Без купон, но със снимки за спомен депутатите напуснаха сградата "Съединението прави силата"

Последният работен ден в парламента на бул."Цар Освободител" протече работно и без коментари за оставка

15:06 | 31 юли 2020 | Редактор : Антония Чорева 75 9808 Снимка: БТА

Баз фанфари, без прегръдки, само със снимки за спомен - така приключи последният работен ден на депутатите за тази политическа сесия, той обаче е и последният ден на народните представители в сградата на Народното събрание на пл. "Народно събрание" 2.

От 1 септември стартира работата на 44 НС в новата зала на бившия Партиен дом. Там все още тече ремонт, но е готова голямата зала, в която ще протичат в бъдеще заседанията.

Последният ден в парламента протече без напрежение, без коментари за протестите, без коментари за оставка на правителството и без купон.

Бяха приети няколко закона, а 7 министри отговаряха на въпроси на парламентарен контрол.

Заседанието беше закрито от заместник-председателя на Народното събрание Валери Симеонов. Преди това последен на трибуната говори министърът на околната среда и водите Емил Димитров, който отговори на депутатски въпрос, а след това прочете клетвата от Конституцията, която полагат депутати и министри.

По традиция в края на всяка пленарна сесия депутатите си правят обща снимка за спомен, а председателят на НС Цвета Караянчева ги свиква след края на заседанието за скромна почерпка.

Заради кризата с коронавируса и спазването на мерките, депутатите днес си направиха снимки за спомен в старото си работно място само по групи. На всички са били дадени указания да изнесат от стаите си личните си вещи и да заповядат на работа в сградата на Партийния дом на 2 септември. Технически екипи събират техниката, за да я изнесат в другата сграда.

Официално следващата пленарна сесия започва на 1 септември, но първото заседание се пада на 2 септември.

В сградата, която носи надписа "Съединението прави силата", се очаква да се провеждат вече само официални политически конференции и да се посрещат делегации.

С местенето на народните представители на площада на бул. "Александър 1" - всички представители на властта се събират в Триъгълника на площад "Независимост", където са Министерски съвет и Президенството.

Засега не се предвижда оставка на правителството, което означава, че няма да има извънредни заседания на парламента, ако ситуацията остане непроменена.

Сградата на парламента

Правителственото решение за построяване на сегашната сграда на Народното събрание е взето на 4 февруари 1884, като по това време министър-председател е Петко Каравелов.

Предвиденото място за новата сграда се намира в покрайнините на столицата. Преди Освобождението тук са се намирали т.нар. позорни гробища, където турците погребвали екзекутираните престъпници.

Проектът е изработен от сръбския архитект от български произход Константин Йованович. Той е учил в Австрия и Швейцария и по-късно проектира и сградата на Сръбската национална банка в Белград (1891-1892).

Йованович предлага проекта си на 7 май 1884 г., а на 22 май същата година Народно събрание гласува 220 хил. франка за строеж на сградата. На 25 ноември същата година княз Александър І, Стефан Стамболов и търновския митрополит Климент полагат основния камък. Строителството и обзавеждането продължават до 1886 г. под надзора на главния архитект към Дирекцията за обществено строителство арх. Фридрих Грюнангер (1856-1929) и неговия асистент Йозеф Прошек (1861-1928). Въпреки това депутатите започват да заседават в нея от 28 май 1885 г.

През 1896-1899 година е построено двуетажно разширение от северната страна за канцеларии и архив по проект на архитект Йордан Миланов-тогава зам. началник на Архитектурното отделение в Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството. През 1925 година започва изграждането на триетажно северно крило с чакалня, кулоари и архив, което оформя фронта към пл. "Св. Александър Невски" по проект на архитект Пенчо Койчев. Строителствот завършва в 1928 г.

<<Вижте още снимки<<

Информацията в Уикипедия посочва още, че по време на бомбардировките над София на 10 януари 1944 г. сградата на парламента е засегната леко. Частични преустройства са правени през 1962 г., когато е инсталирана дървена ламперия от славонски дъб, през 1977 г. и 1985 г., когато е реновирано обзавеждането от колектив от КИПП "Главпроект" с ръководител арх. Павел Николов (1922-2009 г.). Въпреки поредицата намеси, постройката е със запазен първоначален образ и характер на интериорните пространства.

Сградата на парламента е в стил неоренесанс. Тя е исторически, архитектурен и художествен паметник на културата от национално значение. На официалния вход е изписан девизът "Съединението прави силата". Депутатите заседават там от 28 май 1885 г.

ИЗБРАНО