Напрежението в междудържавните отношения расте от бавно и сигурно до бързо и още по-сигурно. От руското нахлуване в Украйна през 2022 г. сигурността в Европа и света става по-крехка, а страховете на гората по-силни.

Достатъчно е да прочетем последните. Първо публикация на "Ню Йорк Таймс" обяви, че Вашингтон разрешава на Киев да удря с американски ракети дълбоко в руска територия, след това Владимир Путин подписа нова военна стратегия, в която отговорът на Москва може да бъде ядрен, а днес става ясно, че шест, изстреляни от Украйна, ATACMS, са поразили цел в Брянска област, на около 150 км отвъд границата. И всичко това за по-малко от 48 часа.

Редом с това природни бедствия и мащабни кибератаки периодично поставят под риск подредения начин на живот, с който сме свикнали. Като добавим и набиращата сила икономическа криза, може да разберем защо редица големи държави започват да информират населението си как да се справя в извънредни ситуации.

Докато политическата хипноза със заклинание "избори до дупка" диктува дневния ред в България, правителствата на страни като Германия, Швейцария, Дания, Норвегия, Швеция, Финландия, Полша и Литва вече подготвят гражданите си за лош военен, климатичен, икономически или енергиен сценарий.

Ето как:

  • Швеция

Така изглежда корицата на брошурата "В случай на криза или война"

Снимка: msb.se

Тази седмица шведското правителство започна да издава специална брошура, която трябва да достигне до всяко едно домакинство в страната. Тя съветва населението как да се подготви и справи при война или друга неочаквана криза.

В 32 страници "В случай на криза или война" съчетава съвети с илюстрации. Това е актуализирана версия на брошура, която Швеция е издавала пет пъти след Втората световна война, но сега фокусът на съдържанието върху опасността от война е особено силен.

Сред съветите за справяне с кризите се акцентира на създаването на запаси от вода и храни с дълъг срок на годност.

Брошурата е напечатана в над 5 милиона бройки, а дигитални версии са налични на няколко други езика - включително английски, арабски, фарси, украински, полски, сомалийски и фински.

  • Финландия

Финландия наскоро публикува подробен онлайн сайт за "подготовка за инциденти и кризи". Дигиталната брошура може да се прочете на английски тук и отговаря подробно на огромен брой въпроси за широк спектър от кризи - нова пандемия, война, спиране на водоснабдяването, кибератаки и други.

Освен съвети за запасяване с храна, вода и лекарства, сайтът има информация за това как се организира евакуация.

Един от акцентите е винаги да се държат количества пари в кеш, ако банкоматите спрат да работят. Сред останалите практични съвети е поддържането на печки за отопление на дърва или друго гориво в добро състояние - дори те да не се ползват към настоящия момент.

През 2023 година Финландия извърши преброяване на своите укрития и бункери, като общият им брой надхвърли 50 000. 83% от тях са оборудвани, за да се справят с радиоактивно замърсяване. Укритията разполагат с вентилатори, непроницаеми врати, легла и дори сухи тоалетни, както се изисква от последния закон, който датира от 2011 г.

Бункерите са в добро състояние, защото безстопанствеността им се санкционира със закон. От министерството на вътрешните работи уточняват, че за изграждането им през годините на Студената война са били похарчени милиарди и би било неразумно и безотговорно тази инвестиция да се занемари и изостави на произвола.

  • Дания

Така изглежда списъкът, публикуван от Датската агенция за управление при извънредни ситуации

Снимка: Beredskabsstyrelsen

През лятото Датската агенция за управление при извънредни ситуации съобщи, че е изпратила мейл към гражданите с информация за това какви количества вода, храна и лекарства са им необходими, за да преживеят тридневна криза с мащабен характер. Властите са създали и сайт, където да се намери дигиталната брошура.

"Ако можете да се справите сами за три дни в случай на криза, властите могат да се съсредоточат върху стабилизирането на ситуацията и да помогнат там, където има най-голяма нужда", обясняват от Копенхаген.

Без значение от характера на кризата, най-голямата заплаха пред гражданите ще бъде загубата на комунални услуги - достъпа до вода, храна и електричество. В този случай всеки член на домакинството трябва да има планирани 3 литра вода за пиене на ден, храна без нужда от приготвяне, лекарства и йодни таблетки.

Наличието на батерии, свещи, одяла, кеш и дори радио станции е препоръчителна. Датското правителство е публикувало онлайн списък за задължителните неща за оцеляване при криза, който е достъпен и на английски език тук.

  • Норвегия

Това е минимумът запаси от храна и лекарства, определен от норвежката служба за гражданска защита

Снимка: Sikkerhverdag.no

Тази година норвежците получиха брошура, която ги приканва да бъдат подготвени да се справят сами за една седмица в случай на екстремни климатични условия, война или други заплахи.

"Изпратили сме 2,2 милиона хартиени копия, по едно за всяко домакинство в Норвегия", каза Тор Камфьорд, отговорен за кампанията за самоподготовка в Норвежката дирекция за гражданска защита (DSB).

Акцентът отново е за създаването на запаси от вода, храна и лекарства, с които може да се преживеят най-трудните първи дни или седмица след хипотетична глобална война или криза.

Включени в списъците с артикули, които трябва да се съхраняват у дома, са храни с дълъг живот, като консерви боб, енергийни блокчета и бисквити. Не трябва да се забравят и лекарствата, включително йодни таблетки в случай на ядрена авария.

Освен физическата брошура, Норвегия е създала и онлайн сайт за подготовка. Столицата Осло също има своя дигитална брошура. Там е обърнато внимание, че всеки трябва да има запаси от санитарни продукти за лична хигиена. Липсата на вода за по-дълъг период от време означава и подготовката на резерва тоалетна. Справянето с този проблем е важно и може да ограничи появата на бъдещи епидемии в големите градове.

  • Германия

Федералната служба за гражданска защита и помощ при бедствия на Германия също има онлайн брошура. Тя започва с един много важен съвет - планирайте на спокойствие. "По време на евакуация е трудно да мислите за всичко в стресова ситуация. По-добре планирайте предварително."

Брошурата съветва багажът за евакуация да е максимум една раница на човек, защото това позволява по-голяма мобилност. "Вземете предвид възможността, че може да мине много време, преди да да влезете отново в дома си", съветват от Федералната служба.

Сайтът съдържа списък и с най-важното, което хората трябва да имат при криза. То включва лични лекарства, консумативи за първа помощ, радио на батерии, резервни батерии, папка с документи - лични, на движимо и недвижимо имущество.

Храната в комплекта за оцеляване трябва да е в прахоустойчива опаковка, водата в бутилки, а облеклото да е подходящо и за лоши метеорологични условия.

Брошурата е била последно обновяване през 2020 година. Берлин не е помислил за обновяването ѝ или издаването на физическо копие.

Междувременно преди няколко месеца множество германски общини поискаха пари от федералния бюджет за да реставрират бункерите си и да ги преведат в годни условия.

  • Швейцария

Може би най-подготвената страна за глобална война или криза е Швейцария. Тя има множество бункери в добро състояние. Броят им е над 360 000 и те могат да поберат цялото население на страната.

От 2011 година насам Швейцария обновява защитата си срещу ядрени, биологични и химически (NBC) заплахи. Конкретната причина за решението е аварията в атомната електроцентрала Фукушима в Япония.

"През последните десет години Швейцария засили своето ниво на ядрена и радиологична защита, което вече беше високо", казва Ан Екхард, биофизик и председател на комисията Федералната служба за гражданска защита.

Екхард също така твърди, че Швейцария има капацитета да осигури медицинска помощ на хора от райони, засегнати от радиологични аварии.

Друго предимство е, че Гражданската отбрана на Швейцария функционира независимо от пожарната и полицията и е на задължителен наборен принцип.

"Задълженията по гражданска защита се изпълняват от негодни за военна служба, но годни за служба по гражданска защита. Хората също могат да бъдат доброволци за изпълнение на задължения по гражданска защита", гласи швейцарският закон.

  • Русия

Тази седмица Русия обяви, че започва серийното производство на мобилни бункери. Убежищата "КУБ-М" са за защита на населението от всички видове оръжия, включително ядрени, химически и биологични.

Мобилните бункери се състоят от стая за 54 души и технически блок. Укритието може да защити не само от светлинното излъчване на ядрен взрив, но и от радиоактивно замърсяване.

Бункери от този тип биха били много полезни в граничните населени места, които често са изложени на обстрел, обясняват руските медии.

Известно е, че много от метростанциите в Русия са пригодени за укрития. Въпреки това страната няма изготвена широкодостъпна физическа или онлайн брошура за справяне с извънредни ситуации.

  • Полша

През последните месеци Полша обяви, че ще строи мащабна линия от окопи и фортификационни съоръжения по границата си с Русия и Беларус. Освен това Варшава подготвя нов закон за гражданска защита.

Той ще включва план за масова евакуация и разпоредби за сигурни правителствени комуникации, обяви в средата на лятото вътрешният министър Томаш Симоняк.

Полша обещава да заделя всяка година около 1 милиард евро за Гражданска защита, като започне да обновява бункерите, строи нови укрития и подобри мерките си за гражданска защита.

Варшава се е ангажирала и да изготви план за масова евакуация на населението от източните си граници.

  • Литва

Планът за масова евакуация е в основата на концепцията за гражданска защита на Литва от тази година. Литовския министър на вътрешните работи Агне Билотайте прикани останалите балтийски страни - Естония и Латвия - за разработването на подобен план.

"Разработвайки мрежи за подслон и масова евакуация, става все по-ясно, че единственият начин, по който можем да продължим да пазим хората в безопасност, е като работим заедно. Не можем повече да разчитаме на мерките за гражданска защита - трябва да ги преразгледаме и адаптираме към хибридните и военни заплахи", заяви през септември Билотайте.

В случай на военна агресия срещу Литва, страната планира да предприеме масова евакуация на цивилното си население към съседни или други страни от ЕС. Това обаче не е единствената мярка.

Парламентът на Литва одобри Програма за укрепване и развитие на гражданската защита до 2030 г. с финансиране от 285 милиона евро. Парите ще се използват за модернизиране и разширяване на укритията. Внимание е обърнато на защита против радиация и повишаване на организираността при извънредни ситуации.

  • САЩ

Една от най-добрите онлайн брошури за справяне в извънредни ситуации може да се намери на сайта на FEMA - агенцията за справяне с извънредни ситуации на САЩ.

Списъкът за най-необходими неща за запасяване е обновен последно през септември 2024 година. На сайтът може да се открие информация за това как да се процедира при различни бедствия и кризи, как да се подготвят децата за тях. Обърнато е и внимание на организирането на групи за взаимопомощ - с приятели, съседи или местни общности. На сайтът има още информация за това как се осъществява евакуация.

Високата организираност превръща САЩ в една от най-подготвените за кризи страни.