Руският президент смята за обосновани ответните действия на Москва. По думите му "ако някой заплашва територията на Русия, тя трябва да насочи оръжията си срещу тези страни, от които идва заплахата. НАТО се приближава към нашите граници, а не ние."

Това Путин заяви след среща вчера с финландския си колега Сами Нинистьо по повод плановете на САЩ да разположат тежки оръжия в страни от НАТО в Източна Европа.

Същевременно руският президент отбеляза, че Русия не е никаква заплаха за Финландия.
"Най-добрата гаранция за сигурността на Финландия е неутралният й статут", заяви Путин, цитиран от ТАСС и БТА. 

Владимир Путин не вижда към момента реална заплаха в изявленията на Запада за възможно разполагане в Европа на оръжия. Според него по-голямата заплаха е противоракетната отбрана. 

"Няма да нагнетявам никакво напрежение; разбира се ще анализираме всичко, но засега не виждам нищо, което би ни заставило да се занимаваме (с ответни мерки)", каза той. Според него всичко това са по-скоро политически знаци към Русия и Европейския съюз.

"Повече ни притеснява разполагането на система за ПРО", добави той.

На международния военно-технически форум "Армия-2015" руският президент по-рано вчера заяви, че тази година Русия ще добави над 40 нови междуконтинентални балистични ракети към ядрения си арсенал. Той разкри още, че руската армия ще започне в близките месеци изпитания на нови радари с голям обсег за ранно предупреждение, ориентирани в западна и източна посока.

"Сега всички трябва да положат максимални усилия, за да се установи мир в Украйна и да бъдат премахнати моментите на напрежение, които съществуват в отношенията между Русия и Запада", смята Сами Нинистьо.

Кери: Изявленията ме тревожат

Държавният секретар на САЩ Джон Кери изрази безпокойство от изявлението на руския президент Владимир Путин, че Русия ще добави към ядрения си арсенал тази година над 40 нови междуконтинентални балистични ракети.
 
"Това ме тревожи", каза Кери пред журналисти. "Няма как човек да чуе подобни изявления от лидера на могъща държава и да не се разтревожи от последиците", добави Кери, цитиран от Ройтерс и БТА.
 
"Разполагаме с договора СТАРТ", припомни Кери, визирайки историческия договор за ядрено разоръжаване, подписан през 1991 г. между СССР и САЩ.

"От 90-те години насам сме си сътрудничил страшно много по въпроса за унищожаване на ядрените оръжия, които се намираха на бившите територии на СССР и никой не иска да направим крачка назад", каза държавният секретар, цитиран от Франс прес.
"Никой не иска връщане към Студената война", добави той.

Тежките оръжия от САЩ - само в Германия?
 
Окончателно решение за мястото, на което да се съхранява тежкото въоръжение на допълнително изпратената в Европа миналата година бронетанкова бригада на сухопътните войски на САЩ и досега не е взето, каза командващият сухопътните войски на САЩ в Европа генерал-лейтенант Бен Ходжис.
 
Не бива да се изключва, че бронетехниката и съпътстващото я оборудване ще бъдат пратени само в Германия, а не в редица страни от Източна Европа и Прибалтика, каза ген. Ходжис пред ТАСС.

Ген. Ходжис посочи, че това решение може да бъде огласено на срещата на министрите на отбраната на страните от НАТО, която ще бъде на 24 и 25 юни в Брюксел.

Американският военен поясни, че става дума за решение къде да бъдат разположени около 250 танка М1, бойни пехотни машини М2 "Брадли" и 155-милиметрови самоходни гаубици "Паладин".