Депутатите приеха процедурни правила за попълване на състава на още три регулатора - комисиите по досиетата, специалните разузнавателни средства и тази за защита на личните данни, а по-рано одобриха и реда за избор на членовете на КРС.

Депутатите одобриха процедурните правила за избор на председател, заместник-председател, секретар и членове на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Залата ги одобри със 124 гласа "за", 60 - "против" и двама - "въздържал се".

Номинациите са в прерогативите на парламентарните групи в двуседмичен срок. Процедурата предвижда извършване на проверка за разрешение за достъп до класифицирана информация с ниво на класификация "Строго секретно". Кандидатите, които нямат това ниво на достъп, се подлагат на проверка от ДАНС, където спецагентите трябва да ги проучат за 14 дни. Изслушването на кандидатите за комисията по досиетата ще се излъчва на живо през интернет портала на Народното събрание.

По време на дебатите от "Възраждане" напомниха, че държавата харчи за тази комисия 5,3 млн. от бюджета, "за да може ПП-ДБ да стават и да обясняват какви доносници са били служителите в българските служби", по думите на Цончо Ганев. "Няма държава, в която служителите на службите да не участват в управлението на държавата", посочи депутатът. "Само нашите розови демократи стават и лягат със своя фетиш-доносниците от Държавна сигурност", посочи той и настоя комисията, по-популярна като комисията по досиетата, да бъде закрита.

От ГЕРБ подчертаха, че тази комисия е свършила огромна работа, като е събрала над три милиона единици документи, направила регламент за достъп и нито веднъж не си позволила интерпретации, твърди Любен Дилов - син. Той посочи, че през цялото време на съществуването на този орган дейността му е била използвана за политически цели. "Всички интерпретации ги направиха хората в политиката", заяви депутатът от ГЕРБ-СДС. Той изтъкна, че въпросът е как да продължи съществуването на този архив и изтъкна, че има различни варианти, сред които да бъде създаден Институт на националната памет или специален отдел към Държавния архив.

Цончо Ганев отговори, че през годините от "Възраждане" многократно са предлагали законопроект за закриване на тази структура и преместването на всички архиви в Държавна агенция "Архиви", цитира го БТА. Любен Дилов обърна внимание, че самият държавен архив на България е изключително недофинансиран. Румен Христов, председател на СДС и депутат от ГЕРБ-СДС, посочи в изказването си, че в Полша е създаден такъв Институт за паметта на нацията, но това е станало още в самото начало на демократичния преход. "Тази комисия трябва да бъде запазена и да бъде надградена. Информативната ѝ функция не може да бъде заменена", категоричен е Мартин Димитров от ПП-ДБ. Той се обяви срещу закриването и преформатирането й.

Парламентът откри и процедура за избор на членове, включително председател и заместник-председател на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства (СРС). Процедурните правила за предлагане на кандидати, изслушването им от ресорната парламентарна комисия и избора им от Народното събрание бяха одобрени със 104 "за", 64 "против" и 11 "въздържал се".

Мандатът на членовете и председателя на настоящото Национално бюро е изтекъл през 2023 г., съобщава БТА. Депутатите трябва да изберат петима членове, включително председател и заместник-председател за срок пет години. Членове на бюрото могат да бъдат само дееспособни български граждани, които имат не по-малко от осем години юридически стаж или професионален стаж в службите за сигурност или в службите за обществен ред и са получили разрешение за достъп до класифицирана информация с ниво на класификация "Строго секретно".

По отношение на държавните тайни и допуска до тях важи същото, като за членовете на комисията по досиетата, които ще се проверяват от ДАНС за надеждност, само че тук срокът за проверката е едномесечен. Съгласно приетите процедурни правила, за избран се смята кандидатът, получил повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители.

Народните представители приеха и правилата за избор на кандидати за председател и членове на Комисията за защита на личните данни. Предложението ще се внася от Министерския съвет в писмена форма, адресирано до Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред чрез председателя на Народното събрание в 14-дневен срок от приемането на процедурните правила, гласуваха 106 народни избраници, 56 бяха "против" и 9 се въздържаха. Кандидатите за нейни членове ще бъдат проверени за принадлежност към бившата Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия и изслушани от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред в парламента.