Франция пред „трети тур“ на президентските избори. Победата на Макрон на парламентарния вот не е съвсем сигурна

Загубата на мнозинство ще означава невъзможност за френския държавен глава да управлява ефективно

БТА

Франция пред „трети тур“ на президентските избори. Победата на Макрон на парламентарния вот не е съвсем сигурна

Загубата на мнозинство ще означава невъзможност за френския държавен глава да управлява ефективно

12:37 | 6 юни 2022 | Редактор : Денис Коробко 0 3797 БТА

Франция ще гласува тази седмица на така наречения "трети тур" на президентските избори. Новоизбраният президент Еманюел Макрон, който беше преизбран за втори мандат на 24 април, разбира се, няма да участва. От резултатите обаче ще зависи дали той действително ще може да управлява страната през следващите пет години и да прилага политиките и обещаните реформи. Французите предстои да изберат парламент от 577 депутати, който ще определи управляващото мнозинство и правителството, кой ще бъде министър-председател и каква роля ще играе президентът в сложната политическа система на Франция.

Първият тур на парламентарните избори във Франция ще се проведе на 12 юни. Основната интрига на предстоящия вот е дали партията " Възраждане" на Макрон ще успее да запази мнозинство в парламента.

Президентските избори показаха, че във френското общество доминират три политически сили: поддръжниците на Макрон (партия "Възраждане"), Марин льо Пен (партия "Национално обединение") и Жан-Люк Меланшон (партия "Непокорена Франция"). Всеки от изброените кандидати получи повече от 20% от гласовете на първия тур.

Силно конкурентният характер на изборите увеличава несигурността на резултата. Загубата на контрола върху парламента ще усложни позицията на Макрон и ще изостри вътрешнополитическата борба във Франция.

Миналата седмица социологическо допитване, цитирано от в. "Фигаро", показа, че коалицията на Макрон ще води на парламентарните избори, но не е сигурно, че тя ще получи абсолютно мнозинство в Националното събрание (долната парламентарна камара).

Според допитването на агенция ИФОП-Фидюсиал по поръчка на медията Ел Се И коалицията на Макрон би могла да получи между 275 и 310 депутатски места. В 577-местната долна камара една политическа сила трябва да има 289 места, за да получи абсолютно мнозинство. Хипотезата от едва 275 места едва ли се нрави на Макрон, който планира през втория си президентски мандат да направи амбициозни реформи, като се почне от спорната реформа на пенсионната система или превръщането на френската енергетика в по-устойчива и по-зелена. За това обаче на Макрон е нужно абсолютно мнозинство в долната камара.

Според същото допитване предизборната коалиция "Нов народен екологичен и социален съюз" в лявото пространство, обединяваща социалисти, комунисти, еколози и най-вече радикално левите от "Непокорна Франция" на Жан-Люк Меланшон, останал трети на първия тур на президентския вот тази година, ще получи на парламентарните избори между 170 и 205 места и ще се класира на второ място. Меланшон има амбицията да стане премиер, а новата лява коалиция е против някои от знаковите реформи на Макрон, като например тази за увеличаване на възрастта за пенсиониране на 65 години. Меланшон иска тя да се намали от 62 на 60 години.

Десноцентристите от партия "Републиканците" заедно с техните съюзници от "Съюз на демократите и независимите" ще спечелят трето място с между 35 и 55 депутати. Крайнодясната "Национален сбор" на Марин Льо Пен ще получи между 20 и 50 места. А партията на крайнодесния полемист и бивш кандидат за президент Ерик Земур "Реконкиста" може да спечели между 1 и 4 места. Допитването отрежда между 5 и 10 депутатски места на различни леви сили, които не влязоха в основното лявоцентристко обединение и между 8 и 15 места на други сили.

Така че, както изглежда, абсолютната победа на парламентарните избори изобщо не е в кърпа вързана за Макрон, въпреки победата му на президентския вот. В двата месеца между тези два вота се натрупаха няколко причини, които да настроят гласоподавателите срещу президента. Някои от тях бяха неприятно стечение на обстоятелствата, други пък произтичаха от кризата около Украйна и всички проблеми, които тя извади наяве, трети бяха свързани с действията на Макрон в качеството му на лидер на страна-ротационен председател на ЕС, а четвърти бяха породени от новоназначеното френско правителство.

ИЗБРАНО