Ще има ли отговор от Москва след ударите с далекобойни ракети по руска територия

Кремъл промени ядрената си доктрина, за да понижи прага за ответни действия часове след като се твърди, че Киев е използвал за първи път доставени от САЩ ракети с голям обсег ATACMS

Снимка: iStock by Getty Images

Ще има ли отговор от Москва след ударите с далекобойни ракети по руска територия

19:22 | 19 ноември 2024 | Редактор : Денис Коробко 359 9423 Снимка: iStock by Getty Images

Москва ще обмисли използването на ядрени оръжия в отговор на нападения на нейна територия с оръжия, доставени от Запада, заяви Кремъл, часове след като се твърди, че Украйна е нанесла първия си удар по Русия с американски ракети с голям обсег.

Русия - Украйна

На 1000-ия ден от войната между двете страни президентът на Русия Владимир Путин одобри промяна на руската ядрена доктрина, с която се понижава прагът, при който Русия би обмислила да нанесе ядрен удар. Актуализацията гласи, че нападение с конвенционални ракети, дронове или други летателни апарати от страна на неядрена държава, която е подкрепена от ядрена държава, може да отговаря на критериите за ядрен отговор.

В нея се казва също, че всяка агресия срещу Русия от страна на държава, която е член на коалиция, ще се счита от Москва за агресия срещу нея от страна на цялата коалиция.

Преразглеждането също така значително разширява задействането на възможни ядрени ответни мерки в сравнение с предишната версия на документа.

Докато в последната версия на доктрината се посочваше, че ядрен отговор може да бъде даден в случай на заплахи за "съществуването на държавата", новата актуализация позволява отговор на агресия, която "представлява критична заплаха за суверенитета и/или териториалната цялост".

Путин обсъждаше промяна в ядрената доктрина - последно актуализирана през 2020 г. - в продължение на няколко месеца, докато западните съюзници на Украйна обмисляха решението да дадат на Киев разрешение да изстрелва доставените от САЩ армейски тактически ракетни системи (АТАСMS) дълбоко в руска територия.

Одобрението на промяната изглежда е пряк отговор на съобщението от неделя, че Белият дом ще смекчи ограниченията, които беше наложил върху използването на оръжията от Украйна (официално потвърждение, че има такова разрешение, засега няма).

Снимка: Maxim Shipenkov, Pool Photo via AP/БТА

Путин непрекъснато се опитва да очертае червени линии, за да възпре задълбочаващата се подкрепа на Запада за Украйна, като в първия ден на войната заяви, че всеки опит на Запада да се намеси ще доведе до последици, "каквито никога не сте виждали в цялата си история".

С напредването на войната обаче тези червени линии многократно бяха пресичани без последствия, което накара мнозина да сметнат, че руският президент блъфира.

В ранните часове на вторник сутринта украинските сили нанесоха първия си удар с АТАСМS по военен обект близо до руския град Карачев в Брянска област, на около 150 километра навътре от границата, твърди руското министерство на отбраната (същото преди това съобщиха и някои украински медии).

Запитан дали актуализираната доктрина е била издадена умишлено по повод решението на Байдън, говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че актуализацията е публикувана "своевременно" и че Путин е инструктирал правителството да я актуализира по-рано тази година, така че тя да е "в съответствие с настоящата ситуация".

Той каза: "Агресията на неядрена държава с участието на ядрена държава се счита за съвместна атака", като добави, че актуализацията трябва да бъде "проучена" в чужбина.

"Днес Кремъл за пръв път потвърди възможността за ядрен удар по време на войната в Украйна, написа по този повод в канала си в Телеграм Татяна Становая, старши научен сътрудник в Центъра за руски и евразийски изследвания към фондация "Карнеги". "Това е може би първият път, в който Кремъл изрично признава потенциалната употреба на ядрени оръжия в отговор на удари по руската територия с ракети с голям обсег на действие. Казано по-просто, Песков открито признава, че Кремъл сега обмисля ядрен удар", пише Становая.

Според нея Путин сега изпитва "значително изкушение да ескалира" и смята, че одобряването на новата руска ядрена доктрина е било умишлено синхронизирано с разрешението на Байдън за "удар с голям обсег".

"Настоящата ситуация създава значително изкушение за Путин да ескалира. Тъй като Тръмп все още не е встъпил в длъжност, подобен ход няма да попречи на никакви незабавни мирни инициативи, но може да засили аргументите на Тръмп за пряк диалог с Путин. В същото време той би подложил Байдън на критики, че е катализатор на ескалацията, и потенциално би попречил на Украйна да използва по-нататък ракети с далечен обсег", пише Становая.

Според нея Путин може да разглежда настоящата ситуация "като стратегически "междинен" момент".

"Той предполага възможни мирни инициативи от страна на Тръмп, като същевременно подчертава това, което смята за "безотговорност" на политиката на Байдън". Путин може да се опита да постави Запада пред два тежки избора: "Искате ядрена война? Ще я получите" или "Да приключим тази война при условията на Русия". Това бележи много опасен момент", пише анализаторът.

Кремъл заяви, че ударите по Руската федерация с ракети с далечен обсег могат да предизвикат ядрен отговор от страна на Русия, пише украинското издание "Страна" и припомня какъв би бил сценарият, ако има ядрен удар по Украйна.

"За него [ядрен удар по Украйна] се говори от дълго време. Включително и от страна на Байдън. За щастие досега ядрен удар не е бил използван. В същото време информационното поле на Украйна се отнася много лекомислено към подобна перспектива. Често може да се срещне мнението, че един ядрен удар по Украйна няма да повлияе на хода на войната, но ще изпрати Русия в международна изолация и ще принуди Москва да капитулира.

В действителност обаче един ядрен удар е един от най-лошите сценарии за Украйна.

Никой не може да гарантира, че реакцията на световната общност ще бъде наистина твърда. Вярно е, че в медиите се появиха непотвърдени съобщения, че САЩ са заплашили Москва с унищожаване на флота ѝ в случай на ядрен удар по Украйна. Това обаче (както и всеки друг вариант на военен отговор на Запада) би означавало пряко включване на НАТО във война с Русия и с голяма вероятност би довело до използване на ядрено оръжие от страна на Русия (Русия няма да може да се противопостави на Алианса с конвенционални оръжия). Въпросът дали НАТО ще поеме такъв риск във връзка с Украйна е отворен.

Китай и други страни от глобалния юг многократно са се противопоставяли на използването на ядрени оръжия. Но каква ще бъде реакцията им, ако Кремъл ги използва, не се знае със сигурност. Дали ще прекъснат всички отношения с Руската федерация, което ще срине нейната икономика? Или ще се страхуват да притиснат Путин в ъгъла, за да не получат те самите ядрен удар?

На всички тези въпроси няма еднозначен отговор.

И ако след първия ядрен удар световната общност не предприеме унищожителни ответни мерки, Украйна ще бъде изправена само пред две възможности.

Снимка: Oleg Petrasiuk/Ukrainian 24 Mechanised brigade via AP/БТА

Първият е да спре да се съпротивлява и да капитулира. И в този случай няма да става въпрос за приемане на загубата на част от територията чрез спиране на войната по фронтовата линия ("корейски сценарий"), което в Украйна често се нарича "капитулация", въпреки че "корейският сценарий" не е капитулация - страната запазва суверенитета си, армията и контрола върху по-голямата част от територията си. А ще говорим за капитулация в буквалния смисъл на думата - с окупация на цялата територия на страната от руската армия, разпускане на ВСУ, назначаване на нови ръководители на Украйна от Москва и т.н. Както това се случи с Япония през 1945 г. след ядрените удари по Хирошима и Нагасаки.

Втори вариант - в случай на отказ от капитулация може да има нова серия от ядрени удари по Украйна. Ако Кремъл не получи твърд "отговор" от международната общност след първия удар, едва ли нещо ще го спре да нанесе нови удари, които рано или късно ще лишат Украйна от възможността да продължи съпротивата си.

Ако "отговорът" на света е наистина твърд, което би довело Русия до ръба на поражението, това може да доведе до глобална ядрена война.

Всички тези сценарии са толкова ужасни, че на човек му се иска да каже за тях само едно - това не може да се случи, защото никога не може да се случи. След инвазията на Руската федерация през 2022 г. обаче, във вероятността за която също малко хора вярваха, тази формула вече не работи. Тя показа, че за съжаление и най-ужасните варианти са реални.

Още повече, че както в Украйна, така и на Запад и в Русия позициите на "партията на войната" са много силни. И в Киев, и във Вашингтон тази "партия" казва, че няма защо да се страхуваме от повишаване на залозите, защото Русия няма да посмее да използва ядрено оръжие и в крайна сметка ще "клекне". В Москва тя казва, че няма нужда да се страхуват да използват ядрени оръжия или да поставят ултиматум със заплаха за използването им, защото Западът няма да посмее да отговори остро и накрая ще "клекне". Но в крайна сметка изчисленията на воюващите страни от двете страни на фронтовата линия може да се окажат погрешни и ситуацията да излезе извън контрол. Има само един начин да се избегне най-лошото развитие на събитията - да се спре войната в Украйна възможно най-скоро", пише в заключение "Страна".

Украйна твърди, че оръжията с далечен обсег ще ѝ позволят да затрудни сериозно снабдителните линии на Русия, като нанесе удари по оръжейни складове, военновъздушни бази и петролни рафинерии. Въпреки това се смята, че след месеци отлагане на решението на Белия дом Кремъл вече е преместил част от военното оборудване, като например изтребители, в бази, които са извън обсега на действие. Съществува и несигурност за това с колко точно от американските ракети с далечен обсег на действие разполага Украйна.

От една страна се смята, че ударите с ракети с голям обсег няма да бъдат решаващ фактор във войната. Както показва опитът от удари със същите ракети в тила на руската армия в завзетите от руснаците територии на Украйна, макар и да нанасят значителни щети, те не повлияват драматично на ситуацията на фронта. В този смисъл причини за отговор от страна на Москва няма.

От друга страна, вече се изговори твърде много (включително и от самия Путин) за това, че ударите с ракети с далечен обсег биха били "червена линия". Следователно на Москва вероятно ще й е трудно да не реагира изобщо и да изглежда така, сякаш просто блъфира, защото това също така би довело и до други "решителни" стъпки от страна на Запада.

Снимка: iStock by Getty Images/БТА

Путин ще трябва да реагира на решението на Байдън. Той неведнъж и публично е обещавал отговор на удара вътре в Русия, който, както заяви наскоро, ще "промени из основи" характера на конфликта, превръщайки го във война между Русия и Запада. Той твърди, че вече е наредил на своето Министерство на отбраната да предложи препоръки за отговора на Москва.

Въпреки това руският президент знае много добре, че при всичките си пропагандни твърдения Русия всъщност не е във война със Запада и да пренесе тази война на своя глава, като се насочи към западни бази или инфраструктура - както предполагат американските разузнавателни служби - би било изключително рисковано за страна, която се е представила толкова плачевно на бойните полета в Украйна. Възможно е Путин да реши, че е по-безопасно да преглътне гордостта си и да се престори, че нищо не се е случило. В края на краищата, това няма да е първият път, в който на блъфа му е било отправено предизвикателство, пише в коментар по темата британското издание The Spectator.

На 19 ноември руската инвазия в Украйна навърши 1000 дни. Кой би могъл да предвиди преди 1000 дни, че Украйна ще нанася удари по Русия с произведени в САЩ ракетни комплекси? Путин със сигурност не е предвиждал тази възможност. Но ето че сме тук.

Болният американски президент остави на Украйна прощален подарък, който ще добави още сложност в заплетената каша на конфликта, който засега изглежда много далеч от разрешаване, пише в заключение изданието.

ИЗБРАНО