Тогава българите не са въоръжени с мечове, а със саби, каза директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров пред "Фокус".

Повод за думите му е излизането от печат на поредната книга от поредицата "Колекции на Националния исторически музей", съдържаща колекцията от средновековно българско въоръжение.

"Сабите са оръжие, което превъзхожда меча. Сабята може да се върти на 360 градуса от конник, дори от пехотинец, но Българската армия по това време е изцяло конна. Западни автори пишат, че в двубоя между римския меч и сабята на варварите, ние принадлежим към варварските народи по определението на гърците и римляните, сабята е победила меча“, разказа проф. Димитров.

По думите му мечът нахлува в българските земи заедно с кръстоносците. Той е тежко и трудно за използване оръжие.

"Неслучайно западни автори казват, че Калоян е победил меча, тъй като е бил много тежък за римляните, докато българите, със своето далеч по леко оръжие, са успели да победят западните рицари“, подчерта историкът.

Освен сабята, през средните векове българите са били въоръжени и с брадви.

"Брадвата с дълга дръжка също е едно оръжие, което българите използват много изкусно, подобно на викингите", коментира професорът.

Имало е различни видове брадви. Някои са били много леки и се предполага, че са били използвани от женски дружини, каквито е имало в българската армия поне до времето на кан Крум.

"Знаем, че сведения в хрониките свидетелстват за това, че срещу Никифор кан Крум изпратил дори женските батальони и те са успели да нанесат решаващо поражение на византийските войски. Як и здрав българин би се срамувал да размахва такава малка брадва във въздуха“, смята историкът.

Според него именно това доказателство потвърждава наличието на женски батальони.

Божидар Димитров развенчава в книгата си и друга заблуда от османския период.

"Българите, противно на това, което се пише, са произвеждали и ползвали оръжие. Оръжие е произвеждано в Габрово и на други места, включително и огнестрелно. Въоръжени са били пазителите на проходи и то въоръжени до зъби. Въоръжени са били и жандармерийски български отряди, т. нар кърсердари, които са пазили полето от грабители", казва историкът.

По думите му при кърджалийските нашествия вече самите османски власти разрешават да се въоръжи целия български народ и той се въоръжава.

"Кърджалиите са унищожени не толкова от редовната османска армия, тя е разсипана и практически не съществува, а от въоръжените отряди на българите, между които се прочул отряда на Котел, който не допуснал нито един кърджалия и избил стотици при няколкото опита за превземане на града“, подчерта директорът на НИМ.

Проф. Димитров призова любителите на историята да го посетят, за да използват хубавото време като разгледат колекцията от средновековно въоръжение.