00:24 | 19.11.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

НСИ потвърди: Повече бебета са родени през 2023 г., но населението застарява и намалява

Смъртността в България намалява и се връща до предпандемичното ниво, но все още е високо за държава от ЕС

Снимка: Bulphoto

НСИ потвърди: Повече бебета са родени през 2023 г., но населението застарява и намалява

Смъртността в България намалява и се връща до предпандемичното ниво, но все още е високо за държава от ЕС

14:16 | 29 април 2024 | Редактор : Елза Тодорова 59 5327 Снимка: Bulphoto

Броят на живородените български деца наистина се е увеличил през 2023 г., както се похвалиха преди месец съпредседателят на ПП-ДБ Кирил Петков и лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов. Това показват официалните годишни данни на Националния статистически институт (НСИ), които обаче отчитат и че населението у нас продължава да намалява и застарява.

Виж още Трик или факти: Повиши ли се раждаемостта у нас?

В рамките на политическите спорове между ПП и ГЕРБ за раждаемостта у нас Делян Добрев заяви, че 2023 г. е първата година с по-малко от петдесет хиляди новородени българчета. НСИ обаче отчита, че през миналата година на бял свят са се появили 57 197 деца, или с 601 повече от 2022 г. (1,1%).

За втора поредна година спада и броят на мъртвородените деца - от 321 на 281. Най-много са децата, родени в София - 12 708, но се наблюдава спад в сравнение с предходната година. Област Пловдив е на второ място със 6118 новородени, следвани от областите Варна, Бургас и Стара Загора. На дъното на класацията е област Смолян, където за цялата 2023 г. са се родили само 471 деца. Видин отчита 517 бебета (с тенденция на увеличение), а Габрово - 650.

2023 г. е първата за десетилетие година, в която има позитивен ръст на новородените деца в България (в абсолютна стойност), но е под средното равнище за броя на бебетата след 2000 г.

През 2023 г. се увеличава и коефициентът на раждаемост, представляващ броя на живородените деца на 1000 души от населението. Най-висока е раждаемостта в област Сливен (12,5 промила), София и Ямбол (9,9), и Пловдив (9,7). В Смолян тя пада до 5,1 на 1000.

Към 31 декември 2023 г. броят на жените във фертилна възраст е 1269 хил., като спрямо предходната година намалява с 9000, а спрямо 2012 г. - с 356 хиляди.

Броят на децата, родени от майки под 18 години, намалява от 2 871 през 2022 г. на 2775 през 2023 г., а родените от жени над 40 г. се увеличават от 2410 през 2022 г. на 2654 през 2023 г. Половината (48.4%) от ражданията през 2023 г. са първи за майката, 37.2% - втори, а 13.5% - трети и от по-висока поредност.

През 2023 г. средната възраст на жените при раждане на първо дете е 27.7 години, в сравнение с 2022 г. се е увеличила с 0.1 години. В регионален аспект средната възраст при раждане на първо дете варира от 22.2 години за област Сливен до 30.8 години за област София (столица).

Брой и структура на населението

Към 31 декември 2023 г. населението на България е 6 445 481 души, което представлява 1.4% от населението на Европейския съюз. В сравнение с 2022 г. населението на страната намалява с 2229 души, или с 0.03%.

Мъжете са 3 097 698 (48.1%), а жените - 3 347 783 (51.9%), или на 1000 мъже се падат 1081 жени. Броят на мъжете преобладава във възрастите до 55 години. С нарастването на възрастта се увеличават броят и относителният дял на жените от общото население на страната.

В края на 2023 г. лицата на 65 и повече навършени години са 1 530 909, или 23.8% от населението на страната. В сравнение с 2022 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0.3 процентни пункта.

Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 27.7%, а на мъжете - 19.5%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея - на по-ниската средна продължителност на живота при тях, посочват от НСИ.

В регионален аспект делът на лицата на 65 и повече навършени години е най-висок в областите Видин (31.3%), Габрово (30.3%) и Смолян (28.9%). Общо в двадесет и две области този дял е над средния за страната. Най-нисък е делът на възрастното население в областите София (столица) - 19.2%, Варна - 21.5%, и Благоевград - 22.2%.

Общо за ЕС-27 относителният дял на населението на 65 и повече навършени години е 21.3%. Най-висок е този дял в Италия (24.0%) и Португалия (24.0%). Общо в седемнадесет страни, включително и България, делът на възрастното население е над 20.0%.

Към 31.12.2023 г. децата до 15 години в страната са 911 025, или 14.1% от общия брой на населението.

Относителният дял на населението под 15 години е най-висок в областите Сливен - 18.9%, Ямбол - 15.2%, и Бургас - 14.9% от населението на областта. Общо в седемнадесет области този дял е под общия за страната, като най-нисък е в областите Смолян - 10.6%, Видин - 11.5%, и Габрово - 11.7%.

През 2022 г. делът на най-младото население в ЕС-27 е 14.9%, като най-нисък е в Италия - 12.4%, Португалия - 12.9%, и Малта - 12.7%, а най-висок е в Ирландия - 19.3%, Швеция - 17.4%, и Франция - 17.3%.

На всяко лице на възрасти под 15 години или над 65 години се падат по-малко от две лица в активна възраст.

Това съотношение е по-благоприятно в градовете - 57.6%, отколкото в селата - 71.3%. Във всички области на страната този показател е над 50.0%. Най-ниска е стойността на коефициента в София (столица) - 51.5%, а най-неблагоприятно е съотношението в областите Видин - 74.8%, и Габрово и Ямбол - 72.3% във всяка.

Застаряването на населението през годините води до повишаване на неговата средна възраст, която от 40.6 години през 2002 г. нараства до 45.2 години в края на 2023 година. Средната възраст на населението в градовете е 44.4 години, а в селата - 47.5 години.

Населението в трудоспособна възраст към 31.12.2023 г. е 3 769 хил. души, или 58.5% от населението на страната, като мъжете са 1 971 хил., а жените - 1 798 хиляди.

Към края на 2023 г. над трудоспособна възраст са 1 698 хил. души, или 26.3%, а под трудоспособна възраст - 977 хил. души, или 15.2% от населението на страната

Влияние върху съвкупностите на населението във и над трудоспособна възраст оказват както застаряването на населението, така и законодателните промени[1] при определянето на възрастовите граници за пенсиониране. За 2023 г. тези граници за населението в трудоспособна възраст са до навършването на 62 години за жените и 64 години и 6 месеца за мъжете.

Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира чрез коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15 - 19 години) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60 - 64 години). Към 31.12.2023 г. това съотношение е 67.

Най-благоприятно е съотношението в областите Сливен - 90, София (столица) - 83, и Варна - 79 лица. Най-нисък е този показател в областите Смолян - 43, Кърджали - 47, и Силистра, където 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, се заместват от 53 лица, влизащи в трудоспособна възраст.

Бракове и разводи

През 2023 г. са регистрирани 21 800 юридически брака - с 4213 по-малко спрямо предходната година, а коефициентът на брачност (брой сключени бракове на 1000 души от населението) е 3.4‰. Близо три четвърти от всички регистрирани бракове (16 105) са сред населението в градовете.

През 2023 г. средната възраст при сключване на първи брак за мъжете и жените е съответно 33.4 и 30.3 години. Спрямо предходната година средната възраст се увеличава с 0.4 години за мъжете и 0.2 за жените.

За 84.6 % от жените и 84.2% от мъжете, сключеният граждански брак през 2023 г. е бил първи.

Областите с най-много бракове на 1000 души от населението са София (столица) - 4.1‰, и Разград - 3.9‰, а най-нисък е коефициентът на брачност в област Перник - 2.4‰.

Броят на разводите през 2023 г. е 9088, или с 437 по-малко от регистрираните през 2022 година. От всички прекратени бракове 77.6% се отнасят за населението в градовете.

Най-голям е делът на браковете, прекратени по "взаимно съгласие" (67.8%), следват причините "несходство в характерите" (19.3%) и "фактическа раздяла" (11.8%).

Разводът не е бил първи за 11.1% от жените и 11.7% от мъжете, разтрогнали своите бракове през 2023 година.

Средната продължителност на брака до неговото прекратяване е 15.4 години.

Естествен и механичен прираст на населението

Разликата между живородените и умрелите представлява естественият прираст на населението. След 1990 г. демографското развитие на страната се характеризира с отрицателен естествен прираст на населението. През 2023 г. в резултат на отрицателния естествен прираст населението на страната е намаляло с 43 809 души.

Намалението на населението, измерено чрез коефициента на естествения прираст, е минус 6.8 ‰. Коефициентът на естествения прираст в градовете е минус 4.8‰, а в селата - минус 12.3‰.

През 2023 г. всички области в страната имат отрицателен естествен прираст.

С най-малки по стойност коефициенти на отрицателен естествен прираст са областите София (столица) (-1.5‰), Сливен (-3.0‰) и Благоевград (-4.4‰).

С най-голямо намаление на населението вследствие на високия отрицателен естествен прираст е област Видин - минус 16.2‰, следвана от областите Габрово - минус 15.1‰, и Монтана, Перник и Кюстендил - по минус 13.8‰. В тринадесет области населението намалява с над 10 на 1000 души.

Коефициентът на естествения прираст общо за ЕС-27 през 2022 г. е минус 2.9‰.

Шест страни имат положителен естествен прираст, като най-висок е този показател в Ирландия (3.8‰), Кипър (3.2‰) и Люксембург (3.1‰). Освен нашата страна с високи стойности на отрицателен естествен прираст на населението са Латвия - минус 7.9‰, и Литва - минус 7.4‰.

Териториално разпределение на населението

Към 31.12.2023 г. в градовете живеят 4 738 461 души, или 73.5 %, а в селата - 1 707 020 души, или 26.5 % от населението на страната.

Към края на 2023 г. населените места в България са 5256, от които 257 са градове и 4999 - села. Населените места без население са 201. Най-голям е техният брой в областите Велико Търново и Габрово - по 67.

В 1245, или в 23.7% от населените места, живеят от 1 до 49 души включително.

С население над 100 000 души са шест града в страната, в които живеят 35.2% от населението на страната.

ИЗБРАНО