Тази седмица стана ясно, че то ще бъде превърнато в галерия за съвременно изкуство.

Идеята е на зам.-кмета на Столична община Тодор Чобанов и тя бе одобрена от Общинския съвет в четвъртък.

Намерението е историческото място и изкуството да привличат повече туристи.

Бъдещият музей няма да е голям - квадратурата му ще съответства на размерите на мавзолея.

6 дни строят, 7 дни събарят мавзолея на Георги Димитров >>

Какво има под музея

Под съборения мавзолей има три подземни нива, свързани с тунели, които са строени по царско и по социалистическо време.

На първото ниво под земята се е намирала стаята за "разкрасяване" на балсамирания Георги Димитров. Сваляли са го долу с асансьор, за да овлажняват с балсамационен разтвор откритите му части - ръце и лице, както и да оправят грима.

"Преобличали го редовно, поне веднъж годишно, но якичките на ризите сменяли често, доколкото можеше да се разбере от обясненията на двамата експерти, които са поддържали тялото", разказа преди няколко години журналистът

"Единият, доц. Петър Гълъбов, даде по онова време интервюта, в които обясни технологията. Два пъти в седмицата тялото е сваляно в стаята, за да овлажняват с балсамационен разтвор откритите му части - ръце и лице. Те изсъхвали при престоя в херметическия затварящия се саркофаг. Доцентът се гордееше, че от всички мавзолеи, направени по съветска технология, само в България тялото на Георги Димитров е било оставено да се поддържа от наши експерти. Технологията била достижение на науката, каза доцентът", продължава Бакалов.

Тогава служителят от общината им обяснил, че когато изваждат тялото на Димитров веднъж годишно, го потапяли в 300-литрова вана с балсамационен разтвор. И за да потъне, пълнели изпразнения му труп със стъклени топчета. След престой в разтвора, тялото се напълвало с тампони, напоени с балсамационен разтвор и се зашивало. Така до следващата процедура. Всеки път тялото е зашивано и разшивано, но тъканите били добре запазени и не се разкъсвали - доказателство за качеството на балсамацията, според обясненията на доц. Гълъбов.

Именно в тази стая ще се разположи новата галерия за съвременно изкуство, а  долните две нива ще са хранилища.

"Идеята е бункерната атмосфера да се запази", казва зам.-кметът Чобанов

Подземните нива на мавзолея са свързани с мрежа от тунели, които водят до важни държавни институции.

Един от тях е ползван за извеждане на балсамираните останки на тялото на Георги Димитров и погребано до майка му в Централните софийски гробища в края на юли 1990 година.

Решението на правителството за погребване на Георги Димитров е взето на 17 юли 1990 г.

Подземните тунели под София и Мавзолея

Изграждането на мрежа от тунели започва след Първата световна война, защото става ясно колко важна роля в бъдеще има авиацията и се строят като убежища при бомбардировки.

По времето на социализма продължава изграждането на тунели, които стигат до важни държавни институции. Плановете им били тайна, за която се е грижила директно Държавна сигурност.

Според някои над 200 километра тунели има под земя в София.

Най-възловият проход е този под мавзолея. Подземния бункер е служел като вход и изход към основния комунистически бастион - Партийния дом.

Според запознати под мавзолея има тунели, които водят до мазетата на БНБ, Президенството, Министерски съвет, Царския дворец - днешната Национална художествена галерия, Съдебната палата и храм-паметника "Св. Ал. Невски". Голяма част от тях са строени още по времето на цар Борис III и свързани с мавзолея. Подходите към тунелите днес са зазидани.

Навремето тунелите са били поддържани в готовност за евакуация на Тодор Живков и комунистическата номенклатура по време на манифестация или други масови прояви, в които са участвали. Свидетели разказват, че те са били ползвани от висшите партийни лидери по различни причини, но не и за евакуация.

„Влизал съм в този проход. Представлява тясна пътека. Може би е широк 1,50 метра и висок 2 метра. Беше боядисано и поддържано преди 1989 г.",  спомня си  още

Според него под самия мавзолей е имало 6 нива надолу. Там е съществувало голямо хранилище като бомбоубежище. Схемата за спасяване е била различна за различните категории началници. Първо се е мислело за членовете на политбюро, след това за Централния комитет и чак след това за служителите в партийния апарат. Всички те е трябвало да използват различни трасета в случай на опасност.

Тези тунели са били поддържани и използвани за тренировки на персонала, който е трябвало да евакуира номенклатурата от опасния район. В такъв случай охраната е трябвало да се обади на дежурния, който да даде различни трасета за всички началници и да се действа възможно най-бързо.

Освен с мавзолея бившият Партиен дом е свързан и с Министерството на отбраната. Идеята е била за нещо като бункер при евентуална военна опасност.

Според свидетели в последните години преди падането на Тодор Живков е имало план за строеж на тунел между Народното събрание и Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Той дори е бил започнат, но впоследствие отложен и така остава недовършен, а по-късно срутен при строителството на метрото.

Затова този проход не е могъл да бъде използван за извеждане на депутатите от фаталната нощ на 23 срещу 24 юли 2013 г. при атаката на парламента, както и при предишната -  на 10 януари 1997 г.