме парламент, който избира министър-председател, и президент, който се избира пряко от народа. Същата е системата и в България, но това е по същество парламентарен режим, защото парламентът може да избере и да свали правителството. Като кажем президентска република, ами това са режимите в САЩ и цяла Латинска Америка, там президентът се избира пряко, тоест изпълнителната власт няма министър-председател. Много хора не си дават сметка за какво става дума. Като кажем президентска република, си представяме например Русия или Турция, един много властен президент, който се налага над всички участници в политическия живот, над институциите и изобщо той е в центъра на събитията. Това е нещо друго и тогава казваме:"Искаме ли да засилим до такава степен властта на избрания пряко президент, или не". Това обаче минава през конституционна промяна и няма как такава промяна да се случи, защото не виждам никакъв консенсус в обществото за това. Има много хора, които някак си се надяват някой с по-твърда ръка да оправи нещата, сякаш чудодейно. Политическите партии, които очакват поредно завъртане на рулетката на следващите избори, гледат на тях като на ротативка - хайде, ще ги врътнем още веднъж и току виж сме спечелили. Няма как да се случи това. Изборите са съвсем различно нещо. За мен има такава опасност, ако влезем в една дълга спирала от избори, но увеличаването на президентските правомощия първо не може да мине без парламент и то без учредителен парламент. Второ, това е абсолютно неработещо решение, ако въобще е решение на ситуацията. Не мога да си представя, че повечето хора в България биха искали да живеят като в Турция или Русия.

- Споменахте очакванията за чудодейното решаване на проблемите, част от избирателите имат такива нагласи при всеки един вот. Очаквате ли изненади на тези избори и кои партии ще влязат в този парламент?

- Следя резултатите от допитванията в социологическите агенции, но едно проучване показа, че значителен брой от питаните в тези сондажи в продължение на години всъщност невинаги казват това, което възнамеряват да направят в изборния ден. Но понеже ние сме все пак същества със свободна воля трябва да си представим, че тези сондажи са моментни и не ни дават реална представа какво всъщност ще се случи. Тоест нещата са непредвидими. Да, могат да влязат 8 или 6 политически партии. Ако са 8, трудността за правителствено мнозинство ще бъде по-голяма. Ако бъдат 6, зависи какво ще е разпределението между тях. Не съм голям оптимист. Очакваните партии, които ще влязат, ще бъдат ГЕРБ, ПП, БСП, ДПС, ДБ, всички те са над видимия праг от 4 процента. Много близо са две други партии - това е "Възраждане" и "Български възход". Двете партии засега не е много ясно към кой от лагерите ще бъдат. За "Възраждане" е ясно, че иска България да постави под въпрос членството си в НАТО и в ЕС в някакъв смисъл, като например, отказ да се влезе в еврозоната, нещо, което е задължение по договора за присъединяване. Едно време "Атака" поставяше този въпрос, но те нямат шанс сега да влязат в парламента. Така че, ако говорим за евроатлантически консенсус в този контекст, аз не виждам той да се е разцепил. В обществото има достатъчно подкрепа в тази насока. С "Възраждане" никой няма да иска да прави коалиция, така че, ако влезе в парламента, тя ще бъде най-шумната опозиция, както и досега. Какво ще правят другите е въпрос на здрав разум, политическо умение да се договори едно или друго. Тази червена линия - ГЕРБ да бъдат държани извън властта, е линия, която не е измислена от сега, протестите през 2020 г. започнаха с това искане.

Ако в парламента влезе ИТН, въпреки че те наистина загубиха много от своята подкрепа, то тогава дори техните заявления за участие в коалиция, ако не са във властта само Кирил Петков и Асен Василев, тази червена линия е хубаво да не бъде повтаряна непрекъснато, защото ясно е, че ИТН свалиха предишното правителство. Но оттам насетне, ако се стигне до сериозни преговори, е добре да премислят позицията си, ако влязат, разбира се, в НС.

- Стигнаха ли все пак посланията до хората и каква ще е избирателната активност?

- Според мен избирателната активност ще е по-ниска, в сравнение с предходни избори и това ще е много катастрофално, защото това ще са най-много 2 600 000 избиратели, а имаше избори с над 3 500 000, 4 милиона, дори в началото бяха много повече 4 500 000. Това е голяма катастрофа. Не можем да продължим така, защото все едно, дори 1 милион да гласуват, пак ще се разпределят местата в НС, защото такъв е законът. Обаче каква е легитимността на такова избрано НС при положение, че не се ползва с доверието на голямата част от обществото, ето това е въпросът. Как ще живеем заедно? Политиците трябва някак си да се впрегнат в последните дни на кампанията, защото всички говорят за приоритети, но се оказва, че приоритетът е: "Ще правим това, което досега сме правили". А приоритет значи да има три неща, които искате да направите най-вече, другите могат да почакат за по-късно.

ИЗБРАНО