В неделя и седмица по-късно (на 19 юни) Франция ще избере 577 членове на новия си парламент. Партията на президента Еманюел Макрон е фаворит на парламентарните избори, но нов ляв алианс и крайната десница си оспорват абсолютното мнозинство.

След като току-що бе утвърден на поста с 58,8% от гласовете на избирателите, Макрон все още не е спечелил нищо. За да може да управлява, президентската партия "Възраждане" (бивша "Република, напред") все още трябва да спечели парламентарните избори на 12 и 19 юни.

При това Макрон е заплашен от третия по ред кандидат в кампанията за президентските избори - Жан-Люк Меланшон. Радикално левият политик мечтае за "съжителство", споделена отговорност за управлението, при която президентът ще трябва да назначи министър-председател от опозиционния лагер.

Със своята антикапиталистическа и антиевропейска програма Меланшон спечели 22% на първия тур на президентските избори. 70-годишният политик иска да се възползва от набраната инерция и затова обяви парламентарните избори за трети тур на президентските избори.

Той успя да обедини разпокъсаната левица, което се смята за историческо събитие. Новият алианс "Нов народен екологичен и социален съюз" (Nupes) е съставен от лявата популистка "Непокорна Франция" (France insoumise), Комунистическата партия, Зелените и Социалистическата партия.

След катастрофалния резултат на Ан Идалго (1,75 % от гласовете) Социалистите трябваше да се подчинят на партията на Меланшон и да изхвърлят зад борда дългогодишните си принципи. Програмата на левия алианс включва намаляване на пенсионната възраст от 62 на 60 години и повишаване на минималната работна заплата и минималната пенсия на 1500 евро. Скъпи обещания, за които държавата ще трябва да поеме огромен нов дълг.

Левят алианс на Меланшон се обявява и за "неподчинение" на финансовите правила на ЕС и за излизане от НАТО.

Според проучване на Френския институт за изследване на общественото мнение (IFOP), проведено между 3 и 6 юни, коалицията на Меланшон има лека преднина от 26% срещу 25% за "Възраждане" на Макрон и 21% за партията на Льо Пен "Национален сбор".

Четиристотин хиляди гласа не достигнаха на френската левица, за да отиде на втория тур от президентските избори през април. Сега тя тръгва към юнските парламентарни избори единна - за пръв път от четвърт век, и обзета от желание за подем, се готви за схватка с мнозинството на Еманюел Макрон, коментира БТА.

Левите наистина отпаднаха в първия тур на президентските избори, но "няма нищо окончателно", отсича Жан-Люк Меланшон, лидерът на Нов екологичен и социален народен съюз (НЕСНС), в реч, произнесена в Сент Женевиев де Боа, населено място на 80 км от Париж.

На 24 април французите гласуваха против кандидатката на крайнодесните Марин Льо Пен, а не за тогавашния държавен глава, мотивира се той. В този план парламентарните избори са "трети тур" от президентските - те трябва да му осигурят премиерския пост и съвместно съществуване, повтаря редовно Меланшон.

В навечерието на предстоящите в неделя мажоритарни избори в два тура анкетите предричат на мнозинството и на левицата равен резултат. Във втория тур на 19 юни партията на Макрон изглежда ще излезе напред, но не е сигурно, че той отново ще разполага с абсолютно мнозинство в Националното събрание.

Събралите се на митинга в Сент Женевиев де Боа очакват "подем на левицата и на екологията", заяви кметът на съседния град Грини, комунистът Филип Рио.

Департаментът Есон, където във вторник се състоя митингът, въплъщава надеждите за обединена левица. През 2017 г. различните ѝ компоненти не успяха поотделно да спечелят в никой от десетте окръга от департамента. Пет години по-късно те се надяват съвместно да постигнат победа на вълната на президентския вот.

Благодарение на твърде съществен отлив на левите гласове към него Жан-Люк Меланшон получи в първия тур от най-важните избори във Франция подкрепата на 7,7 милиона избиратели (21,9 на сто) срещу 8,1 милиона за Марин Льо Пен (23,1 на сто) и само заради 400 000 недостигащи гласа не можа да се изправи на втория тур срещу Еманюел Макрон.

В Есон той дори изпревари държавния глава (с 28,1 на сто срещу 27,6) и получи цели 56,8 процента от гласовете в Гини, където индексът на бедност е най-висок в цяла метрополна Франция и навсякъде се виждат днес плакати с призива "Меланшон - премиер!".

Според Антоан Леоман, местния кандидат на НЕСНС, избирателният окръг "може да бъде спечелен". Щом обаче произнася слово от трибуната, ръкоплясканията са нерешителни. Жан-Люк Меланшон, станал най-младият сенатор във Франция след избирането си в Есон през 1986 г., днес вече седемдесетгодишен, се радва на по-открита подкрепа заради своята реч със силна социална насоченост.

"Той говори от сърце, казва нещата направо", обяснява пред АФП 52-годишният Али от квартала, който се представя за "имигрант, но също и французин". Приятелят му Мохамед на 39 години се надява политикът да стане министър-председател.

Миналия уикенд Жан-Люк Меланшон предизвика полемика - написа в Туитър "Полицията убива" след новината, че трима полицаи са застреляли жена, возена в кола, при предполагаем опит за избягване на пътна проверка в Париж.

Разделял дълги години мненията с изказванията си, Меланшон си остава "в очите на французите кандидат популист - с начин на говорене, демонстриращ близост до хората и примесен с демагогия, в едно авторитарно и същевременно мощно тяло", описва го Жереми Пелтие от фондация "Жан Жорес".

Министърът на икономиката Брюно Льо Мер му извади прякора "Галският Чавес" заради неговата подкрепа за режима на бившия венецуелски президент социалист. Програмата на кандидата Меланшон би донесла на Франция "унижение" и "провал", заяви той наскоро пред в. "Фигаро".

Жан-Люк Меланшон предвижда допълнителни държавни разходи в размер на 250 милиарда евро, които според него ще се компенсират с гарантирани от тях приходи - "267 милиарда от данъци и социални осигуровки".

Близо 50 милиарда евро ще бъдат инвестирани всяка година в "екологично преструктуриране" и в държавните служби, 75 милиарда - за създаване на един милион работни места в държавния сектор и увеличение на заплатите в администрацията, 125 милиарда - за помощи, субсидии и преразпределение на благата.

Надеждите на НЕСНС обаче може да не се сбъднат заради очакваната рекордно ниска активност - под 50 на сто, след "приспивателната" предизборна кампания, по израза на политолога Венсан Тиберж.

"Щом едни избори не привличат хората, ще пострадат избирателите, които не гласуват редовно, тези с най-малко богатства и дипломи, хората от тълпата", изтъква Венсан Тиберж. Тоест по-скоро електоратът на НЕСНС, а не този на Еманюел Макрон.