Ще си хапваме полски ябълки, защото няма да има родно производство. Това каза за БТА Красимир Кумчев, аграрен консултант и фермер.

В подкрепа на заключението си той отбеляза, че през последните 5-6 години по-малките производители са започнали да изкореняват насажденията си, а големите и хората, които разбират от ябълково производство, са спрели да инвестират в ябълкови насаждения.

Като пример фермерът посочи и собственото си дружество, което от около 7 години инвестира в други трайни насаждения - череши, сливи, но не и в ябълки.

Единствените, които в момента инвестират в ябълкови насаждения са хора, които не разбират от това производство, но имат финансов ресурс, твърди той.

Част от ябълковите градини вече са на тезгяха за продан

Да правиш ябълкови насаждения в обеми от около 1000 дка е самоубийство, подчертава Кумчев от позицията на фермер, отглеждал 14 000 дка ябълки. По думите му обаче част от тези градини вече са на тезгяха за продан, добавя Кумчев.

На тази база Красимир Кумчев прогнозира, че след около 10-15 години вакуумът ще е пълен. И обяснява, че масово насажденията, които са в активно плододаване са на възраст между 10 и 15 години и обективно след десетина години по естествен начин ще излязат от обръщение и трябва да бъдат изкоренени.

Предполагам, добавя той, че управляващите тогава, които и да се те, ще вземат мерки, но ще бъде късно. Защото, по думите на фермера няма да ги има специалистите, няма да ги има и работниците-резачи, защото при ябълката, заедно с растителната защита, резитбата е най-важната операция. Тя е много специфична и изисква много познания и опит и един добър резач в момента на резитбата от физиологичното състояние на овошката може да прецени какъв ще бъде добивът следващата година, както и да го контролира дори.

Държавните субсидии са една от причините за ябълковия "апокалипсис"

Като една от причините за "ябълковия апокалипсис" Красимир Кумчев посочи държавните субсидии за плодовете, които са по схема и са стотина лева на декар. Тази сума като я разделиш на 3 000 кг, един хубав среден добив, се получава 3 ст. за килограм, което по думите му не представляват никакъв икономически стимул, нито пък може да провокира интереса на фермерите да създават ябълкови насаждения.

В същото време, по информация от медиите, миналата година поляците са получавали по 30 евроцента/кг от ЕС заради руското ембарго и още толкова като национално доплащане, каза Кумчев. Това е 1,20 лв/кг, което е 40 пъти повече в сравнение у нас или, твърди фермерът, поляците получават толкова за една година, колкото един фермер у нас за един цял живот.

Иде ли и "прасковен апокалипсис"?

По думите на Кумчев тази година се е случило същото със земеделските стопани, които отглеждат праскови. Гърция, Италия и Испания си уредиха евросубсидия заради руското ембарго, поради което нашите преработватели спряха да изкупуват български праскови и почнаха да внасят по-евтини от Гърция, поясни Кумчев.

Казва се, че на практика нямаме износ за Русия, което е вярно - ние не можем да задоволим вътрешния си пазар, но руското ембарго ни бие индиректно чрез Полша с ябълките, а чрез Гърция с прасковите.

Българският фермер би се гордял с Министерството на земеделието, ако успее да създаде еднаква конкурентна среда с останалите играчи от Европейския съюз и тогава, твърди Кумчев, ще проличи кой е добър и кой не.

Дори и да си добър - как ще устоиш на някой който получава субсидия за една година толкова, колкото ти за 40, коментира той и даде още един пример - миналата година у нас тиквата е получила 200 лв. субсидия, а ябълката - 100 лева.

Българската ябълка на вътрешния пазар през годините свършваше до Нова година, но тази е слаба и ще я има до 15-20 ноември.

В момента във всички търговски вериги 40 на сто от ябълката вече е внос от Гърция и Италия, както и от Нова Зеландия.

Уникални условия

Страната ни има уникални климатични условия. Би трябвало това да ни е като емблема на държавата, а за Пловдивска област, където преди 30-40 г. са се отглеждали 138 различни култури - да не говорим. Ако премахнат субсидиите, за 5-6 години ще залеем Европа с качествена храна, категоричен е Кумчев.

Той цитира служител на една от големите търговски вериги у нас, според когото в Лондон български земеделски продукт струва 7 паунда, а холандският - 1 паунд, и нашият се купува.