"Днес Берлин отново е най-щастливият град на света", гласи заглавие в популярния вестник "Билд", а бившият всекидневник на Източен Берлин "Берлинер цайтунг" пише: "Берлин празнува 20 години свобода." В редакционната си статия "Берлинското чудо" либералният ежедневник "Франкфуртер алгемайне цайтунг" акцентира върху различията - главно икономически, които все още разделят Изтока и Запада.
Двете части на Германия не израснаха така бързо и така лесно, както ни се искаше. Възстановяването на бившата ГДР се оказа по-трудно от очакваното. Много от отделените средства не стигнаха местоназначението си, отбелязва вестникът.
Авторът на уводната статия в "Билд" си представя как би изглеждало честването в Германия на 9 ноември 2029 г. и изразява надежда, че след 20 години "Стената в мисленето на хората отдавна вече ще е отживелица". "Източногерманците, родени през 1989 г. и след това, ще заемат стратегически позиции в политиката, икономиката и обществото", посочва вестникът, а множество бивши граждани на ГДР често се чувстват смятани за хора втора ръка. "Свободата е като живота: дива, противоречива, прекрасна, но никога съвършена", посочва консервативният в. "Велт" в материал, озаглавен "Революцията едва сега започва".
20 години след падането на Берлинската стена бариерите и дистанцията между Източна и Западна Германия все още съществуват. За това свидетелстват разнообразните социологически допитвания, публикувани в германската преса по случай юбилейната дата. По данни на института "Аленсбах" 63 на сто от източногерманците са убедени, че разликите между източната и западната част на страната са много повече от общото помежду им. При това 42 процента от анкетираните в т. нар. нови федерални земи, т.е. бившата ГДР, се смятат за граждани второ качество. Основният източник на разочарование за повечето източногерманци е фактът, че заплатите и производителността на труда в Изтока все още са по-ниски, безработицата е по-висока, а населението застарява заради масовото изселване на младите хора към западните части.
Според проучване на социологическия институт "Форса" над половината източногерманци заявяват, че промените след падането на Берлинската стена не са оправдали очакванията им. През 1989 г., когато желязната завеса падна, над 70 процента от източногерманците смятаха, че животът им се е променил към по-добро. За сравнение днес всеки пети източногерманец, заявява, че жизненият му стандарт е по-нисък от преди 20 години.
Социолозите са единодушни, че две десетилетия след падането на бетонната стена между източните и западните германци все още се издига психологическа бариера, която ги кара да възприемат действителността по различен начин. Така например много западногерманци възприемат предложението за въвеждането на данък върху богатството като тържество на социалната завист, докато съгражданите им от Източна Германия виждат в това път към социалната справедливост.
Според проучване на телевизионното предаване "Политически барометър", извършено сред 1200 души от цяла Германия, 11 на сто от германците оценяват падането на Берлинската стена като грешка. По-голямата част от анкетираните обаче, 86 на сто, оценяват обединението на Германия като положително събитие.