Прокуратурата се отчете за последните 2 години (видео)

Главният прокурор е на мнение, че "напоследък истината сериозно девалвира"

12:19 | 6 април 2022 | Редактор : Йоана Кръстева 22 1522 Снимка: БТА

Напоследък истината сериозно девалвира, ще ви кажем как според нас са фактите и истината, каза главният прокурор Иван Гешев при представянето на анализа на резултатите от дейността на прокуратурата за периода 2019-2021 година. По думите му истината има огромно значение за върховенството на закона и за правата на човека. Той отбеляза, че в последно време за истина се представят лъжи.

"Темата за така наречената съдебна реформа, за която слушам от 1995 година, откогато работя, защото съм единственият главен прокурор след 89-та, който участва в прокуратурата - освен, че не е съдебна реформа, която не решава проблемите с борбата с престъпността - интересува твърде малък процент от хората", посочи Гешев.

Според главния прокурор в сферата на правовата държава и върховенството на закона България е превърнала Механизма за сътрудничество и проверка на ЕС във вътрешнополитически инструмент, което го е направило безполезен. Той отбеляза нуждата от по-засилено сътрудничество с европейските институции, заради опасността за върховенството на закона и човешките права в страната.

Виж още Надежда Йорданова: Възможно е мандатът на Гешев да продължи по-дълго от моя

"Ние ще ви кажем нашата истина и моята истина с факти. Ние се опитахме да излъжем ЕС, а сме напът да излъжем себе си. Искахме да получим положителните неща от ЕС, но без да поемем задълженията си. Истина е, че създадохме специализираните структури, за да се отчетем пред ЕС, че нещо правим, с ясната цел, че те няма да започнат да работят по начина, по който трябва срещу организираната престъпност", каза Иван Гешев. Той обаче обясни, че заради съвпадение между хора и идеи те са станали ефективни срещу организираната престъпност.

По думите му сме се променили, но не сме се променили достатъчно заради самите нас. "Трябваше да отчетем формално нещо, но не желаехме реално да го свършим", подчерта обвинител номер едно.

И допълни: "Променихме се, в политически аспект, под натиска на Механизма за сътрудничество и проверка, но ние самите превърнахме този механизъм във вътрешнополитически инструмент в последните години и той стана безполезен и го обезсмислихме с вътрешнополитическите си борби. Резултатът от това, че този механизъм не функционира спрямо България, води до това, че сериозните проблеми - като тенденция за правата на човека и върховенството на закона в България имат недостатъчен коректив в лицето на съдебната власт, която се оказва единствената преграда пред беззаконието".

Постигнали сме много добри резултати, каза от своя страна зам.-главният прокурор Красимира Филипова и изброи: През 2021 г. прокуратурата отчита ръст от 0,6 процента спрямо 2020 г. на наблюдаваните преписки, които са 231 288 на брой. Новообразуваните са 199 029, а решени са 220 567. Отчетен е и ръст на наблюдаваните досъдебни производства за 2021 г., които са с 12,1 процента повече спрямо 2020 г.

През тригодишния период се наблюдава тенденция за намаляване на броя на новообразуваните досъдебни производства, което се дължи на намаляване на материали, постъпили от другите органи към прокуратурата, посочи Филипова. Решените досъдебни производства обаче са с 18 процента повече в сравнение с 2020 г. и с 6,5 процента повече от 2019 г.

Филипова представи и предложения за промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Наказателния кодекс (НК), които да доведат до подобряване на ефективността на наказателния процес, до ограничаване на формализма и до по-бързо и справедливо правораздаване.

Предложенията са изготвени след сравнителен анализ с правните уредби на редица европейски държави, сред тях на Франция, Германия, Италия, и са съобразени с препоръки на европейски експерти в областта на наказателното правораздаване.

Част от идеите за промени имат за цел да се преодолее един от основните проблеми - формализмът в наказателния процес, и се отнасят до изискванията за изготвяне на обвинителния акт и до годността на доказателствата. В България законът изисква в обвинителния акт да бъдат описани точно времето, мястото и начина на извършване на престъплението, за разлика от други държави, където, например, няма задължение да бъде подробно описан начинът на извършване на престъплението в обвинителния акт. Съгласно Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС) обвиненото лице трябва "да бъде незабавно запознато и в подробности информирано за характера и причините за обвинението срещу него", а не за всички обстоятелства, посочени в чл.246 от НПК.

Други от предложенията за промени в НПК и НК се отнасят до кръга на поемните лица, до разпити на определени категории свидетели, до оптимизиране на съставите на престъплението "подкуп", отпадане на провокацията към подкуп, както и до способите за разкриване и доказване на подкупа и др. Например предлага се регламентиране на провокацията към подкуп като ново специално разузнавателно средство, осъществявано от служител под прикритие, при съответен съдебен контрол.

Предложенията са насочени и към осигуряване на необходимата наказателно-правна защита при престъпления, извършени от омраза. Едно от тях е - да се въведе норма в Общата част на Наказателния кодекс, според която извършването на престъпление по дискриминационни подбуди се счита за отегчаващо наказателната отговорност обстоятелство.

Според прокуратурата са необходими и други промени, свързани със съставите за тероризъм, трафика на хора, длъжностните и корупционните престъпления.

Предлага се в случаите на управление на моторно превозно средство след употреба на алкохол или наркотични вещества, управляваното МПС да се отнема в полза на държавата, когато е собственост на дееца.

Необходими са и промени в законовите разпоредби относно наказанията при извършването на множество престъпления, реабилитацията и начина на приспадане на задържането под стража при изпълнението на наказанията "лишаване от свобода" или "пробация".

ИЗБРАНО