22:27 | 18.11.24

17-11-2017 20-11-2018

След решението на КС: Предстои избор на нов главен прокурор. Но кой ще го направи?

Въпросът е дали нов състав на Висшия съдебен съвет или настоящият, чийто състав е с изтекъл мандат, ще избере следващия обвинител №1

Снимка: БТА

След решението на КС: Предстои избор на нов главен прокурор. Но кой ще го направи?

21:24 | 26 юли 2024 | Редактор : Елза Тодорова 8 4109 Снимка: БТА

Решението на Конституционния съд относно промените в Конституцията, приети в края на 2023 г., дава основание да се мисли в посока за избор на нов главен прокурор. Кой обаче ще го направи - нов състав на Висшия съдебен съвет или настоящият, чийто състав е с изтекъл мандат?

Избор на нов главен прокурор

Според представляващия ВСС и член на Съдийската колегия Боян Магдалинчев този състав на Висшия съдебен съвет би могъл да избере главен прокурор и председател на Върховния административен съд, чиито мандат също изтича скоро.

В интервю за БТА той обясни, че съгласно решението на КС кадрови и административен орган на съдебната власт трябва да бъде, както преди промените в Конституцията - Висшият съдебен съвет, съставен от Пленум, Съдийска и Прокурорска колегии. "Логично е да се стартират процедури", посочи Магдалинчев.

Той поясни, че според него с решението на Конституционния съд отпада забраната настоящият състав на съвета да проведе процедури за избор, докато не се избере редовен Висш прокурорски и Висш съдийски съвет, тъй като промените, с които се създават сега са обявени за противоконституционни.

Като довод, Магдалинчев даде и решението на Конституционния съд относно мандата на Инспектората на Висшия съдебен съвет затова, че е редно той да продължи да изпълнява задълженията си до избора на нови членове и нов главен инспектор.

Ако се работи по тази логика, означава, че този състав би могъл вече да избира, така го разбирам при прочита, който правя, коментира Боян Магдалинчев, като добави, че Висшият съдебен съвет трябва да си изпълнява функциите, които му вменява законът.

По думите на Магдалинчев процедурите могат да започнат, след като влезе в сила решението на Конституционния съд, три дни след обнародването му в Държавен вестник.

Той отбеляза все пак, че темата за това може ли настоящият състав на ВСС с изтекъл мандат да започне процедура за избор на главен прокурор и председател на ВАС предстои да се дискутира. Магдалинчев припомни, че мандатът на председателя на ВАС изтича на 22 ноември, а като главен прокурор е назначен изпълняващ функциите тази длъжност.

Боян Магдалинчев отбеляза също, че новият състав на Висшия съдебен съвет не е попълнен в цялост и е необходимо Народното събрание да излъчи членове от своята квота, като това става с минимум 160 гласа мнозинство.

Попитан как ще коментира в цялост решението на Конституционния съд Боян Магдалинчев каза, че то трябва просто да се спазва. "Ние трябва да се учим да уважаваме актовете на държавните органи, на институциите. Решение на Конституционния съд има силата на закон. Дали се харесва или не, това е без всякакво значение", посочи още той.

Представляващият ВСС и член на Съдийската колегия Боян Магдалинчев

Снимка: БТА

Според бившия конституционен съдия и ръководител катедра "Конституционноправни науки" в Софийския университет "Св. Климент Охридски" проф. Пламен Киров изборът на главен прокурор може да направи нов състав на Висшия съдебен съвет.

Има решение на Конституционния съд, всичко се изясни и оттук нататък може да започне процедурата, посочи проф. Киров. "След като няма титуляр главен прокурор, винаги може да започне процедура за излъчване на такъв. Има временно изпълняващ, защото имаше конституционни промени. Гласуваха се конституционните промени, след това бяха атакувани, и ето - има решение на Конституционния съд, всичко се изясни и оттук нататък естествено, че може да започне процедурата", посочи той.

Проф. Киров отбеляза, че изборът на главен прокурор може да направи нов състав на Висшия съдебен съвет (ВСС) (бел.ред. сегашният състав е с изтекъл мандат) и припомни, че вече има избрани магистрати от съдийската квота, но няма от политическата.

На въпрос доколко е възможно Народното събрание да избере членове във ВСС, при тази политическа ситуация, проф. Киров отговори, че това е вече е политически въпрос. "Но има си конституционна процедура, законова процедура, да започнат да ги избират", каза той. И припомни, че Конституционният съд също е бил в непълен състав две години и половина, но в един момент е бил попълнен.

Във връзка с това, че конституционните съдии не са постигнали изискуемото мнозинство за постановяване на решение по част от промените, поради което се отклоняват исканията на вносителите, проф. Пламен Киров обясни, че това означава, че направените конституционни промени си действат, те не са обявени за противоконституционни, което пък не означава и обратното - че са конституционно съобразни.

Попитан дали в този случай отново може да се търси мнението на Конституционния съд по тези промени, проф. Киров каза, че според него може. По думите му в един друг момент може да се поиска от друг състав на КС да се произнесе по тези разпоредби дали са конституционно съобразни. Той добави, че няма срок това да се случи.

Относно това какво мисли в цялост за решението на Конституционния съд по промените в Конституцията проф. Пламен Киров заяви, че решенията на КС биха могли да бъдат коментирани, но те се изпълняват.

Бившият конституционен съдия и ръководител катедра "Конституционноправни науки" в СУ проф. Пламен Киров

Снимка: БТА

"Днешното решение на Конституционния съд е една победа за нормалността и с него доказахме, като правна система и като общество, че действително при нас принципът за върховенството на правото важи", пък коментира председателят на Асоциацията на прокурорите в България прокурор Владимир Николов във връзка с решението на Конституционния съд относно промените в Конституцията, приети в края на 2023 г.

По думите му направеният опит за промени в края на 2023 г. е емблематичен пример за това как не трябва да се случват нещата. "Не може с нелегитимни средства и с неконституционна процедура, и с неясни основания да се постигат резултати, които са полезни за обществото. В този смисъл, възстановяване в по-голямата си част на положението отпреди т.нар. изменения считаме за абсолютно правилно и то е в интерес на всички", посочи Николов.

На въпрос дали реформа в съдебната система трябва да продължи да се случва Владимир Николов отговори, че усъвършенстване на съдебната система е наложително и е един от големите приоритети и предизвикателства пред обществото.

"Въпросът е всичко това да се прави по конституционосъобразен и законосъобразен начин. Ние призоваваме оттук нататък действително всички институции и органи в държавата, от които зависи провеждането на истинска съдебна реформа, да загърбят различията, да запретнат ръкави и да се хванат сериозно на работа и необходимите промени в законодателството да бъдат извършени, но след професионален дебат, след отчитане на това кои са реалните необходимости и след спазване на това, което предвижда като процедура законодателството", каза още той.

Попитан за изтеклия мандат на Висшия съдебен съвет по повод неговата структура, която след решението на Конституционния съд продължава да бъде както преди промените, Николов коментира, че не само ВСС, а и доста органи са със сериозни изтекли мандати. По думите му това е един от аспектите, в които трябва да се провежда реформата и отбеляза, че отговорността за мандатността в съдебната система е върху законодателната власт.

"За да имаме прозрачна конституционна процедура, би трябвало в един момент, и то възможно най-скоро, всички тези въпроси, като персонален състав на органите с изтекъл мандат да бъдат придвижени", посочи Владимир Николов.

Според него тепърва предстои дебатът как ще се проведат процедури за избор на главен прокурор и председател на Върховния административен съд и кой ще бъде съставът, който би трябвало да предприеме съответните мерки, за да бъдат избрани те.

"Пред съдебната система предстоят важни въпроси, решаващи въпроси, които ще дадат облика на тази система и на обществото за следващите години", добави той.

Николов посочи още, че за да се случи съдебната реформа би трябвало властите да си взаимодействат, да си говорят, а не едната да неглижира другата, всяка да прехвърля отговорността и топката в полето на другите власти.