Това разясни в кулоарите на парламента министърът на финансите Симеон Дянков, цитиран от БТА.
Според проектозакона за бюджета, догодина може да бъдат емитирани нови дългови книжа за до 4 млрд. лв., а таванът на дълга е 15 млрд. лв. (при 11 млрд. лв. сега).

Вицепремиерът отбеляза, че повечето пари не са за държавна гаранция или за евентуално плащане за строителството на АЕЦ "Белене", каквито са подозренията на "Синята коалиция". Опозицията от няколко седмици пита Дянков, какво налага увеличението на външния дълг до 19% от БВП.
Днес лидерът на ДСБ Иван Костов предположи, че тези средства са за голям инфраструктурен проект. Според него няма как да има дефицит от 1.35% и в същото време да увеличаваме дълга.

Дянков припомни, че и за тази година, и за миналата в държавния бюджет е имало предвиден буфер от 2 млрд. лв. всяка година, но държавата така и не ги е "взела" (тоест не се е възползвала).
Става дума за текстове от закона, с които се определя колко дълг може да се емитира и какъв е таванът на дълга и които по правило се залагат с превишение, за да не се налага актуализация.

Винаги си даваме буфер, а през 2012 г. парите са с още 2 млрд. лв. отгоре, защото трябва да се подготвим и за плащания по еврооблигациите на Милен Велчев през 2013-а, обясни министърът. Точното число за това било 1,830 млрд. лева.

Според Дянков засега няма основание да се смята, че ситуацията в Европа ще стане още по-лоша, но ако нещата тръгнат надолу, българското правителство е готово да вземе мерки. Министърът отново посочи, че "няма да се пипат социалният сектор, образованието, здравеопазването, културата, науката", както и остава намерението за увеличение на минималната работна заплата и на пенсии.
 
Симеон Дянков съобщи, че очакваните догодина приходи в хазната от концесии и приватизация са около 300 млн. лева.

Пред журналисти в Народното събрание министърът на труда Тотю Младенов обясни, че засега "уязвими клиенти", които имат право на енергийни помощи, са тези, чийто доход на член от семейството е до 350 лева. Предстоели обаче срещи с министерствата на финансите и на икономиката, за да се уточни дали кръгът от уязвими клиенти може да се разшири.
Само преди дни Трайчо Трайков обяви за енергийно бедни хората, които плащат 10% от доходите си за енергия.